Туберкулоза на белите дробове, потвърдена бактериоскопично с наличие или отсъствие на културален растеж МКБ A15.0
Туберкулозата на белите дробове представлява инфекциозно заболяване, което засяга предимно белите дробове и се причинява от туберкулозни бактерии.
В слабо развитите страни от туберкулоза умират около 3 милиона души на година. В Европа боледуват предимно възрастни хора, болни от СПИН, с хронични заболявания.
Поради сериозността на заболяването се правят редица изследвания като рентгенологично изследване, културални посевки, бактериоскопично изследване, тестове за отчитане на нивото на серумните електролити, кожен туберкулинов тест и други.
Причинителят на заболяването е туберкулозната бактерия на Кох или M.tuberculosis, която принадлежи към групата на киселиноустойчивите бактерии и се отличава с голяма устойчивост във външна среда. Причинители, макар и по-рядко могат да бъдат и Mycobacterium bovis, Mycobacterium africanum.
Туберкулоза на белите дробове се разпространява главно от болни хора, чрез излъчване на секретите при кихане и кашляне. Заразяването става по въздушно-капков път при вдишване на туберкулозните причинители или по алиментарен път.
Предразполагащи фактори са слаб имунитет, злоупотреба с алкохол, никотин, стрес, преумора, непълноценно хранене, заболявания като захарен диабет, стомашно-чревни заболявания, лъчетерапия и други.
Характерните симптоми при туберкулоза на белите дробове са кашлица, храчене, повишена температура, болки в гръдния кош, безапетитие, задух, отпадналост, храчки, примесени с кръв.
Най-характерната особеност на заболяването е образуването на туберкули. Около туберкула се образуват гигантски клетки на Лангханс, в периферията - епителоидни клетки, а в най-периферната част - лимфоцитен вал. В гигантските клетки почти винаги има туберкулозни бактерии.
Основните методи за доказване на туберкулозата на белите дробове са рентгенологичното изследване и културалното изследване за наличие на растеж на туберкулозните бактерии.
При културалния метод се прави пункция на белия дроб, взима се материал и се прави препарат върху предметно стъкло, който се оцветява по Цил Нилсен с кисел фуксин. Свойството им, че са киселиноустойчиви се проявява в това, че те не се оцветяват при обработка със спирт и киселини.
Друг метод за доказване на туберкулозни бактерии е посявка на взет материал (храчки, носни секрети) в подходяща хранителна среда. Бактериите се култивират от 2 до 6 седмици след посявката.
Туберкулоза на белите дробове, потвърдена бактериоскопично с наличие или отсъствие на културелен растеж дава някои специфични локализации и морфологични промени:
Бронхиектазии - хронично разширение на бронхите или бронхиолите, в резултат на продължителното действие на бактерии, тумори и други обструктивни процеси.
Заболяването се характеризира в образуване на гнойни запушалки и увреждане на белодробната стена, с последваща некроза и дилатация на бронхите.
Бронхиектазиите, потвърдени бактериоскопично с или без наличие на културелен растеж се характеризират с бронхоспазъм гръдна болка, хронична кашлица, а в някои случай може да протече и безсимптомно.
Заболяването се диагностицира с компютърна томография с висока резолюция.
Лечението се състои в облекчаване на симптомите (кашлица, гръдна болка), подобряване на клирънса на дихателните пътища, намаляване действието на възпалението, антибиотична терапия.
Профилактиката включва използването на противогрипна ваксина при хора над 65 годишна възраст и при пациенти с хронични белодробни заболявания.
Фиброза на белия дроб - причинява се главно, поради реакция на организма към продължителното действие на туберкулозните бактерии.
Заболяването се характеризира със срастване на тъканите на белите дробове. Най-характерния признак на фиброзата на белите дробове е възпаление на белодробната тъкан, недостиг на въздух, суха кашлица, болка в гръдния кош.
Пневмония - представлява възпаление на белите дробове, в резултат на действието на бактериални, вирусни, паразитни причинители.
Характеризира се с кашлица, болка в гърдите, треска, задух.
