Дерматит и екзема МКБ L20-L30

› Какво представлява

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Превенция

› Атопичен дерматит

› Себореен дерматит

› Контактен дерматит

› Дисхидроза

› Нумуларен дерматит

Какво представлява?

Дерматитът и екземата са общи термини за възпаление на кожата. И двете се използват за описване на редица състояния на кожата, характеризиращи се с обрив, зачервена, суха кожа и сърбеж. Като цяло, думите "екзема" и "дерматит" се използват взаимозаменяемо, въпреки че при някои състояния единият термин се използва повече и обратно. В някои случаи се използва терминът "екзематозни дерматити".

Дерматит и екзема е често срещано заболяване, което обикновено не е животозастрашаващо или заразно - засяга около един на всеки пет души в даден момент от живота им. Но въпреки това може да създаде на пациента дискомфорт и неприятно усещане.

Причини и рискови фактори

Въпреки че точната причина за екземата е неизвестна, при хората, които развиват това състояние, играе роля комбинация от фактори на околната среда и генетиката. Предразположението към екзематозни заболявания у някои хора е резултат от сенсибилизация, предизвикана от повтарящи се контакти с различни алергени, а у други е резултат от генетично обусловена повишена чувствителност към различни по произход дразнители в комбинация с нарушение в имунитета. Когато иритант или алерген отвън или вътре в тялото задейства имунната система, предизвиква възпаление. Именно това възпаление причинява симптомите, които са общи за повечето екземи.

Редица фактори могат да повишат риска от развитие на някои видове дерматити. Рисковите фактори включват:

• Възраст - дерматит може да се появи във всяка възраст, но атопичен дерматит обикновено започва в ранна детска възраст
• Алергии и астма - хората с лична или фамилна анамнеза за сенна хрема, астма или друго атопично състояние са с по-голяма тенденция да развият атопичен дерматит
• Професия - работни места, при които индивидите са в контакт с някои метали, разтворители или почистващи препарати увеличават риска от контактен дерматит
• Здравословни състояния - повишен риск от себореен дерматит може да има при наличие на някои заболявания, като например застойна сърдечна недостатъчност, болест на Паркинсон и инфекция с HIV

Симптоми

Съществуват няколко различни видове екзема, сред които атопичен дерматит, контактен дерматит, себореен дерматит, за които са характерни общи симптоми. Въпреки че дерматитът може да има много причини и се среща в много форми, това състояние обикновено включва сърбящ обрив по подута, зачервена, суха кожа. По засегнатата от екземата кожа могат да се наблюдават папули, мехури, крусти, изтичане на секрет, напукване, лющене. Също така, областта от кожата, по която се появяват симптомите, обикновено е различна при всеки тип дерматит.

Характерните, чести симптоми на обрива при дерматит и екзема включват:

• Сърбеж - сърбежът може да бъде много силен. Увреждането на кожата при екзема често се дължи на надраскване при разчесване.
• Лющене на кожата - повърхността на кожата може да се отделя, придавайки на кожата груб, лющещ се вид.
• Зачервяване на кожата - засегнатата кожа може да изглежда зачервена или на червени петна.
• Образуване на блистери - възможна е появата на изпълнени с течност мехурчета, които могат да се спукат и да образуват крусти (корички).
• Напукана кожа - тежко засегнатата кожа може да развие болезнени, дълбоки пукнатини, наречени още фисури.

В зависимост от причината екземата може да се влоши и да предизвика тежки симптоми. Но също така тя може да се превърне в хроничен проблем с по-малко интензивни симптоми.

Обривът може да бъде остър или хроничен или комбинация от двете. Острият дерматит се отнася до бързо развиващ се червен обрив, който може да бъде с блистери и оток. Хроничната екзема обуславя дългогодишна иритативна област. Тя често е с по-тъмен цвят от заобикалящата я кожа, лихенифицирана и с екскориации.

