Диспепсия МКБ K30

Нарушеното храносмилане, придружено с неприятните симптоми на дискомфорт, подуване, повишено образуване на газове и други е известно като диспепсия. Състоянието се наблюдава сравнително често в клиничната практика, като при много от случаите остава недиагностицирано във връзка с кратковременната симптоматика и бързото повлияване от промени в храненето и прием на някои отпускани без рецепта препарати.

Въпреки доброкачествения ход на болестта, при персистиране на проявите се препоръчва консултация със специалист, във връзка с риска от друго подлежащо заболяване, скрито зад проявите на диспепсията.

Диспепсия: рискови фактори, особености, симптоми

При много от пациентите конкретните причини, довели до развитието на диспепсия, остават неясни. Въздействието на определени фактори, както и наличието на определени подлежащи заболявания, са една от основните причини за поява на диспепсия при голям процент от пациентите.

Сред най-често отбелязваните в клиничната практика рискови фактори за появата на диспепсия се считат следните:

• лекарства: при честа и/или продължителна употреба на някои медикаменти, като например нестероидни противовъзпалителни средства, антибиотици, кортикостероиди, цитостатици и други е налице повишен риск от развитие на диспепсия
• грешки в диетата: често преяждане или гладуване, нездравословно хранене и липса на изградени хранителни навици предразполагат много от пациентите за поява на признаци на диспепсия
• стрес: стресът, преумората, емоционалното напрежение създават добра почва за развитие на различни заболявания, включително и диспепсия, поради което при много от пациентите успоредно с мерките за облекчаване проявите на болестта се назначават и средства и техники за справяне със стреса
• болести на храносмилателната система: редица подлежащи заболявания на стомашно-чревния тракт могат да се окажат основната причина, водеща до диспепсия, като най-често това са гастроезофагеална рефлуксна болест, гастрит, язвена болест и други. Някои болести на черния дроб и панкреаса (холелитиаза, хроничен панкреатит, рак на панкреаса) също могат да доведат до картината на диспепсия

Сред рисковите фактори се включват и напредналата възраст и принадлежността към женския пол. В повече от половината от случаите не се открива очевидна, обективна и основателна причина за диспепсията.

Пациентите с рецидивираща или персистираща диспепсия, при които от ендоскопското изследване не се открива органична причина, се диагностицират с функционална диспепсия. Ако подуването или усещането за пълнота е основният проблем, то най-вероятно се дължи на проблеми с анормални движения на стомашното съдържимо.

Клиничните прояви при диспепсия показват известна вариабилност при отделните пациенти, като най-често болните се оплакват от следните признаци:

• стомашен дискомфорт: пареща болка в стомаха, подуване на корема, чувство на дискомфорт, бързо засищане (дори след прием на минимални количества храна) са сред най-честите прояви
• други стомашно-чревни прояви: оригване, киселини, усещане за парене в горната част на корема, гадене с или без повръщане и други могат да се проявят при част от пациентите
• други прояви: при персистираща диспепсия са възможни редукция на теглото, дефицит на витамини и минерали, кървави нишки в повърнатите материи, промени в изхожданията, задух, поведенчески и личностови разстройства и други

Ранното посещение при лекаря и консултация със специалист се асоциират с благоприятна прогноза и минимален риск от развитие на по-сериозни прояви и усложнения.

Поставяне на диагнозата

Диспепсията в повечето случаи не е сериозно състояние, но може да доведе до силен дискомфорт и да влоши качеството на живот. Ако персистира, е необходимо индивидът да се консултира с гастроентеролог, за да се изключат по-сериозни заболявания. Обикновено диагнозата се поставя в хода на изследванията, чиято основна цел е преди всички изключване на други, криещи по-висок риск от допълнителни усложнения в хода на протичането заболявания.

Често диагнозата се поставя по метода на изключването, като за целта е необходима обстойна обработка на данните, получените от следните диагностични подходи и изследвания:

• анамнеза и физикални находки: данните от прегледа и разпита на пациентите честа са слабо информативни, поради липсата на специфични прояви на болестта и идентичното протичане с много други увреждания в стомашно-чревната област. Анамнестичните данни могат да подпомогнат последващата успешна терапия и профилактика, изяснявайки наличните рискови фактори и чрез назначаване на конкретни мерки за тяхното елиминиране или поне ограничаване. Рядко се установяват характерни промени при физикалния преглед, въпреки което той е рутинна част от диагностиката на болестта
• лабораторна диагностика: лабораторните изследвания се назначават предимно с цел изключване на налично по-тежко заболяване и развили се усложнения (например анемия в резултат от кървене, дефицит на витамини и минерали, промени в показателите за функционалната активност на някои органи). При липса на други подлежащи заболявания обикновено не се установяват отклонения в стандартно изследваните лабораторните показатели
• микробиологична диагностика: при някои пациенти е уместно провеждането и на микробиологични изследвания, като с най-голямо значение и приложение са различните тестове за доказване налична инфекция с хеликобактер пилори. При изолиране на бактерията или на друга микробна флора се назначава съответното антибиотично лечение с цел ерадикация
• образни и инструментални методи на изследване: с най-високо информативно значение за различаване на диспепсията от язвена болест, гастрит и другите увреждания в областта са образните изследвания, които най-често включват ендоскопия и/или рентгенография на стомаха с използване на бариева каша за контраст. Липсата на характерни изменения по лигавицата изключва наличието на по-сериозен процес и в комбинация с резултатите от другите диагностични изследвания насочва към диагнозата диспепсия

