Изследване за хеликобактер пилори (Helicobacter pylori)

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждане на изследването?  

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Изследването за хеликобактер пилори (Helicobacter pylori) се провежда с цел откриване на инфекция на стомаха и началната част на тънките черва (дуоденум, дванадесетопръстник), причинена от бактерията хеликобактер пилори (H. pylori).

H. pylori е основната причина за развитие на язва на стомаха и дванадесетопръстника (пептична язва, язвена болест).

Хеликобактер пилори е една от най-разпространените бактерии в световен мащаб (особено в развитите страни), като засяга около 50% от световното население.
Повечето от засегнатите индивиди не проявяват никакви симптоми през целия си живот, но присъствието на H. pylori увеличава риска от развитите на язвена болест, хроничен гастрит и рак на стомаха.

Бактерията намалява способността на стомашните клетки да произвеждат секрет, което прави стомаха значително по-податлив към действието на съдържащата се в стомашния сок солна киселина, с последващо увреждане на стомашната лигавица и развитие на пептична язва.

При пациенти със съмнение за хеликобактерна инфекция могат се използват следните изследвания за поставяне на диагноза:

• Изследване на антитела в кръвта (серологично изследване):

С този тест се търсят антитела в кръвта срещу бактерията H. pylori.
Ако се открият такива антитела, това означава, че е налице активна инфекция с хеликобактер пилори или сте имали такава инфекция в миналото.

Този тест има висока специфичност (>90%) и чувствителност, но не се препоръчва за рутинна диагностика или за проследяване на ефекта от лечението, тъй като антитела срещу Helicobacter pylori могат да се открият дори няколко години след прекарана инфекция.

• Уреен дихателен тест:

Чрез този тест може да се установи дали сте инфектирани с хеликобактер пилори, както и дали проведеното лечение е било ефикасно.

• Изследване на антиген във фецес (изпражнения):

Изследването е висока специфичност (98%) и чувствителност (94%).

Чрез този тест в изпражненията се търсят вещества (антигените на H.pylori), които предизвикат имунна реакция срещу инфекция с хеликобактер.

Това изследване може да се назначи за потвърждаване на диагностицирана хеликобактерна инфекция или да се проследи ефектът от проведено лечение срещу инфекция с хеликобактер.

• Ендоскопско изследване:

Използва се по-рядко при диагностицирането на хеликобактерна инфекция, защото e инвазивнo:

• 1. 1. Езофагогастродуоденоскопия (Горна ендоскопия)— често е необходимо при пациенти със симптоми на язвена болест.

        Това изследване позволява детайлен оглед на лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника.

     2. Горна ендоскопия с биопсия — по време на ендоскопията се взема се тъканна проба (биопсия) от стомашната и/или дуоденалната лигавица, след което се извършва хистологично изследване на взетите проби.
        Тази процедура може да се използва за потвърждаване на диагноза или да се провери ефекта от проведената терапия.

        Тук спада и бързият уреазен тест, като подробна информация за него ще намерите при:

        — Бърз уреазен тест
     3. Ендоскопска ехография:

        Провежда се задължително при пациенти с положителни резултати от биопсията за гастрален (стомашен) МАЛТ (мукозно-социирана лимфоидна тъкан) лимфом, като целта е по-прецизно стадиране на заболяването.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Изследванията за хеликобактер пилори (H. pylori) се провеждат в някой от следните случаи:

• Наличие на гастроинтестинална (стомашно-чревна) болка, както и признаци и симптоми на язва.
  Някои от тези симптоми включват:
  1. диспепсия;
  2. периодични болки в корема;
  3. необяснима загуба на тегло;
  4. чувство за тежест или подуване на корема;
  5. гадене;
  6. оригвания;
  7. регургитация — връщане на неголямо количество погълнати храни и/или напитки към устната кухина;
  8. киселини;

При някои хора могат да се наблюдават по-сериозни признаци и симптоми, изискващи незабавна медицинска помощ:

1. 1. остра, внезапна, персистираща (продължителна) болка в корема;
   2. кървави или черни изпражнения;
   3. повръщане на ясна кръв или на материя, изглеждаща като утайка от кафе (vomito nigro);

• Установяване дали причината за диагностицирана в миналото язва на стомаха или възпаление на стомашната лигавица (гастрит) не е хеликобактер пилори;
• Проследяване на ефекта от проведената ерадикираща (водеща до пълно премахване на бактерията) терапия срещу H.pylori:

За тази цел обаче не може да се използва изследване на антитела в кръвта, тъй като антитела срещу Heliobacter pylori могат да се открият няколко години след инфекция с хеликобактер пилори, дори и след пълно излекуване.
Проследяване обаче не се препоръчва при всеки пациент.

Проследяване се препоръчва в случаите, когато:

1. 1. е налице пептична язва, причината за която е инфекция с H. pylori;
   2. е налице гастрален МАЛТ лимфом, причината за който е инфекция с хеликобактер пилори;
   3. се наблюдават симптоми на диспепсия дори след проведена терапия за инфекция с Helicobacter pylori;
   4. е проведена резекция (хирургично отстраняване) на стомашен карцином в ранен стадий;

• При пациенти, при които се провежда или ще се проведе терапия с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), особено при анамнеза за язвена болест;

Въпреки че инфекцията се хеликобактер пилори е най-честата причина за развитие на язвена болест, не при всички пациенти с язва на стомаха и дванадесетопръстника е налице инфекция с H.pylori.
Някои медикаменти (например аспирин, ибупрофен, напроксен и други НСПВС) също могат да причинят пептични язви.

Необходима ли е предварителна подготовка?

• Бърз уреазен тест:

Повече информация ще намерите при:

— Бърз уреазен тест

• Изследване на антитела в кръвта:

Това изследване не изисква специална подготовка.

