Туберкулоза на дихателни органи с неуточнена локализация, потвърдена бактериологично и хистологично МКБ A15.9

Най-честата туберкулоза на ларинкса е вторична туберкулоза на дихателните пътища, потвърдена бактериологично и хистологично.

Резултат е от заболяване в белите дробове, синуси, трахея и бронхи. Много рядко може да бъде първична.

Честотата на ларенгиалната ТВС е сравнително ниска и достига според някои статистики до 0,8% от всички болни с белодробна фтиза. Този нисък процент се дължи на своевременно провежданата модерна химиотерапия.

Засяга предимно мъже във възрастта 20 до 40 години, които са изложени на неблагоприятни външни атмосферни влияния, професионални вредности и битови злоупотреби с тютюнопушене и алкохол.

Туберкулозата на дихателния орган, потвърдена бактериологично и хистологично се предизвиква от Mycobacterium tuberculosis typus humanus, но рядко се срещат и форми, предизвикани от typus bovis.

Първичната ТВС с оформен първичен афект в зоната на ларинкса, лимфангит и лимфаденит, по смисъла на определението на Cohn, е много рядка и практически значение за ларинкса няма.

Бронхогенно дисеминираната форма на ТВС най-често е вторична и ларинксът се ангажира вторично от перманентното му инфектиране през трахеята от откритите фиброкавернозни фтизи.

Благоприятстващ фактор е анатомичната структура на ларинкса с дълбоки гънки (ventriculi Morgani), което създава условия за продължителен престой и контакт на инфектирания материал с мукозата.

Първите лезии са почти винаги в зоната на предилекционните места - processus vocalis, гласните връзки, задната (интераритеноидната) стена на ларинкса, откъде по-нататък ТВС се разширява.

Патологичните промени в гръкляна следват в значителна степен екзацербационните тласъци на белодробните изменения и повтарят до известна степен екзацербационните тласъци на белодробните изменения и патологичните форми в основното огнище - продуктивни или ексудативни.

В редки случаи те могат да се различават - в белите дробове процесът да е продуктивен, а в ларинкса - ексудативно - некротичен. Тези промени най-вероятно се дължат на промени в имунния статус.

В патоанатомично отношение туберкулозата на ларинкса, потвърдена бактериологично и хистологично има четири типа:

• инфилтративна, включително милиарна,
• улцеронекротична,
• перихондрит,
• продуктивна (туморовидна), включително и туберкулум.

Субективните симптоми до известна степен зависят от формата на патологичния процес, развил се в ларинкса. При голям брой болни процесът протича без особена клинична изява.

Най-честите оплаквания са от дразнеща кашлица, слаби гласови смущения без затруднение при гълтане, вкл. и при болни с обширни некротични промени във входа на ларинкса.

С напредване на патологичните промени симптомите стават по-типични, появява се чувство за чуждо тяло в гърлото, прояви на постоянно отхрачване, гласова умора с дисфония. Тази симптоматика се пропуска поради първично белодробно заболяване.

Ако процесът се развива на входа на ларинкса и интраритеноидното пространство, най-често липсват гласови промени, но при тези случаи са доминиращи болките при преглъщане, които най-често се излъчват към ушите по n.auricularis nervi vagi.

Особено неблагоприятно протичат форми с хематогенна дисеминация, които предизвикват обширни некрози, едематозни промени във входа на ларинкса, хемоптое.

Лапароскопската картина в началото е нетипична, но могат да се подозират първични промени по истинските гласни връзки и интерранитоидното пространство и то особено при доказана вече фиброкавернозна туберкулоза на белите дробове.

По характерни форми са:

• monochorditis - едната гласна връзка е слабо зачервена със заоблен ръб, поради ограничена или дифузна субмукозна инфилтрация.

Последната има тенденция за разпространение над еластичните влакна на връзката

• TBC epiglottidis - сравнително не така рядка локализация, особено в последните години. В началото ларингоскопията се проявява с процеси на дифузна инфилтрация на епиглотиса, придружени от значителен едем, което му придава вид на колбас.

По-късно е намират субмукозно разположени белезникави възелчета, които за кратко време улцерират, като некрозата обхваща и хрущяла. Най-често в този етап се намира обширна некроза, която се разпространява и към основата на езика.

Понякога при продуктивните форми епиглотисът става ригиден, неподвижен при фонация и закрива напълно част или целия ларинкс. Болките при тази локализация са доста силно подчертани.

• TBC interrythaenoidae - в началото се вижда само като едем на мукозата в тази част на ларинкса със значително задебеляване на мукозата, особено при фониране. Гласните връзки в предните части са с нормална конфигурация, поради което гласът по-късно се променя.

С напредване на патологичните промени, лигавицата в тази част придобива паиломатозно брадавицовидно променен вид или пък придобива вид на туморна маса. При разязвяване се формира гранулационна тъкан с неравност, като гребен на петел.

• TBC milliaris laryngis - при хематогенна дисеминация се ангажира цялата мукозна тапицерия на ларингиалната кухина.

Ларингоскопски се наблюдават плътно едно до друго разположени възелчета, които са сивкаво - жълтеникави субмукозни. Те достигат големината на просено зърно, оградено от тънък пояс от хиперемия. Останалата лигавица е бледа, анемична.

Тези промени при благоприятен клиничен ход могат да претърпят обратно развитие, но при агресивно поведение най-често улцерират и се формира обширна повърхностна некротична язва.

• Lupus laryngis - приема се като хронична хематогеннодисеминирана ТВС на мукозните мембрани.

Тази форма има бавен ход с благоприятна прогноза, почти без субктивна симптоматика. При нея се формират плоски язви със слаба тенденция за формиране на гранулационната тъкан и постоянна тенденция на цикатризация, при което се образуват нежни звездовидни цикатрикси, понякога с деформиране на епиглотиса.

Диагнозата на туберкулоза на дихателни органи, потвърдени бактериологично и хистологично се подпомага още от клиничната картина, ларингоскопската картина, както и от рентгеновото изследване.

Терапията е туберкулостатична. Лечението се провежда до пълно отзвучаване на симптоматиката и нормализиране на ларингоскопската находка.