Противогъбични средства

от 13 юни 2019г., обновено на 20 ное 2024г.

Микотичните инфекции (микози) се причиняват от различни видове гъбички и се делят на повърхностни и дълбоки.

Видове микози

Повърхностни микози

Повърхностните микози засягат кожата, ноктите, космите и видимите лигавици, като се подразделят на две големи групи, а именно кандидози и дерматофитии.

Най-често изолираният причинител при различните видове кандидози е Candida albicans. Дерматофитиите се причиняват от различни видове гъбички (микроспориум, трихофитон, епидермофитон), които показват изразена склонност към паразитиране в съдържащите кератин тъкани.

Дълбоки микози

Дълбоките микотични инфекции ангажират дълбоките подкожни слоеве и вътрешните органи, като причинителите са многобройни видове дрожди, диморфни и филаментни гъбички.

При пациенти с изразена имуносупресия, в резултат от продължително антибиотично или кортикостероидно лечение, вроден или придобит имунен дефицит, СПИН, органна или тъканна трансплантация, често се наблюдава развитие на опортюнистични микози. Особено тежко е протичането при криптококов менингит, аспергилоза, хистоплазмоза.

Подробна информация за различните видове гъбички и заболяванията, които предизвикват, може да намерите на:

»раздел Заболявания: Микози МКБ В35-В49

»раздел Здравни проблеми: Гъбички

Медикаменти за лечение

Основните медикаменти, използвани в терапията на различните видове инфекции с микотична етиология, са противогъбични средства.

Представляват антибиотици и химиотерапевтици от различни фармакологични групи, които в зависимост от вида на инфекцията се прилагат локално, перорално или парентерално.

Повърхностните микози обикновено се третират с локални средства под формата на гел, крем, маз, лосион, шампоан, аерозол, лак за нокти.

При данни за засягане на подкожните слоеве или леки увреждания на вътрешните органи е уместна употреба на перорални препарати (таблетки, капсули).

При тежко протичащите микотични инфекции е необходимо парентерално приложение на антимикотиците, с цел бързо постигане на необходимата активност и ефект.

Действие

Основните ефекти на противогъбичните агенти се изразяват в:

инхибиране на клетъчното делене на гъбичките
потискане на синтезата на есенциалните нуклеинови киселини
нарушаване на пропускливостта на клетъчните мембрани
потискане на синтезирането на клетъчната стена на етиологичните агенти

В зависимост от основния ефект на отделните представители и специфичния механизъм на действие се различават следните основни групи противогъбични средства:

Антимикотични агенти, нарушаващи пропускливостта на клетъчната мембрана

Азоли (кетоконазол, флуконазол, итраконазол, вориконазол): Азолите представляват синтетични препарати, съдържащи петчленен азолен пръстен, свързан с останалата част от молекулата посредством азовръзка.

Според броя на азотните атоми в азоловия пръстен се различават имидазоли, с два атома азот, и триазоли, с три атома азот.

Те инхибират синтезата на ергостерол и по този начин увеличават пропускливостта на клетъчната мембрана.

Притежават изразено фунгистатично действие (потискат размножаването на гъбичките) и широк антимикотичен спектър.

Кетоконазол принадлежи към диазолите и намира приложение под формата на препарати за локална (шампоан, крем) и перорална (таблетки) употреба.

По-добре се усвоява и резорбира при висока киселинност на стомашния сок, поради което при едновременна употреба с антиациди, инхибитори на протонната помпа и Н2 блокери (средства, които повишават рН на стомашния сок) е налице намаление на неговата орална бионаличност.

Води до различни по тежест стомашно-чревни и ендокринни нарушения. Често се наблюдават нарушения на менструалния цикъл при жените, намаляване на либидото и олигоспермия при мъжете.

Повлиява метаболизма на редица медикаменти (сулфанилурейни препарати, фенитоин, антикоагуланти) и при продължителна употреба показва изразена хепатотоксичност.

Триазолите (флуконазол, итраконазол, вориконазол) намират приложение в терапията на дълбоките микози.

