Себореен дерматит МКБ L21

› Какво представлява

› Причини

› Фактори, влошаващи себорейния дерматит

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

Какво представлява себорейният дерматит?

Себорейният дерматит е хронична еритемосквамозна дерматоза, протичаща със зачервени участъци с наличие на лющене на повърхностния слой на кожата. Има различни клинични форми в зависимост от възрастта и локализацията.

Честотата на разпространение на себорейният дерматит е 5,3 % в световен мащаб. Пърхотът, най-леката форма на този дерматит, е много по-често срещан и присъства при около 15-20 % от индивидите. Себорейният дерматит се появява при хора от всички раси.

Обичайното начало на състоянието настъпва с пубертета. Пикът се достига на 40-годишна възраст, а при по-възрастните хора е в по-лека форма.

Причини

Това папулосквамозно разстройство засяга богати на себум области на кожата на главата, лицето и тялото. С допълнение към себума, себорейният дерматит е свързан с Malassezia (Pityrosporum - вид гъбички), имунологични разстройства и активиране на комплемента. Организмите Malassezia вероятно не са причина, но са кофактор, свързан с депресия на Т-клетки, повишени себумни нива и активиране на алтернативен път на комплемента. Лица, предразположени към този дерматит, също така могат да имат дисфункция на кожната бариера.

Себорейният дерматит може да включва възпалителна реакция към пролиферация на видове Malassezia, въпреки че това не е доказано. Основните видове, открити по скалпа, са Malassezia globosa, Malassezia furfur (Pityrosporum ovale) и Malassezia restricta. Дрождите произвеждат токсични вещества, които дразнят и възпаляват кожата. Изглежда, че пациенти със себореен дерматит имат понижена резистентност към дрожди. Въпреки това, степента на колонизация на засегнатата кожа може да бъде по-ниска от тази на незасегната кожа.

Установено е, че само наситени мастни киселини подпомагат растежа на Malassezia. Също така е показано, че докато числеността на M. globosa и M. restricta не корелира директно с наличието и тежестта на пърхота, отстраняването им директно корелира с подобряването на лющенето. Освен това, при податливи към пърхот индивиди олеиновата киселина, ненаситена мастна киселина и метаболит на Malassezia, предизвиква лющене в отсъствието на Malassezia чрез директни ефекти върху кожната бариера на пациента.

Тези открития подкрепят следната хипотеза: Malassezia хидролизира човешкия себум, освобождавайки смес от наситени и ненаситени мастни киселини. Микроорганизмите вземат необходимите наситени мастни киселини, оставяйки ненаситените. Ненаситените мастни киселини проникнат в роговия слой. Поради тяхната структура те нарушават бариерната функция на кожата. Това бариерно нарушение индуцира отговор на дразнене, което води до пърхот и себореен дерматит.

Показано е, че генетични, хормонални, имунни фактори и фактори на околната среда също участват в проявлението на себорейния дерматит.

Фактори, влошаващи себорейния дерматит

Това състояние обикновено се утежнява от промени във влажността, промените в сезоните, травма (например чесане), лишаване от сън, емоционален стрес или понижено общо здравословно състояние. Тежестта варира от лек пърхот да ексфолиативна еритродермия. Себорейният дерматит може да се влоши от болестта на Паркинсон и от СПИН.

Различни лекарства могат да обострят или индуцират себореен дерматит. Тези медикаменти включват ауранофин, ауротиоглюкоза, буспирон, хлорпромазин, циметидин, етионамид, флуороурацил, злато, гризеофулвин, халоперидол, интерферон алфа, литий, метокссален, метилдопа, фенотиазини, псоралени, станозолол, тиотиксен и триоксален.

Следните фактори понякога са свързани с тежка себорейна екзема при възрастни:

• Мазна кожа (себорея)
• Фамилна тенденция или фамилна анамнеза за псориазис
• Имуносупресия - трансплантация на органи, HIV и др.
• Неврологични и психиатрични заболявания - болест на Паркинсон, тардивна дискинезия, депресия

Симптоми

Клиничната картина на себорейния дерматит се характеризира с интермитентно появяване на активни фази на заболяването с парене, лющене и сърбеж, редуващи се с неактивни периоди. Активността се увеличава през зимата и началото на пролетта, с ремисии, често появяващи се през лятото.

Активните фази на себорейния дерматит могат да бъдат усложнени от вторична инфекция в интертригинозните области и върху клепачите.

