Туберкулоза на други дихателни органи, потвърдена бактериологично и хистологично МКБ A15.8

Туберкулозата на носа е рядко, почти винаги вторично (първичното огнище е в белия дроб) заболяване, предизвикано от Mycobacterium tuberculosis (typus humanus et typus bovis), Грам - положителен, киселинно устойчив.

Освен палмитинова, стеаринова, маслена, съдържа и специфична за него миолова и фтилова киселини. Те обуславят производството на специфична гранулационна тъкан, казеозна некроза, епителни клетки и гигантски клетки тип Лангханс.

Туберкулозата на носа и околоносните кухини, потвърдена бактериологично и хистологично има няколко клинични прояви и следните форми:

• TBC primaria cutis - на определен участък от носната лигавица се формира малка язва (първичен афект), която се последва от регионално увеличение на лимфните възли.

След 1 - 2 месеца настъпва епителизация на язвата и остава цикатрикс на кожата.

• TBC cutis disseminata - представлява много рядка хематогенно - кожна афекция.

Кожата е плътно осеяна с възелчета на големина колкото просено зърно, които имат червеникаво - сивкав цвят.

• TBC cutis ulcerosa mucosae et cutis - освен мукозата на носа и околоносните кухини, с дисеминацията се ангажира фаринксът - назофаренгиална туберкулоза, ларинксът и други органи.

В началото се развиват малки папули, които конфлуират и образуват обширни, плитки, с подкопани ръбове язви, обкръжени от значителен мукозен оток.

• TBC cutis luposa (Lupus vulgaris) - най-често срещаната кожно - лигавична форма на носа. Инфекцията става най-често с чоплене на носа ("чоплещ пръст).

В началото се получават лупозни възелчета с големина на просено зърно и кафяво - червен цвят, след което агрегират като "лупозни повлекла", постепенно атрофират и оздравяват с цикатрикс. Заболяването рядко взема агресивен ход, като "lupus vorrax", при което заболяването агресивно ликвидира тъканите в дълбочина

• osteomyelitis TBC nasi - различава се тежка форма при млади хора и лека при стари tuberculoidae - касае се за възловидна лезия във вестибулума на носа, като резултат от реакция антиген - антитяло при хиперергични болни.

Настъпва 1 - 2 седмици след инфектиране и се манифестира като макулопапулозен екзантем, нодозна или мултифакторна еритема.

Туберкулоза на назофаринкса може да бъде първична лимфогенна форма. При нея екстрапулмоналният първичен комплекс е по принцип много рядък.

Като входна врата се приемат тонзилите, джобове на гингивите, кариозни зъби, наранявания на лигавицата. В това отношение небните тонзили с богатството си от крипти представляват най-благоприятна входна врата.

Обикновено първичният комплекс остава неразпознат поради това, че се развива дълбоко в някоя крипта. Показва тенденция за калциране. Хистологично се установяват отделни епителоидни струпвания с Лангхансови гигантски клетки. По-късно настъпва размекване.

Кратко време след появата на първичен комплекс в тонзилата, последва реакция на регионалните лимфни възли. Измененията в тях са в зависимост от разположението на първичното огнище. Най-често са засегнати nodi lymphatici cervicales profundi.

При други случаи тонзилите могат да са увеличени, твърди с лимфен оттенък. По тях има множество огнища на разпадане и образуване на кратерообразни язви.

Понататъшното протичане на първичната шийна лимфогенна туберкулоза е в зависимост от множество екзогенни и ендогенни фактори. Значителна роля се пада на физични и психични натоварвания, пубертет, бременност, недостатъчен имунитет, диабет и други заболявания.

Обикновено след кратък период на фебрилит, засегнатите лимфни възли се увеличават. Те не са болезнени, имат перифокални едематозни изменения, появява се централно размекване и по кожата на шията се образуват фистули с изтичане на казеозна материя.

Вторична хематогенна туберкулоза на назофаринкса, потвърдена бактериологично и хистологично. Тази форма на туберкулоза засяга рядко лигавицата на мезофаринкса и фаринкса.

Образуват се възелчета, които улцерират, а дъното им се покрива с мръсно - сив налеп. Субективно е характерна вялостта на симптоматиката.

Болните се оплакват от дразнене и парене в гърлото. Наред с това са възможни обаче и много силни болки с дисфагия, които затрудняват храненето.

Заболяването е усложнение на белодробната туберкулоза и прогнозата е в зависимост от нея.

Туберкулозен ретрофарингеален абсцес е познат още като "студен абсцес". Изходящо място са ретрофарингеалните лимфни възли, а по-рядко туберкулозен костен кариес на шийните прешлени или костите на основата на черепа.

Заболяването започва бавно. Оплакванията на болните са във връзка с разположението на абсцеса.

При високо разположение на колекцията има затруднено дишане през носа, катар на Евстахиевите тръби. При спускане на гнойната колекция към мезофаринкса има подутина на задната или странична стена на фаринкса.

Лигавицата е непроменена. С палпация се установява флуктуация.

Когато колекцията достигне до кухината на ларинкса, настъпва и респираторен задух, придружен със затруднено преглъщане.

Възможни са също ограничения в движението на главата и невралгични болки в областта на бронхиалния плексус.

Диагнозата се основава е само на обективната находка, но и на пунктиране на абсцеса с доказване на туберкулозните бактерии в пунктата.

Задължително е рентгеновото изследване на базата на черепа и шийните прешлени.

Туберкулозата на дихателните пътища, потвърдена бактериологично и хистологично се лекува от фтизиатър. Оперативното лечение включва отваряне на абсцесната кухина. Задължително е пре- и постоперативно лечение с туберкулостатици при туберкулозния ретрофарингеален абсцес.

Туберкулоза на медиастиналните лимфни възли има широка диференциална диагноза, тъй като на рентгенография всички заболявания на лимфните възли в средостението имат сходна картина.

За изграждане на диагнозата, освен рентгеновата находка значение имат данните от клиничното, лабораторно, микробиологично изследване.

Често пъти биопсията изяснява окончателно диагнозата туберкулоза на медиастинални лимфни възли, потвърдена бактериологично и хистологично.