Аспергилоза МКБ B44

Заразяването с различните представители на гъбичките от род Aspergillus води до развитие на аспергилоза.

Гъбичките са широко разпространени в природата, като се откриват в почвата, въздуха, зърнените храни, както и в хемодиализни апарати и медицински превръзки при неспазване на правилата за антисептика.

Известни са над сто вида, но заболяване при човек предизвикват предимно следните етиологични агенти:

• Aspergillus fumigatus
• Aspergillus niger
• Aspergillus flavus
• Aspergillus clavatus

Заболяването се характеризира с повсеместно разпространение и висока честота сред пациентите с имунен дефицит.

Не се наблюдават и регистрират съществени разлики в честотата по отношение на пол, расова и етническа принадлежност.

Микозата се развива рядко, спорадично при пациенти със запазен имунитет и висока индивидуална имунологична реактивност.

Засягат се предимно лицата с вроден или придобит имунен дефицит, след продължителна химиотерапия или лечение с кортикостероиди, след органна или тъканна трансплантация.

Неколкократно по-често боледуват пациентите с неутропения, левкемия, хронични респираторни възпалителни заболявания, главно хронична обструктивна белодробна болест, астма, муковисцидоза.

Заразяването на хората се осъществява аерогенно, по въздушно-капков механизъм, след вдишване на патогените.

Етиологичните агенти продуцират множество токсични метаболити, които неутрализират и обезвреждат макрофагите и неутрофилите. Проникват в организма и най-често се локализират в белите дробове.

Инкубационният период е с различна продължителност при отделните пациенти.

Клиничната картина е относително неспецифична, като при всички форми на болестта се наблюдават фебрилитет, общо неразположение и слабост.

Различават се следните основни форми на микозата:

• Инвазивна белодробна аспергилоза: често срещана форма на заболяването, която протича с тахипнея и диспнея, упорита кашлица, редукция на теглото. Едно от най-сериозните усложнения на тази форма е развитието на остър респираторен дистрес синдром и застрашаваща живота дихателна недостатъчност.
• Други видове белодробна аспергилоза: по-честа е сред пациентите с астма, ХОББ или муковисцидоза, като се наблюдава обостряне на основното заболяване. Аспергилом е налице предимно след прекарана туберкулоза или саркоидоза, като често единствен симптом може да бъде хемоптизата. Хроничната прогресираща белодробна аспергилоза се отличава с неблагоприятна прогноза, агресивно протичане и малки терапевтични възможности.
• Тонзиларна аспергилоза: тази форма се развива при локализиране на етиологичните агенти в горния респираторен тракт. Характерните симптоми включват болка в гърлото и при преглъщане, суха дразнеща кашлица, лоша дъх. Състоянието се повлиява от стандартната терапия и се отличава с добра прогноза.
• Дисеминирана аспергилоза: при хематогенно разпространение на процеса и попадане на етиологичните агенти в системната циркулация се развиват полиорганни увреждания и генерализиране на микозата. Тази форма се отличава с тежко протичане, неблагоприятна прогноза и висока смъртност.
• Други видове аспергилоза: тук се отнасят алергичната бронхопулмонална аспергилоза и засягането от инфекцията на синусите, миокарда, бъбреците, панкреаса, черния дроб. Развиват се различни по тежест нарушения, като характерно за всички е грануломатозното възпаление.
• Аспергилоза, неуточнена

Диагностицирането на болестта се осъществява след обстоен анализ главно на хистологичните находки, серологичните изследвания и образната диагностика.

С високо информативно значение са значително повишените серумни нива на имуноглобулин Е, както и положителният кожен тест с аспергилозен антиген.

Необходим е материал от храчка, плеврален пунктат или други тъканни и телесни течности за доказване на етиологичните агенти.

При данни за увреждане на вътрешните органи или при наличие на неврологична симптоматика е уместно извършване на компютърна томография.

При белодробните форми на заболяването рутинно се извършва рентгенография на гръдния кош.

Диференциалната диагноза е широка и включва различни инфекциозни и неинфекциозни заболявания, протичащи идентично:

• туберкулоза
• зигомикоза
• нокардиоза
• саркоидоза
• бактериална или вирусна пневмония
• новообразувания с малигнен или бенигнен характер

Лечението на пациенти с аспергилоза се състои в консервативна медикаментозна терапия и хирургическа манипулация.

При възможност добри резултати се постигат след резекцията на засегнатите тъкани.

Прилагат се противогъбични лекарствени средства, основно от групата на азолите (итраконазол, вориконазол), при тежките форми се прилага амфотерицин В.

Прогнозата на инфекцията се определя в зависимост от тежестта на процеса, състоянието на пациента и терапевтичните възможности.