Туберкулоза на интраторакалните лимфни възли, потвърдена бактериологично и хистологично МКБ A15.4

Класическата форма на туберкулозно заболяване на бронхобелодробната система е така нареченият първичен туберкулозен комплекс на белите дробове.

Казеозните промени се локализират в 60% в горните отдели на белите дробове и по-често в десния бял дроб. Първичното огнище, наречено първичен афект, се свързва с лимфангит и лимфаденит, които определят първичния белодробен комплекс. Останалите промени са забулени от наличието на перифокално възпаление, което припокрива началната триада.

Клиничната картина се владее от интоксикационен синдром, прояви на бронхобелодробен синдром, степенно проявен. Понякога е възможна поява на ателектази и плеврит, които съпътстват протичането на тази форма на първична туберкулоза у децата.

Рентгенологичното изследване е основен метод на диагностика и установява масивно засенчване на съответните отдели на белите дробове - свързано със сянката на хилуса.

Туберкулоза на хилусните, медиастиналните и трафеобронхиалните лимфни възли е най-разпространената форма на туберкулозно заболяване в детска възраст.

При ваксинирани с БЦЖ ваксина деца, 70% от всички форми на първична туберкулоза са за сметка на туберкулоза на бронхиални лимфни възли.

Туберкулозата на интраторакалните лимфни възли, потвърдена бактериологично и хистологично протича с бедна клинична симптоматика.

Засягат се следните групи лимфни възли:

• паратрахеални
• бифуркационни
• бронхиални
• бронхопулмонални
• медиастинални

Въпреки оскъдната клинична симптоматика или липсата на такава, туберкулоза на трахеобронхиалните, медиастинални и хилусни лимфни възли може да бъде потвърдена бактериологично и хистологично.

Различават се две клинични форми:

1. Туморозна форма

2. Инфилтративна форма

При туморозната форма процесът обхваща по-голям брой лимфни възли, както и близко лежащи до тях органи - бронхи, кръвоносни и лимфни съдове, медиастинални плеврити, съединителна тъкан.

При инфилтративната форма се засяга един или няколко лимфни възли с изразено перифокално възпаление около казеозно променените лимфни възли, което може да обхване и част от белодробния паренхим.

Клиничната картина дълго време се владее от дискретно проявен интоксикационен синдром без прояви от страна на бронхобелодробната система. Често пъти повод за поставяне на диагноза е провеждане на кожен тест на Манту. При напредване на процеса към клиничната картина се прибавят упорита, суха, дразнеща кашлица, понякога придружена от експираторна диспнея, която не се влияе от неспецифични противовъзпалителни и противокашлични средства.

Често пъти тази форма на туберкулозно заболяване се съпътства от усложнения - ателектази, лимфобронхиални фистули, хематогенни дисеминации.

Туберкулозният бронхаденит е изходна форма за извънбелодробна форма на туберкулозата, както и за хематогенни разсейки в белите дробове и други паренхимни органи. При липса на клинична симптоматика, тази форма на белодробна туберкулоза се потвърждава бактериологично и хистологично.