Начало Медицинска енциклопедия Лечения Кортикостероиди

Кортикостероиди

Кортикостероиди - изображение

Глюкокортикостероидите, наричани още само кортикостероиди, са голяма лекарствена група, повлияваща ендокринната система и метаболизма.

Тази агенти представляват аналози на хормоните, продуцирани от надбъбречната жлеза кортизон и хидрокортизон.

Кортикостероидите са подразделят на четири основни групи въз основа на особености в химичния им строеж:

Препаратите намират широко приложение в терапията на редица различни по тежест състояния, като например алергични реакции, възпалителни и автоимунни заболявания, както и в онкологията като част от комплексната противотуморна и имуносупресивна терапия.

Кортикостероиди за локално приложениеРазработват се нови медикаменти чрез промяна в молекулата на известните представители, с цел подобряване на ефективността им и намаляване на токсичните им реакции.

Тези хормонални средства се прилагат перорално, парентерално (най-често венозно или мускулно), съществуват редица форми и за локално приложение, като например гел, крем, маз.

Лекарствените форми за локална употреба намират приложение основно в дерматологията, офталмологията, травматологията, стоматологията. Лекарствените форми за инхалаторно приложение се използват главно в пулмологията.

Подробна информация за приложението им в отделните клинични специалности може да прочетете на:

Характеризират се с добро проникване и разпределение в тъканите, като преминават през кръвно-мозъчната бариера и са ефективни при различни състояния, ангажиращи централната нервна система.

Важна особеност е проникването им през плацентарната бариера, което може да предизвика сериозни нежелани лекарствени реакции и да наруши нормалното протичане на бременността, както и да предизвика нарушения в нормалното развитие на плода.

Кортикостероиди - ефектиМетаболизмът на мнозинството от препаратите се осъществява в черния дроб, а елиминирането от организма се реализира главно посредством отделителната система.

Тези особености в кинетиката на лекарствата трябва да се имат предвид при пациенти с чернодробни и бъбречни увреждания.

При тях е необходимо коригиране на дозата и мониториране на плазмените нива на медикаментите, с цел избягване на реакции на натрупване и сериозни странични ефекти.

По отношение на продължителността на ефекта се наблюдават някои различия между отделните препарати, като хидрокортизон е с най-кратък плазмен полуживот (около един час), докато дексаметазон и бетаметазон се отличават с плазмен полуживот над 25 часа.

Кортикостероидите осъществяват своя ефект, като се свързват с определени рецептори, като водят до активиране или потискане на експресията на определени протеини в клетките.

Препаратите се отличават с голямо разнообразие от клинични ефекти, които се дължат основно на повлияване на някои от следните ензимни системи:

  • инхибиране на интерлевкините и потискане активността на фосфолипаза А2, което повлиява редица медиатори на възпалението и стои в основата на техния противовъзпалителен ефект
  • намаляват образуването на свободни радикали от неутрофилите и макрофагите
  • блокиране на витамин D3 стимулираната индукция на остеобластен ген в остеобластите, което е причина за развитието на остеопороза при продължителна терапия
  • потискане на Т лимфоцитите и намаляване на цитотоксичната им активност, което е основният механизъм, по който глюкокортикостероидите осъществяват своя имуносупресивен ефект

Основните ефекти на тези лекарствени препарати са метаболитни, противовъзпалителни и имуносупресивни.

Метаболитните им ефекти са комплексни, тъй като повлияват мастната, въглехидратната, белтъчната и водно-солевата обмяна.

Крайният резултат от метаболитните им ефекти е повишено ниво на глюкозата в кръвта, намаляване на мускулната маса или антианаболен ефект, промяна в нормалното разпределение на мазнините в организма, задръжка на натрий и загуба на калций. Влиянието им върху минералната и водно-солевата обмяна стои в основата на развитието на остеопороза и лесна чупливост на костите.

Притежават силно изразени противовъзпалителни ефекти, които се реализират по различни механизми, в основата на които стои потискането на различните медиатори на възпалението и потискане на пролиферацията на ендотелните клетки.

Тъй като намаляват активността на имунната система и имат изразен имуносупресивен ефект, медикаментите намират широко приложение в терапията на множество автоимунни заболявания, при трансплантация на органи, както и в онкологията.

Освен изброените ефект, кортикостероидите могат да предизвикат промени в поведението и емоционалната стабилност на пациентите, повишение на артериалното налягане, повишена склонност към развитие на тромбози и аритмии.

Основните показания за приложение на кортикостероиди включват следните състояния:

При някои състояния приложението на глюкокортикостероиди е животоспасяващо, при други е поддържащо под формата на заместителна терапия.

Въпреки широкия спектър от заболявания, които повлияват, употребата им крие сериозни рискове от нежелани лекарствени реакции. Повишен риск съществува при приложението им в детска или старческа възраст, както и при продължителна употреба.

Поради имуносупресивния им ефект, при много пациенти се наблюдава развитие на опортюнистични инфекции с гъбички, бактерии или вируси.

Нежелани ефекти при употребата на кортикостероидиОсобено висока е честотата на развитие на метаболитни ефекти, които се проявяват главно като синдром на Cushing.

Развива се хипергликемия, хормонални нарушения в репродуктивните функции, маскулинизация при жените, полова слабост при мъжете.

Наблюдава се затлъстяване от централен тип (преразпределянето на мазнините се изразява в натрупването им в корема и редуцирането им по крайниците), остеопороза и повишен риск от патологични фрактури.

Възможно е развитие и на стероиден диабет.

Други често наблюдавани странични ефекти при употребата на кортикостероиди са някои от следните:

  • намаление на артериалното кръвно налягане
  • промени в поведението, депресия или еуфория
  • катаракта
  • кожни реакции: акне, телеангиектазии, изтъняване или атрофия на кожата, фоликулити
  • язвена болест на стомаха
  • диспептични нарушения
  • потискане продукцията на ендогенни глюкокортикостероиди и развитие на надбъбречна недостатъчност при продължителна употреба

Развитието на нежелани ефекти зависи от продължителността на лечението, дозата и индивидуалните особености на пациента.

При бременни жени терапията с кортикостероиди се назначава само при животозастрашаващи състояния, при които ползата от употребата на тези медикаменти надвишава риска за майката и плода.

Често едновременната употреба с други медикаменти води до повишен ефект и бързо повлияване състоянието на болния. Такива са антиалергичните и противовъзпалителните медикаменти. В онкологията кортикостероидите влизат в състава на много терапевтични схеми, заедно с различни противотуморни лекарства.

С повишено внимание се прилагат кортикостероиди при пациенти, лекувани с фенитоин, фенобарбитал, рифампицин, орални контрацептиви, някои противогъбични лекарства и други.

След продължителна употреба прекратяването на лечението става с постепенно намаление на дозата, тъй като рязкото спиране крие риск от тежки системни реакции.

4.9, 12 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Кортикостероиди

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛеченияИсторияСпортБотаникаНовиниПатологияПсихологияЛайфстайлАлтернативна медицинаЗдравни съветиХранене при...ЛюбопитноМедицински изследванияОрганизацииФизиологияСпециалистиСнимкиНормативни актовеЗаведенияЗаболявания (МКБ)Клинични пътеки