Туберкулозен плеврит, потвърден бактериологично и хистологично МКБ A15.6

Туберкулозен плеврит, потвърден бактериологично и хистологично представлява плеврит причинен от Mucobacterium tuberculosis и Mucobacterium bovis и е вторично заболяване след прекарана първична туберкулоза на белия дроб и за доказването му са използвани бактериологични и хистологични методи.

Туберкулозният плеврит, доказан бактериологично и хистологично представлява възпаление на плеврата, което се характеризира със серо - фибринозен ексудат.

Патогенетично възпалението на плеврата води до повишаване на пропускливостта на капилярите й и води до отделяне на ексудат в плевралната кухина. Този ексудат е с високо съдържание на белтъци над 30 грама за литър.

Макроскопски ексудатът изглежда мътен и има различни нюанси на жълтия цвят.

Туберкулозният плеврит е най-честото усложнение на туберкулозен бронхаденит.

Когато изливът стане гноен, говорим за туберкулозен емпием. При доказване на туберкулозата като причина за възникването му, говорим за туберкулозен емпием, доказа бактериологично и хистологично.

Клиничната картина включва силни бодежи в гърба, засилващи се при издишване, кашлица, обикновено суха, субфебрилна температура.

Болният е силно отпаднал, неадекватен, с общо увредено състояние. Наблюдават се увеличени лимфни възли, редукция на тегло. Болният е тахикардичен, с повишена потливост, лесна уморяемост.

Основните методи за доказване на заболяването и отидиференцирането му от другите плеврити са бактериологичните методи.

Бактериологичните методи включват директна и индиректна микроскопия.

Директното наблюдение на плевралния ексудат, взет чрез пункция на плевралната кухина е под микроскоп като препаратът е изработен с оцветяване по Ziehl-Neelsen.

След вземането на плевралния ексудат се прави препарат върху стъкло, който бива оцветен по Ziehl-Neelsen с кисел фуксин, защото туберкулозните бактерии са киселинно устойчиви.

Киселиноустойчивостта им се проявява с факта, че те не се оцветяват при обработка със спирт и киселини. Свойството им киселиноустойчивост се дължи на строежа на бактериалната им стена, която е с високо съдържание на миколова киселина и липиди.

Флуоресцентната микроскопия се осъществява с оцветяването на бактериите с две багрила аураминови и родаминови. Това оцветяване има повишава яркоста на препаеата при микроскопиране.

Култоралния растеж е следващото попълнение към микробиологичната диагноза, което включва посявка върху хранителните среди Льовенщайн - Йенсен и Мидълбрук.

Средата на  Льовенщайн-Йенсен е яйчна и бактериите се култивиран в нея в продължение на 4 до 6 седмици. Средата на Мидълбрук е агарова и бактериите се отглеждат от 2 до 4 седмици.

При неправилно и недостатъчно продължило лечение най-честите усложнения са хематогенна дисеминация на туберкулозата известна още като извънбелодробна туберкулоза - туберкулоза по пикочо - половите органи и костно - ставна туберкулоза.

По-редки са и другите видове извънбелодробна туберкулоза:

• туберкулоза на оментума,
• туберкулоза на мезентериалните лимфни възли,
• туберкулоза на кожата,
• туберкулоза на мозъка

След оздравяването много често на ретгенография се визуализират калцификати по плеврата.

Лечението на туберкулозния плеврит, потвърден бактериологично и хистологично включва тройна туберкулостатична комбинация, при много тежък плеврът се използват като допълнение и кортикостероиди и плеврална пукция.

Тя се осъществява като ексудатът се изтегля с помощта на специална игла завършваща с мандрен.

Пункцията се прави на мястото с най-силно притъпление при перкусния, защото там е най-силното притискане на белия дроб от събрания ексудат. Премахването на ексудата става много бавно.