Имат добро разпределение, висока орална бионаличност, показват добро проникване в ликвора, което ги прави ефективни при менингит с гъбична етиология. Достигат високи концентрации в кератин съдържащите тъкани и слюнката.

Рядко водят до ендокринни нарушения, по-често се наблюдава увеличение на чернодробните трансаминази, обриви, главоболие.

Алиламини (тербинафин, нафтифин): Алиламините специфично блокират ензима сквален-епоксидаза и действат фунгицидно (убиват гъбичките).

Натрупват се в роговия слой на кожата и създават високи концентрации в мастната тъкан, космите и космените фоликули.

Фунгицидните концентрации в stratum corneum се наблюдават още в първите 24 часа на приложение, а в нокътните пластини са налице в първите две до три седмици.

Чести нежелани ефекти, развиващи се при употребата им, са главоболие, фоточувствителност, артралгии и миалгии, гастроинтестинални нарушения.

Полиенови антибиотици (амфотерицин В, нистатин): Тези противогъбични средства се свързват с ергостерола и формират пори, през които преминават различни йони и молекули от клетъчните структури на гъбичките.

Амфотерицин В се използва за парентерална употреба, поради незначителна резорбция в стомашно-чревния тракт.

Води до тежки нежелани ефекти, като например нефротоксичност, анемия, тромбоцитопения, хепатотоксичност, хипотония, хипокалиемия, хипомагнезиемия.

Нистатин притежава изразено фунгицидно действие предимно срещу Candida albicans. Локално се използва при кандидоза на кожата и лигавиците, а перорално при кандидоза, ангажираща устната кухина.

Антимикотични агенти, инхибиращи синтезата на нуклеинови киселини

Флуцитозин: Притежава висока перорална бионаличност и резорбция в стомашно-чревния тракт, фунгистатично действие и относително широк спектър. Използва се в терапията на пациенти с аспергилоза, кандидоза, криптококоза.

Приложен под формата на монотерапия бързо се наблюдава развитие на лекарствена резистентност, поради което се препоръчва комбинирането му с амфотерицин В.

Използва се сравнително рядко, поради развитието на супресия на костния мозък, протичаща с анемия, тромбоцитопения и левкопения.

Може да доведе до сърдечно-съдови увреждания, като камерна дисфункция, кардиален арест, болка зад гръдната кост. Повишава риска от развитие на язвена болест, улцерозен колит, жълтеница.

Антимикотични агенти, потискащи клетъчното делене

Гризеофулвин: Широко използван в миналото, но не и в съвременната клинична практика. Притежава фунгистатично действие, което се дължи на нарушаване структурата на микротубулите на гъбичките.

Резорбцията му в гастроинтестиналния тракт се повишава при консумация на храни, богати на мазнини.

Препаратът се натрупва избирателно в роговия слой на кожата, корена на космите, матрикса на ноктите.

Най-честите нежелани лекарствени реакции, развиващи се при употребата му, включват световъртеж, алергични прояви, гадене, повръщане, дисбактериоза, диария, индукция на чернодробни ензими и повлияване на метаболизма на редица лекарствени средства, като например перорални контрацептиви, антикоагуланти.

Антимикотични агенти, потискащи синтезата на клетъчната стена на гъбичките

Каспофунгин: Прилага се парентерално, венозно, главно при пациенти с изразена имунна супресия и инвазивна аспергилоза или системна кандидоза.

Притежава фунгистатично действие, което се дължи на потискане образуването на необходимия за изграждането на клетъчната стена полизахарид гликан.

Чести нежелани ефекти, в резултат от употребата му, са тахикардия, диспнея, нарушаване на нормалната чернодробна функция, алергични реакции.

Преди употребата на противогъбични средства се консултирайте с Вашия лекар, поради риск от развитие на лекарствена резистентност при самолечение.

Алтернативни средства

Някои алтернативни средства водят до добри резултати при повърхностни микози, но основният им недостатък е необходимостта от продължителна употреба (поне три месеца):