Диагноза

Диагнозата се поставя въз основа на снемане на анамнезата и клиничните характеристики от физикалния преглед. В някои случаи дерматологът може да диагностицира типа дерматит само по външния вид на кожата. При необходимост се назначават изследвания.

При подозрение за алергична реакция лекарят може да извърши patch тест. Специалистът ще постави малки количества различни вещества върху кожата на пациента. След няколко дни се проверя за реакции и се определят възможните алергени.

В някои случаи дерматологът може да извърши биопсия на кожата. При това изследване лекарят отстранява малка проба от кожата, която след това разглежда под микроскоп.

Лечение

Лечението на екземата зависи от вида, тежестта на симптомите и причината. Ключови моменти на повечето видове терапия са:

• Кортикостероидни кремове
• Антихистамини
• Емолиенти (кремове или лосиони за суха кожа)
• Фототерапия
• Избягване на иритативни вещества (предизвикващи дразнене).

Важен аспект от лечението е да се идентифицират и да се отстранят всякакви допринасящи фактори. Антибиотици или противогъбични лекарства обикновено се предписват само ако се развие инфекция.

Домашните грижи при екзема могат да включват нанасяне на хладни, влажни компреси върху кожата за намаляване на сърбежа и дискомфорта.

Промени в хранителния режим, като премахването на храни, които предизвикват реакция, могат да помогнат да контролиране на симптомите на екземата. В някои случаи, хранителни добавки, като пробиотици, също могат да бъдат полезни.

Понякога дерматитът може да се влоши при стрес. Алтернативни терапии, като акупунктура, масаж и йога, могат да помогнат за намаляване на стреса.

Превенция

Повечето форми на дерматит са хронични състояния. Изключение е контактният дерматит, който може да бъде предотвратен чрез идентифициране и избягване на веществото, причиняващо състоянието на кожата.

Други форми на дерматит обикновено могат да бъдат избегнати или контролирани с подходяща грижа за себе си, която включва:

• Избягване на продължително къпане, което може да предизвика изсъхване на кожата. Използване на топла, а не гореща вода. Маслото за вана също може да бъде полезно.
• Употреба на емолиенти, като масла, лосиони или кремове.
• Избягване на иританти. Употреба на почистващи препарати без аромат или меки сапуни.
• Избягване на по-грубо изсушаване на кожата след къпане.
• Употреба на локални кортикостероиди за облекчаване на сърбежа.
• Прилагане на студени, мокри компреси. Това помага за успокояване на кожата.
• При навик за почесване поддържане на ноктите къси.
• Избягване на стресови ситуации. Емоционалните стресови фактори могат да доведат до обостряне на някои видове дерматити. Техники като релаксация или биофийдбек могат да помогнат.

Създаването на рутинни грижи за кожата може да помогне да контролиране и облекчаване на симптомите на дерматита или екземата.

Атопичен дерматит

Атопичният дерматит е най-честата форма на екзема. Той често засяга хора, които също имат:

• Астма или сенна хрема
• Фамилна анамнеза за екзема, астма или сенна хрема
• Дефекти в кожната бариера, позволяващи навлизане на влага и микроби

Атопичният дерматит обикновено започва в ранна детска възраст, често през първите шест месеца от живота. Но може да се появи при хора на всяка възраст.

Най-често засяга кожата на лицето, крайните зони на ръцете и краката (китки, пръсти, стъпала), сгъвката на лакътя, задната част на коленете. Характеризира се със сърбеж, червен обрив, суха и лющеща се кожа, секретиращи лезии.

Иританти, които могат да влошат симптомите на атопичния дерматит, са сапун, груби материи на дрехите, химикали в домакинските препарати, храни, акари и други алергични механизми.

