Начало Медицинска енциклопедия Лечения Кортикостероиди Медикаментозно лечение

Кортикостероиди

Кортикостероиди - изображение

Глюкокортикостероидите, наричани още само кортикостероиди, са голяма лекарствена група, повлияваща ендокринната система и метаболизма.

Тази агенти представляват аналози на хормоните, продуцирани от надбъбречната жлеза кортизон и хидрокортизон.

Кортикостероидите са подразделят на четири основни групи въз основа на особености в химичния им строеж:

Препаратите намират широко приложение в терапията на редица различни по тежест състояния, като например алергични реакции, възпалителни и автоимунни заболявания, както и в онкологията като част от комплексната противотуморна и имуносупресивна терапия.

Кортикостероиди за локално приложениеРазработват се нови медикаменти чрез промяна в молекулата на известните представители, с цел подобряване на ефективността им и намаляване на токсичните им реакции.

Тези хормонални средства се прилагат перорално, парентерално (най-често венозно или мускулно), съществуват редица форми и за локално приложение, като например гел, крем, маз.

Лекарствените форми за локална употреба намират приложение основно в дерматологията, офталмологията, травматологията, стоматологията. Лекарствените форми за инхалаторно приложение се използват главно в пулмологията.

Подробна информация за приложението им в отделните клинични специалности може да прочетете на:

Характеризират се с добро проникване и разпределение в тъканите, като преминават през кръвно-мозъчната бариера и са ефективни при различни състояния, ангажиращи централната нервна система.

Важна особеност е проникването им през плацентарната бариера, което може да предизвика сериозни нежелани лекарствени реакции и да наруши нормалното протичане на бременността, както и да предизвика нарушения в нормалното развитие на плода.

Кортикостероиди - ефектиМетаболизмът на мнозинството от препаратите се осъществява в черния дроб, а елиминирането от организма се реализира главно посредством отделителната система.

Тези особености в кинетиката на лекарствата трябва да се имат предвид при пациенти с чернодробни и бъбречни увреждания.

При тях е необходимо коригиране на дозата и мониториране на плазмените нива на медикаментите, с цел избягване на реакции на натрупване и сериозни странични ефекти.

По отношение на продължителността на ефекта се наблюдават някои различия между отделните препарати, като хидрокортизон е с най-кратък плазмен полуживот (около един час), докато дексаметазон и бетаметазон се отличават с плазмен полуживот над 25 часа.

Кортикостероидите осъществяват своя ефект, като се свързват с определени рецептори, като водят до активиране или потискане на експресията на определени протеини в клетките.

Препаратите се отличават с голямо разнообразие от клинични ефекти, които се дължат основно на повлияване на някои от следните ензимни системи:

  • инхибиране на интерлевкините и потискане активността на фосфолипаза А2, което повлиява редица медиатори на възпалението и стои в основата на техния противовъзпалителен ефект
  • намаляват образуването на свободни радикали от неутрофилите и макрофагите
  • блокиране на витамин D3 стимулираната индукция на остеобластен ген в остеобластите, което е причина за развитието на остеопороза при продължителна терапия
  • потискане на Т лимфоцитите и намаляване на цитотоксичната им активност, което е основният механизъм, по който глюкокортикостероидите осъществяват своя имуносупресивен ефект

Основните ефекти на тези лекарствени препарати са метаболитни, противовъзпалителни и имуносупресивни.

Метаболитните им ефекти са комплексни, тъй като повлияват мастната, въглехидратната, белтъчната и водно-солевата обмяна.

Крайният резултат от метаболитните им ефекти е повишено ниво на глюкозата в кръвта, намаляване на мускулната маса или антианаболен ефект, промяна в нормалното разпределение на мазнините в организма, задръжка на натрий и загуба на калций. Влиянието им върху минералната и водно-солевата обмяна стои в основата на развитието на остеопороза и лесна чупливост на костите.

Притежават силно изразени противовъзпалителни ефекти, които се реализират по различни механизми, в основата на които стои потискането на различните медиатори на възпалението и потискане на пролиферацията на ендотелните клетки.

Тъй като намаляват активността на имунната система и имат изразен имуносупресивен ефект, медикаментите намират широко приложение в терапията на множество автоимунни заболявания, при трансплантация на органи, както и в онкологията.

Освен изброените ефект, кортикостероидите могат да предизвикат промени в поведението и емоционалната стабилност на пациентите, повишение на артериалното налягане, повишена склонност към развитие на тромбози и аритмии.

Основните показания за приложение на кортикостероиди включват следните състояния:

При някои състояния приложението на глюкокортикостероиди е животоспасяващо, при други е поддържащо под формата на заместителна терапия.

Въпреки широкия спектър от заболявания, които повлияват, употребата им крие сериозни рискове от нежелани лекарствени реакции. Повишен риск съществува при приложението им в детска или старческа възраст, както и при продължителна употреба.

Поради имуносупресивния им ефект, при много пациенти се наблюдава развитие на опортюнистични инфекции с гъбички, бактерии или вируси.

Нежелани ефекти при употребата на кортикостероидиОсобено висока е честотата на развитие на метаболитни ефекти, които се проявяват главно като синдром на Cushing.

Развива се хипергликемия, хормонални нарушения в репродуктивните функции, маскулинизация при жените, полова слабост при мъжете.

Наблюдава се затлъстяване от централен тип (преразпределянето на мазнините се изразява в натрупването им в корема и редуцирането им по крайниците), остеопороза и повишен риск от патологични фрактури.

Възможно е развитие и на стероиден диабет.

Други често наблюдавани странични ефекти при употребата на кортикостероиди са някои от следните:

  • намаление на артериалното кръвно налягане
  • промени в поведението, депресия или еуфория
  • катаракта
  • кожни реакции: акне, телеангиектазии, изтъняване или атрофия на кожата, фоликулити
  • язвена болест на стомаха
  • диспептични нарушения
  • потискане продукцията на ендогенни глюкокортикостероиди и развитие на надбъбречна недостатъчност при продължителна употреба

Развитието на нежелани ефекти зависи от продължителността на лечението, дозата и индивидуалните особености на пациента.

При бременни жени терапията с кортикостероиди се назначава само при животозастрашаващи състояния, при които ползата от употребата на тези медикаменти надвишава риска за майката и плода.

Често едновременната употреба с други медикаменти води до повишен ефект и бързо повлияване състоянието на болния. Такива са антиалергичните и противовъзпалителните медикаменти. В онкологията кортикостероидите влизат в състава на много терапевтични схеми, заедно с различни противотуморни лекарства.

С повишено внимание се прилагат кортикостероиди при пациенти, лекувани с фенитоин, фенобарбитал, рифампицин, орални контрацептиви, някои противогъбични лекарства и други.

След продължителна употреба прекратяването на лечението става с постепенно намаление на дозата, тъй като рязкото спиране крие риск от тежки системни реакции.

Още по темата:

4.9, 12 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Кортикостероиди

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛеченияЗдравни съветиИсторияСпортБотаникаЛюбопитноПсихологияЛайфстайлПатологияХранене при...НовиниАлт. медицинаИзследванияФизиологияОрганизацииСнимкиНормативни актовеЗаведенияЗаболявания (МКБ)Клинични пътеки