Симптоми при деца

Изображение: dermnetnz.org

При кърмачета себорейният дерматит се появява като млечни корички или по-рядко като ерупция или еритродермия по гънките. Инфантилният себореен дерматит засяга бебета на възраст под 3 месеца и обикновено отзвучава до 6-12-месечна възраст. При деца прекомерен прием на витамин А може да доведе до себореен дерматит. Липсата на биотин, пиридоксин (витамин В6) и рибофлавин (витамин В2) също може да бъде причина.

Кандидозен свръхрастеж е често срещан при бебешкия напкин дерматит. Такива деца могат да имат памперс дерматит - вариация на себорейния дерматит, или псориазис.

Рядко възниква генерализирана себорейна еритродермия. Тя се среща по-често в асоциация със СПИН, застойна сърдечна недостатъчност, болест на Паркинсон и имуносупресия при недоносени деца.

Симптоми при възрастни

Изображение: dermnetnz.org

Появата на себореен дерматит върху скалпа варира от леко отпадане на люспички до дифузно, широко разпространено отделяне на големи, плътни крусти. Плаките са рядко срещани. От скалпа себорейният дерматит може да се разпространи върху челото, задната част на врата и постаурикуларната кожа, като при псориазис.

Изображение: dermnetnz.org

Себорейните кожни лезии се представят като отпадане на фини или мазни люспички върху червена, възпалена кожа. Инфекциозен екзематозен дерматит със секреция и образуване на крусти подсказва вторична инфекция. Възможно е да възникне себореен блефарит.

Разпределението на лезиите следва мазните и окосмени области на главата и шията, като скалпа, челото, веждите, по линията на миглите, назолабиалните гънки, брадата и постаурикуларната кожа. Може да има засягане на субменталната кожа (областта под брадичката). По-често е престернално или интерскапуларно засягане, отколкото нелющещо се интертриго на умбиликалната област, аксилите, инфрамамарните и ингвиналните гънки, перинеума или аногениталната гънка.

Понякога могат да се появят два отделни модела на засягане на торса от себорейния дерматит. Най-често срещаният модел е пръстеновидно или географско петалоидно лющене. Рядка питириазиформна вариация може да се наблюдава на торса и врата, с периферно лющене около яйцевидни петна, имитираща pityriasis rosea (розов лишей).

Диагноза

Диагнозата себореен дерматит се поставя от специалист дерматолог обикновено въз основа на клиничните находки и наблюдение. При хора с ексфолиативна еритродермия може да се наложи кожна биопсия и гъбична култура, за да се изключи тинеа капитис, въпреки че е рядко състояние при възрастни. Дерматопатологични находки при себорейния дерматит са неспецифични и обикновено включват хиперкератоза, акантоза, фокална спонгиоза, паракератоза.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави с атопичен дерматит, кандидоза (кожна), алергичен контактен дерматит, дразнещ контактен дерматит, дерматологични прояви на стомашно-чревно заболяване, дерматомиозит, индуцирани от лекарство ерупции, лекарствено индуцирана фоточувствителност, еритразма, импетиго, интретриго, лангерхансовата клетъчна хистиоцитоза, лупус еритематозис, пемфигус еритематозус, пемфигус фолиацеус, периорален дерматит, розов лишей, розацея, тинеа капитис, тинеа корпорис, тинеа крурис.

Лечение

Препоръчва се ранно лечение на обострянията на заболяването. Поведенчески модификации са особено полезни за намаляването на екскориациите при засягане на скалпа.

Фармакологичните агенти, които могат да бъдат използвани, включват:

• За краткосрочна употреба - локални кортикостероиди
• За засягането на кожата - кетоконазол, нафтифин или циклопирокс, алтернативно калциневринови инхибитори (т.е. пимекролимус, такролимус), серни или сулфонамидни комбинации, или пропиленгликол
• За острите кризи - клас IV или по-нисък клас кортикостероидни кремове, лосиони или разтвори
• При тежки и неповлияващи се лезии - системно кетоканазол или флуконазол

Лечението на пърхота може да включва:

• По-често къпане с шампоан или по-дълго насапунисване
• Прекратяване на употребата на лак за коса или други подобни продукти за коса
• Използване на шампоани, съдържащи салицилова киселина, катран, селен, сяра или цинк, селен сулфид (2,5 %), кетоконазол и циклопирокс - могат да помогнат чрез намаляване на колониите на дрождите Malassezia на скалпа. Тези шампоани могат да се използват и за лезиите по торса и брадата, но могат да причинят възпаление в интертригинозните или лицеви области.

Информация за себорейния дерматит може да прочетете и в секцията "Здравни проблеми":

» Себореен дерматит

Заглавно изображение: Roymishali / CC BY-SA