Дисеминирана аспергилоза МКБ B44.7
Гъбичките от род Aspergillus са повсеместно разпространени и се откриват в органична материя.
Открити са повече от сто различни вида, но заболяване при човек предизвикват основно следните четири вида:
- Aspergillus fumigatus
- Aspergillus flavus
- Aspergillus niger
- Aspergillus clavatus
Предизвикват широк спектър от заболявания, вариращи от реакции на свръхчувствителност до директна инвазия на съдовете. Най-често се засягат белите дробове, като се различават няколко основни форми.
Независимо от формата на болестта при хематогенно разпространение на етиологичните агенти е възможно развитие на дисеминирана аспергилоза.
Предразполагащи генерализирането на микозата фактори са наличието на имунен дефицит, в резултат от продължителна химиотерапия или кортикостероиден прием, както и в резултат от различни системни заболявания, левкемия, неутропения.
Най-често болестта се развива след тъканна или органна трансплантация, при пациенти с астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) или муковисцидоза.
Боледуват в еднаква степен представителите на мъжкия и женския пол, без разлики по отношение на расовата принадлежност.
Заразяването на хората се осъществява по въздушно-капков механизъм, в резултат от инхалиране на гъбичките.
Етиологичните агенти продуцират различни токсични метаболити, които потискат функцията на макрофагите и неутрофилите, което им позволява безпрепятствено развитие и размножаване в човешкия организъм.
При генерализирана аспергилоза е характерно разпространение на причинителите със системната циркулация и засягане на други органи и системи, най-често миокарда, очите, бъбреците, централната нервна система.
Характерно е развитие на грануломатозно възпаление с характерни хистологични изменения.
При засягане на сензорните системи често се развива ендофталмит, докато засягането на сърцето протича с развитие на ендокардит и формиране на абсцеси в миокарда.
Засягането на централната нервна система протича неспецифично с развитие на вратна ригидност, главоболие, гадене и повръщане, промяна в нормалните рефлекси, повишено вътречерепно налягане.
При засягане на опорно-двигателния апарат се наблюдават неспецифични промени по костите, изтъняване, повишена склонност към фрактури.
Тежки усложнения се развиват след засягане на бъбреците и черния дроб, като при една част от пациентите се развиват бъбречна или чернодробна недостатъчност, с характерните клинични и лабораторни изменения.
Генерализираната аспергилоза протича при почти всички пациенти с повишение на телесната температура, слабост и общо неразположение.
Диференциалната диагноза е широка и включва много инфекции с бактериална, гъбична или вирусна етиология, по-важните от които са следните:
При пациенти с изразен имунен дефицит, при които са налице инфилтративни изменения в белия дроб, винаги трябва да се изключи аспергилоза.
Диагностицирането на микозата се основава главно на данни от серологичните, хистологичните и образните изследвания.
Разпитът и прегледът на пациента рядко са информативни, неспецифични са и параклиничните изменения.
За изолиране на причинителите е необходим материал от храчка, плеврален пунктат, бронхоалвеоларен лаваж или други тъканни и телесни течности, които се подлагат на серологично и хистологично типизиране.
За установяване на пораженията на вътрешните органи и ЦНС се прилагат компютърна томография и рентгенография.
Лечението при дисеминирана аспергилоза е комплексно и включва медикаментозна и хирургична терапия.
При възможност се резецират засегнатите тъкани на фона на антимикотично лечение, главно с представители от групата на азолите или амфотерицин В.
Прогнозата при тази форма на болестта е изключително неблагоприятна, тъй като повечето пациенти не се повлияват от приложената терапевтична схема.
Коментари към Дисеминирана аспергилоза МКБ B44.7