Други видове аспергилоза МКБ B44.8

Аспергилозата е инфекциозно заболяване, предизвикано от различните представители на род Aspergillus, като най-често изолираният агент е A. fumigatus.

Болестта е повсеместно разпространена, като се засягат в еднаква степен представителите на различните раси, пол, възрастови групи.

Микозата рядко се развива у лица с активна имунна система, в масовия случай се засягат имунокопрометирани пациенти.

Най-честите рискови фактори за развитие на инфекцията са следните:

• придобит или вроден имунен дефицит
• левкемия
• неутропения
• органна или тъканна трансплантация
• продължителна химиотерапия
• продължителна терапия с кортикостероиди
• наличие на хронични респираторни заболявания, като например хронична обструктивна белодробна болест, астма, муковисцидоза

Болестта протича главно със засягане на белия дроб, но са възможни и други форми на аспергилоза.

Заразяването при човек се осъществява след инхалиране на гъбичките, по въздушно-капков път.

Причинителите проникват в организма и преодоляват бариерните защити посредством синтезата на токсични метаболити, които инактивират макрофагите и неутрофилите.

Времето от експозицията до проявата на първите клинични признаци трудно може да бъде определено.

При алергичната бронхопулмонална аспергилоза се наблюдава реакция на свръхчувствителност към етиологичните агенти, като в клиничната картина доминират следните прояви:

• фебрилитет
• кашлица и затруднено дишане
• болка в гърдите
• еозинофилия
• повишен серумен имуноглобулин Е
• формиране на белодробни инфилтрати
• кожна реактивност към аспергилусния антиген

Състоянието е характерно за пациентите, страдащи от астма или кистична фиброза и се отличава с добра прогноза и повлияване от приложеното стандартно лечение.

При засягане на сензорните системи е възможно развитие на ендофталмит, отит, отомикоза.

При пациенти със силно изразен имунен дефицит е възможно генерализиране на инфекцията, в резултат от проникване на причинителите в системната циркулация и хематогенно разпространение.

По-рядко се наблюдава засягане на синусите, мускулно скелетната система, черния дроб, панкреаса, отделителната система, сърдечния мускул.

Развива се грануломатозно възпаление, с повишена склонност към абсцедиране. Ангажирането на лимфните възли протича обикновено под формата на лимфаденит и лимфангит.

Тежка клинична картина се наблюдава при засягане на централната нервна система, като е възможно развитие на гърчове.

Диагностицирането на пациентите се базира на информацията от анамнезата, физикалните находки, микробиологичните и образните изследвания.

С висока информативна стойност са наличието на положителна кожна реакция, откриване на антитела срещу гъбичките, значително повишени серумни нива на имуноглобулин Е.

За провеждането на серологичните и хистологичните изследвания се взима материал предимно от храчка, бронхоалвеоларен лаваж или плеврален пунктат.

При данни за засягане на висцералните органи или ЦНС е уместно извършването на компютърна томография.

Диференциалната диагноза се извършва основно със следните системни инфекции:

• туберкулоза
• саркоидоза
• зигомикоза
• нокардиоза
• пневмония с бактериална или вирусна етиология
• респираторен дистрес синдром

Терапията на пациентите с други видове аспергилоза включва хирургична резекция на засегнатите тъкани в комбинация със системно приложение на достатъчно високи дози противогъбични средства.

Симптоматично се прилагат имуностимулатори, обезболяващи и антипиретични агенти.

Прогнозата се определя индивидуално, като основна роля имат тежестта на инфекцията и индивидуалната имунологична резистентност на пациента.