Лечението на атопичен дерматит може да включва:

• Емолиенти за кожа
• Локални кортикостероиди (кремове например)
• Лекарства, оказващи ефект върху имунната система
• Антибиотици
• ПУВА (PUVA) терапия

Себореен дерматит

Себорейният дерматит се смята за хронична форма на екзема и се появява в области от тялото, където растат косми или се произвежда себум. Себорейният дерматит често се появява на скалпа, където симптомите могат да варират от сухи люспи (пърхот) до жълти, мазни люспи със зачервена кожа. Хората могат също да развият себореен дерматит и в други зони на тялото с повече мастни жлези, като областта на веждите, носа, зад ушите, слабините и горната част на гърдите и гърба.

Точната причина за себореен дерматит не е известна, въпреки че гените и хормоните играят роля. Микроорганизми като дрожди, които естествено живеят върху кожата, могат също да допринесат за себореен дерматит. За разлика от много други форми на екзема, себорейният дерматит не е резултат от алергия.

Хората от всякаква възраст могат да развият себореен дерматит, включително бебетата (известни като „млечни корички“). Малко по-често срещан е при мъжете, отколкото при жените.

Себореята причинява залющване на кожата с бели или жълтеникави люспи, зачервяване на засегнатите области, мазна кожа. Състоянието може да се дължи на свръхрастеж на вид дрожди, която нормално живеят в тези области.

Лечението на себорейния дерматит включва:

• Шампоан, съдържащ салицилова киселина, селенов сулфид, цинков пиритион или катран
• Локални противогъбични лекарствени средства
• Локални кортикостероиди

Контактен дерматит

Съществуват два вида контактен дерматит:

• Алергичен контактен дерматит
• Иритативен контактен дерматит

Този вид екзема се появява, когато кожата развива реакция към вещество, с което е влязла в контакт.

Иритативният контактен дерматит може да се развие след еднократен (дори кратък) контакт със силно иритативно вещество или след многократно излагане на иритант. Веществата, които могат да дразнят кожата, включват детергенти, сапуни, почистващи препарати, восък и химикали. Това състояние е най-често срещано сред хората, които редовно работят със силни химикали.

Алергичен контактен дерматит се появява след контакт с вещество, причиняващо реакция на свръхчувствителност. Кожата може да стане алергична към вещество след много експозиции или след само една експозиция. Например, повечето хора ще имат алергична реакция към отровен бръшлян след едно излагане. Чести източници на алергичен контактен дерматит включват козметика, съдържащи каучук продукти, багрила, лепила, никел и други метали.

Най-често от контактен дерматит се засягат ръцете. Обривът обикновено е със зачервяване, сърбеж, усещане за парене, мехурчета с течност, суха, напукана кожа, болезнени рани. Симптомите варират в зависимост от причината за екземата.

Лечението на контактния дерматит включва:

• Емолиенти за кожата
• Стероидни медикаменти
• Антибиотици при налична вторична инфекция

От ключово значение е избягването на бъдеща експозиция на иритативното вещество или алергена.

Дисхидроза

Дисхидрозата [помфоликс] засяга ръцете и краката. Причината за развитието на този дерматит е неизвестна.

Първоначално може да се появи силен сърбеж, последван от мехури, които впоследствие се превръщат на лющещи се петна.

Възможно е дисхидрозата да премине в хронична, болезнена екзема.

Лечението при дисхидроза включва:

• Студени компреси
• Локални и/или перорални стероидни лекарствени средства
• ПУВА (PUVA) терапия

Нумуларен дерматит

Нумуларната екзема засяга по-често мъжкия пол, отколкото жените, като обикновено не се появява преди 50-годишна възраст. При жените този вид екзема по-често се развива в юношеството или в ранна зряла възраст.

Причината за поява на това състояние е неизвестна. Факторите, които могат да повишат риска от развитие на нумуларна екзема, са излагане на миещи и домакински препарати, козметика, лекарства.

Нумуларният дерматит причинява еритемни плаки във форма на монета, които се появяват най-често по краката и ръцете, долната част на гърба.

Лечението на нумуларната екзема включва:

• Емолиенти за кожа
• Локални и перорални стероидни лекарства
• Антибиотици при развитие на вторична инфекция

Заглавно изображение: freepik.com