За диагностика на пневмонията задължително се прави рентгенография на белите дробове. В някои случай се правят кръвни тестове за отчитане нивото на серумните електролити, както и допълнителни изследвания на функцията на черния дроб, провеждат се и редица бактериологични тестове.
Пневмоторакс - представлява натрупване на въздух в междуплевралното пространство или перфориране на туберкулозна була. Възниква и в резултат на хронични белодробни заболявания, усложнения от медицинско лечение, след прободна или разкъсна рана в областта на гръдния кош.
Симптоматиката е сходна с тази, описана в по-горе изброените усложнения, а именно гръдна болка, затруднено дишане, в някои случаи спиране на сърцето.
Пневмотораксът се диагностицира рентгенологично.
Обикновено лечението включва аспирация на въздуха със спринцовка, в по-тежки случай се изисква хирургическа намеса.
При всички усложнения, свързани с туберкулоза на белите дробове се прави бактериоскопично изследване с наличие или отсъствие на културален растеж за доказване на туберкулозните бактерии в различни секрети.
Бактериоскопичното изследване се състои във вземане на материал за изследване (бронхиален секрет, храчки). Материалът се поставя върху предметно стъкло и препарата се оцветява по Ziehl-Neelsen или чрез флуоресцентно оцветяване. При доказване на устойчиви на киселини пръчици (каквито са туберкулозните бактерии), резултатът не доказва на 100 % туберкулоза, тъй като може да стане грешка и с други киселиноустойчиви пръчици. Лабораторните проби се взимат в три последователни дни. Резултатите от посевките се получават след 3 до 6 седмици.
За по-бързи резултати може да се използва метода на ВАСТЕС. Този метод доказва радиоактивно маркирани мастни киселини на микобактериите. Доказването на ДНК на туберкулозните бактерии става за 3 дни.
Може да се използва т.нар. туберкулинов тест. Той се състои в инжектиране в дорзалната повърхност на предмишницата 0,10 мл. туберкулин с желана концентрация, като, за да се предотвратят алергични реакции, първоначално се започва с по-малки дози. Резултатът се отчита след 72 часа. При палпиране на кожата, ако диаметърът на втвърдяване е по-голям от 6 мм, пробата е положителна. При записване на резултата, задължително се упоменава дозата на туберкулина, концентрацията и диаметъра на кожната гънка. Туберкулиновият тест е идеалният метод за доказване на заболяването, понеже епидемичното ниво на туберкулозата сред населението на Европа е ниско.
Лечение на туберкулозата се извършва винаги в болнично заведение. Забранява се употребата на цигари и алкохол. Използват медикаменти против кашлицата, за да се ограничи разпространението на бактериите в околната среда. Извършва се лечение на обструктивното нарушение на дихателните пътища. Използват се противотуберкулозни лекарствени медикаменти като пиразинамид, стрептомицин, рифампицин, исониазид, етанбутол и други. За да бъде предотвратена евентуална резистентност на организма, се използва комбинация от няколко антибиотика. Използват се отхрачващи и бронхолитични средства, назначава се пълноценна хранителна диета. През първата фаза на лечението, обикновено се започва с три или четири медикамента, като целия период на лечението трябва да бъде не по-малко от 6 месеца, при пациенти със слаба имунна система - 12 месеца. След завършване курса на лечение пациента остава под наблюдение в продължение на 2 години, а при усложнения този период може да бъде и по-дълъг.
Профилактиката на туберкулоза на белите дробове, потвърдена бактериоскопично с наличие или отсъствие на културелен растеж се изразява в редовно изследване на околната среда за източници на инфекция. Активна имунизация с БЦЖ. Придобива се имунна защита за около 10 години. Понякога се извършва и профилактика с исониазид за 6-12 месеца.
Симптоми и признаци при Туберкулоза на белите дробове, потвърдена бактериоскопично с наличие или отсъствие на културален растеж МКБ A15.0
- Умора
- Безсимптомно протичане на заболявания
- Повишена телесна температура
- Затруднено дишане
- Загуба на тегло
- Кашлица
Коментари към Туберкулоза на белите дробове, потвърдена бактериоскопично с наличие или отсъствие на културален растеж МКБ A15.0