Инхибитори на протонната помпа

Повишената киселинност на стомашния сок се предизвиква от редица фактори, като с най-голямо значение са начинът на живот, диетата и продължителният прием на някои медикаменти.

Консумацията на мазни, пикантни и пържени храни, системната консумация на алкохол, тютюнопушенето, липсата на физическа активност, както и неконтролираният прием на лекарствени средства и самолечението с нестероидни противовъзпалителни агенти водят до намаление на защитните механизми на гастроинтестиналната лигавица, нарушение на локалното кръвоснабдяване, възпаление и некроза на лигавичната повърхност.

От своя страна повишената киселинност на стомашното съдържимо е провокиращ фактор за развитие на язвена болест, гастроезофагеална рефлуксна болест и някои други хиперсекреторни състояния.

В терапията на състоянията с повишена киселинност на стомашния сок основно място заема групата медикаменти, наречени инхибитори на протонната помпа.

Те представляват антисекреторни лекарства с висока активност и водят до потискане на секрецията на солна киселина.

Представители на инхибиторите на протонната помпа

В тази група се включват следните представители:

• омепразол
• езомепразол
• лансопразол
• декслансопразол
• рабепразол
• пантопразол

Форма на приложение и метаболизъм

Обикновено се прилагат през устата под формата на таблетки, капсули или разтвори за перорална суспензия. Някои от тях, като езомепразол, пантопразол и ланзопразол, имат и форми за парентерално приложение, най-често интравенозно.

Повечето представители имат относително ниска бионаличност след еднократна доза, която се увеличава след повторно приложение.

Метаболизират се в черния дроб посредством специфични ензимни системи, което е предпоставка за възникване на лекарствени взаимодействия при едновременна употреба с други медикаменти.

Имат кратък полуживот, в рамките на един до два часа, което налага неколкократен дневен прием.

Механизъм на действие

Инхибиторите на протонната помпа осъществяват своя ефект посредством свързване и блокиране на определен ензим (водородно калиева аденозин трифосфатаза или наричан още протонна помпа), разположен върху секреторната повърхност на париеталните клетки на стомаха.

Водят до потискане на над 90 % от денонощната секреция на солна киселина, което ги прави най-ефективните антисекреторни средства.

Заболявания, при които се прилагат инхибитори на протонната помпа

Намират приложение в терапията на следните състояния:

• Язва на дванадесетопръстника
• Язва на стомаха
• Пептична язва с неуточнена локализация
• за ерадикация на Helicobacter pylori
• Гастроезофагеална рефлуксна болест
• профилактично при продължителен прием на нестероидни противовъзпалителни средства
• симптоматично при болка и парене зад гръдната кост
• киселини
• при диспепсия, предизвикана от киселини

Възможни нежелани реакции

Терапията с инхибитори на протонната помпа се понася относително добре от повечето пациенти и рядко се наблюдават тежки нежелани лекарствени реакции.

Обикновено се очакват поява на главоболие, запек или диария, гадене, обриви по кожата. Възможно е леко повишение на някои от чернодробните ензими, като например аспартат аминотрансферазата (АСАТ) и аланин аминотрансферазата (АЛАТ).

Рядко се наблюдава нарушения в зрението или слуха, замайване и световъртеж, промяна на вкуса, нарушения на съня, бронхоспазъм, артралгия и миалгия, косопад.

Алергия

При пациенти, които са алергични към тези лекарствени средства, се развива тежка алергична реакция, протичаща с подуване на устните и езика, обрив, хрипове, затруднено преглъщане, загуба на съзнание.

Употреба по време на бременност

При бременни жени с оплаквания, свързани с повишена стомашна киселинност, могат да се използват всички представители от групата, с изключение на омепразол. Не се препоръчва употребата им от кърмещи жени, тъй като се излъчват в кърмата в опасни за новороденото концентрации.

Лекарствени взаимодействия

С високо внимание се прилагат инхибитори на протонната помпа едновременно със следните медикаменти:

• антибиотици: флуороквинолони
• антимикотици: кетоконазол, итраконазол
• бензодиазепини: диазепам
• антиепилептични средства: карбамазепин
• хидантоинови производни: фенитоин
• антикоагуланти: варфарин
• дигиталисови гликозиди: дигоксин

Едновременното приложение с някои антибиотични средства ефективно повлиява бактерията Helicobacter pylori, която се смята за един от основните рискови фактори за развитие на язвена болест.

Лекарствени комбинации

Най-често се прилагат следните комбинации:

• омепразол, амоксицилин и метронидазол
• омепразол, амоксицилин и кларитромицин
• езомепразол, амоксицилин и кларитромицин
• лансопразол, тетрациклин и метронидазол
• пантопразол, амоксицилин, кларитромицин

Терапията с инхибитори на протонната помпа се назначава от специалист при наличие на оплаквания, свързани с повишена киселинност на стомашното съдържимо. Въпреки добрата им поносимост не се препоръчва неконтролирано и продължително самолечение.

Изображения: freepik.com