Аспергилоза, неуточнена МКБ B44.9

Заразяването с гъбичките от род Aspergillus води до развитие на аспергилоза.

Болестта протича под различни форми, като най-често се ангажира белият дроб, с развитие на различни по тежест увреждания.

При част от пациентите, при които не може да бъде идентифицирана формата на заболяването, се касае за аспергилоза, неуточнена.

Към род Aspergillus се причисляват над сто различни вида, от които най-често заболяване предизвикват Aspergillus fumigatus и Aspergillus niger, по-рядко се изолират Aspergillus clavatus, Aspergillus flavus и някои други представители.

Болестта е повсеместно разпространена, като се засягат в еднаква степен представителите на различните възрастови групи, раса и пол.

Механизмът на предаване на болестта е въздушно-капков, след вдишване на гъбичките и попадането им в дихателната система.

Инфекцията рядко се развива при лица с активна имунна система, наблюдава се предимно при имунокомпрометирани пациенти.

Етиологичните агенти продуцират различни токсични метаболити, които неутрализират действието на макрофагите и неутрофилите.

Предразполагащи фактори, които улесняват развитието на микозата са продължителна химиотерапия или кортикостероидно лечение, наличие на подлежащи хронични респираторни заболявания (астма, хронична обструктивна белодробна болест), неутропения, левкемия. Много често инфекцията се развива след органна или тъканна трансплантация.

Инкубационният период (времето от експозицията до първите клинични прояви) трудно може да бъде определен и е с различна продължителност при отделните пациенти.

Характерни за болестта са следните признаци:

• повишена телесна температура
• главоболие
• общо неразположение, слабост, уморяемост
• кашлица и задух
• болка и дискомфорт в гърдите

Засягането на лимфните възли обикновено протича с развитие на лимфаденит.

При лица с изразена неутропения и имунна супресия е възможно хематогенно дисеминиране на процеса и развитие на полиорганни увреждания.

Тежко протича засягането на централната нервна система, бъбреците и черния дроб.

Към възможните усложнения, които могат да се развият в резултат от инфекцията, спадат респираторният дистрес, дихателната, бъбречната и чернодробната недостатъчност.

При наличие на инфилтративни процеси у пациенти с имунен дефицит трябва да се подозира аспергилоза.

Диференциалната диагноза на микотичната инфекция включва разграничаване основно от следните състояния:

• саркоидоза
• нокардиоза
• туберкулоза
• зигомикоза
• грануломатоза на Wegener
• пневмония с различна етиология
• малигнени новообразувания

Поставянето на диагнозата се базира на данните от хистологичните и серологичните изследвания, както и от образните методи за доказване на наличните промени.

Необходим е материал от плеврален пунктат, бронхоалвеоларен лаваж или храчка, който се подлага на съответните изследвания.

Обикновено не се наблюдава изразена промяна в параклинични те показатели, физикалните находки са неспецифични.

Образната диагностика е информативен метод за установяване локализацията на уврежданията и степента на засягане на съответните органи и системи. Извършват се компютърна томография и рентгенография.

Лечението при аспергилоза, неуточнена, включва достатъчно продължителен и във високи дози прием на противогъбични средства. При възможност се извършва хирургична резекция на засегнатите тъкани.

Симптоматично се прилагат медикаменти за стабилизиране на имунния статус.

Прогнозата се определя в зависимост от тежестта на инфекцията, органните увреждания и отговора към приложената терапия.