Диференциалната диагноза при диспепсия включва гастроезофагеална рефлуксна болест, язвена болест (стомашна язва, дуоденална язва и други), гастрит, гастропареза, заболявания с автоимунна, инфекциозна или неопластична етиология, локализирани в този отдел на храносмилателната система.

Лечение при диспепсия

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с диспепсия, е комплексен, с използване на комбинация от различни лечебни средства и мероприятия в зависимост от индивидуалните особености и оплаквания. При възможност за изясняване на наличните рискови фактори (например нездравословно хранене, злоупотреба с лекарства) се предприемат мерки за тяхното отстраняване. Липсва единно, специфично, етиологично лечение, подходът при всеки отделен пациент е индивидуален.

Обикновено за лечение на диспепсия се прилага комбинация от някои от следните лечебни мерки:

• промени в храненето: въпреки липсата на конкретна разработена лечебна диета при диспепсия, специалистите в областта препоръчват преминаване към щадящ хранителен режим, базиран на здравословното хранене. Препоръчва се ограничаване консумацията на тестени и сладкарски изделия, цитруси, газирани напитки, алкохол, кофеин, мазни и пържени храни, пикантни и люти храни и подправки и повишаване приема на сезонни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, мляко и млечни продукти, бяло месо (риба, пуешко, заешко, пилешко). Препоръчителен е прием на малки количества храна, но на по-чести интервали с достатъчно добро сдъвкване на храната и почивка след хранене. Преяждането, както и гладуването, крият риск от влошаване на симптомите
• лайфстайл лечение: препоръчва се ограничаване на вредните навици (тютюнопушене, консумация на алкохол, наркомании), редукция на теглото при лица с наднормено тегло и затлъстяване, контрол на подлежащите заболявания, редовна физическа активност, мерки за ограничаване на стреса и емоционалното пренапрежение, осигуряване на достатъчно сън и почивка
• лекарствена терапия: медикаментозното лечение се определя индивидуално в зависимост от оплакванията на пациентите. Често се назначава подходяща антисекреторна терапия (инхибитори на протонната помпа, Н2-блокери, антиациди), гастродуоденални мукозопротектори, газогонни средства (съдържащи симетикон), прокинетици и други. При данни за инфекциозна етиология се назначава подходяща антибиотична терапия, а при наличие на хеликобактер пилори се назначава стандартната схема на лечение (антибиотици и антисекреторни средства). При някои пациенти е уместно използването на ниски дози антидепресанти или анксиолитици при провокация на симптомите в резултат от емоционална нестабилност
• поведенческа терапия: поведенческа терапия или когнитивно-поведенческа терапия може да се назначи при някои пациенти вместо лекарствена терапия или успоредно с медикаментозното лечение за установяване на моделите на поведение, водещи до появата на симптомите и създаване на здравословни навици за тяхното моделиране
• алтернативна медицина: различни мерки и средства от алтернативната медицина могат да се назначат допълнително при различните пациенти с цел облекчаване на симптомите на диспепсия, редукция на стреса, подобряване на цялостното здравословно състояние, като най-често се назначават подходящи билки и лечебни растения, по-рядко хомеопатични продукти (поради липсата на доказателства за тяхната ефективност), акупунктура, акупресура, медитация, техники за релаксация, йога и други

При ограничаване въздействието на рисковите фактори и проследяване на здравословното състояние в хода на ежегодните профилактични прегледи рискът от задълбочаване на симптомите е минимален. Обикновено пациентите се повлияват добре, но са възможни рецидиви на болестта, особено след вредни въздействия (силен и/или продължителен стрес и напрежение, продължителна лекарствена терапия, грешки в диетата, злоупотреба с алкохол и други).

Прогнозата при диспепсия обикновено е добра, като в изключително редки случаи състоянието може да доведе до поява на усложнения, повечето от които показват лека до умерена тежест.

Ранната консултация със специалист и стриктното спазване на неговите препоръки се асоциира с изключително благоприятна прогноза и изход от болестта.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain