Микози МКБ B35-B49

Заболяванията, предизвикани от различните видове гъбички, се наричат микози.

Честотата им е висока в световен мащаб, като в зависимост от конкретния етиологичен агент, се описват различни ендемични области, главно в страните с тропически или субтропически климат.

Боледуват всички възрастови групи, без съществени различия по отношение на етническа и расова принадлежност, като мъжкият пол се засяга по-често, главно поради повишен риск от експозиция и заразяване.

Заразяването при хората се осъществява по различни механизми, като са възможни следните:

• директна инокулация в травмиран кожен или лигавичен участък (най-често след контакт с контаминирана почва или вода)
• въздушно-капков механизъм: след вдишване на спори на гъбичките, пренасяни с въздушните течения
• алиментарен механизъм: при поглъщане на контаминирани хранителни продукти или питейна вода

Някои от представителите представляват нормални обитатели на човешкото тяло, част от така наречената нормална микрофлора (на интестиналния тракт, репродуктивната система, устната кухина), като предизвикват инфекция по ендогенен механизъм, в резултат от значително намаление на имунната защита.

Предразполагащи фактори, улесняващи развитието на инфекцията, са намаленият имунитет (в резултат от продължителна имуносупресивна терапия, тежко системно заболяване, малигнени новообразувания, големи хирургични интервенции), ниската лична и битова хигиена, недостатъчна здравна култура и информираност, често травмиране на кожата или лигавиците.

След проникване на етиологичните агенти е необходим различен интервал от време (инкубационен период) до изявата на първите клинично видими симптоми.

Клиничната картина се определя в зависимост от конкретния етиологичен агент, имунологичния статус на пациента и степента на инвазия.

Различават се следните видове микотични инфекции:

• Дерматофития
• Други повърхностни микози
• Кандидоза
• Кокцидиоидомикоза
• Хистоплазмоза
• Бластомикоза
• Паракокцидиоидомикоза
• Споротрихоза
• Хромомикоза и феомикотичен абсцес
• Аспергилоза
• Криптококоза
• Зигомикоза
• Мицетом
• Други микози, некласифицирани другаде
• Микоза, неуточнена

Отделните видове микотични инфекции протичат със засягане на различни органи и структури на организма.

Така например дерматофитиите и повърхностните микози засягат предимно кожата и нейните придатъци, докато бластомикозата и аспергилозата засягат предимно вътрешните органи.

При попадане на етиологичните агенти в системната циркулация се развива генерализирана форма на болестта, която се асоциира с неблагоприятна прогноза и тежки поражения на висцералните органи и централната нервна система.

Поставянето на диагнозата при тези заболявания се основава на анализа на информацията, получена от различните клинични, лабораторни и образни методи на изследвания.

Потвърждаването на предполагаемата диагноза се осъществява след изолиране на причинителите, като за целта се използва материал от засегнатите тъкани, кръв, слюнка, ликвор и други тъканни течности, които се подлагат на хистологичен, серологичен, имунологичен анализ.

Тежестта на органните поражения може да бъде определена след извършване на образна диагностика, например ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография.

Лечението при пациенти с различни видове микози се осъществява главно с противогъбични средства.

Най-често се използват препаратите от групата на азолите (кетоконазол, вориконазол, итраконазол), алиламините (тербинафин), както и полиеновите антибиотици (нистатин, амфотерицин В).

В зависимост от състоянието на пациентите, отделните препарати се прилагат локално (крем, гел, лак за нокти, шампоан), перорално (таблетки) или парентерално (венозно).

Прилагат се също различни симптоматични средства, а при някои пациенти е необходима и хирургична терапия.

Прогнозата се определя индивидуално при отделните болни, в зависимост от вида и тежестта на инфекцията, индивидуалната имунологична резистентност на пациентите и своевременното започване на активна антимикотична терапия.