• Изследване на антиген във фецес (изпражнения):

Приемът на някои лекарства може да повлияе на резултатите от изследването.
Ето защо трябва да информирате Вашия лекар за всички лекарства, които приемате, независимо дали са по рецепта или не.

Освен това:

1. не трябва да приемате антибиотици в продължение на 1 месец преди изследването;
2. не трябва да приемате лекарства, съдържащи бисмут, в продължение на 1 месец преди теста;
3. не трябва да приемате инхибитори на протонната помпа поне 2 седмици преди провеждане на изследването;
   
   
   

• Уреен дихателен тест:

Не трябва да приемате храна или течности (включително вода) поне 4 часа преди провеждане на изследването.

При уреен дихателен тест не се препоръчва да пушите в деня на изследването.

Приемът на някои лекарства може да повлияе на резултатите от този тест, затова трябва да информирате Вашия лекар за всички лекарства (с рецепта или не), които приемате.

Освен това:

1. не трябва да приемате антибиотици в продължение на 1 месец преди изследването;
2. не трябва да приемате лекарства, които съдържат бисмут, най-малко 1 месец преди изследването;
3. не трябва да приемате инхибитори на протонната помпа в продължение на поне 2 седмици преди теста;
4. не трябва да приемате Н2-рецепторни антагонисти (Н2-блокери) в продължение на 24 часа преди изследването;
   
   

• Изследване на антиген във фецес (изпражнения):

За това изследване е необходимо да не приемате антибиотици, антиациди или лекарства, съдържащи бисмут, в продължение на 14 дни преди изследването.

• Ендоскопия и биопсия на стомашна лигавица:

Преди ендоскопия е необходимо да не приемате храна или течности 8-10 часа преди изследването.

Ако се планира вземане на тъканен материал за изследване (биопсия), не трябва да сте приемали антибиотици, антиациди или медикаменти, съдържащи бисмут, в продължение на 14 дни преди биопсията.

Метод на провеждане на изследването:

• Бърз уреазен тест:

Повече информация за начина на провеждане на това изследване ще намерите при:

— Бърз уреазен тест

• Изследване на антитела в кръвта:

За установяването на антитела в кръвта срещу H. pylori e необходимо да се вземе кръв от вена, като повече информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите при:

— Изследване на кръв

• Уреен дихателен тест:

При това изследване се взема проба от издишан въздух, като се налага да издишате в специален балон или в бутилка с течност.

За провеждането на това изследване е необходимо:

1. да се вземе проба от издишан въздух преди провеждане на изследването;
2. да приемете таблетка/капсула, съдържаща урея с маркиран въглерод (С).
   Ако е налице инфекция с хеликобактер пилори, бактериите (чрез отделения от тях ензим уреаза) разграждат приетата урея, при което се отделя въглероден диоксид (СО2), съдържащ маркирания въглерод, след което се измерва количеството на отделения въглероден диоксид в издишания от пациента въздух;
3. проби от издишания въздух да се вземат на определени интервали.

Продължителността на изследването обикновено е около 30 минути.

• Изследване на антиген във фецес (изпражнения):

Пробата от изпражнения може да бъде взета у дома, в лекарския кабинет, в болницата или в друго медицинско заведение.

За да се вземе проба от фецес трябва да:

1. разполагате със стерилен контейнер, в който се поставя проба от изпражненията, без значение каква е консистенцията им.

   Трябва да внимавате да не замърсите пробата с урина, тоалетна хартия или друго.

   Пробата може да се вземе и от Вашия лекар по време на ректално изследване (ректално туширане), като се използва памучен тампон, който се поставя в ректума.
   
   

2. на контейнера трябва да се обозначи име на изследвания, дата на вземане на пробата и име на лекуващ лекар;
3. след вземане на пробата ръцете се измиват добре, за да избегне разпространението на инфекция;
4. контейнерът с взетата проба трябва да се занесе колкото се може по-бързо до лабораторията, в която ще се прави изследването;
   
   

• Ендоскопия и биопсия на стомашна лигавица:

Вземането на тъканна проба (биопсия) от стомаха и дуоденума става посредством ендоскопия.
Могат да бъдат взети до 10 тъканни проби.

Подробна информация за ендоскопското изследване на стомах и дванадесетопръстник може да намерите в:

— Езофагогастродуоденоскопия (Горна ендоскопия)

Взетите тъканни проби се изследват в лаборатория дали съдържат бактерии Helicobacter pylori.

В редки случаи биопсичният материал може да бъде поставен в специален контейнер, съдържащ вещество, което стимулира растежа на бактериите H. pylori — култура.

Ако не се наблюдава растеж на бактерии, културата е отрицателна.
Ако са налице колонии от бактерии — културата е положителна.

След това може да се направи антибиограма, чрез която да се определи чувствителността на бактериите към различните антибиотици и така да се избере подходящ антибиотик за лечение.

Какво ще усещате по време на изследването?

• Бърз уреазен тест:

Повече информация за това, което може да усетите при този тест, ще намерите при:

— Бърз уреазен тест

• Изследване на антитела в кръвта:

Подробна информация за това, което ще усетите по време на вземането на кръв за изследване на антитела в кръвта, ще намерите при:

— Изследване на кръв

• Уреен дихателен тест:

Провеждането на това изследване обикновено не предизвиква дискомфорт.

• Изследване на антиген във фецес (изпражнения):

Вземането на проба от фецеса, необходима за този тест, обикновено не причинява дискомфорт.

Ако пробата се взема по време на ректално изследване (ректално туширане), може да почувствате лек натиск или дискомфорт при поставяне на памучния тампон в ректума.

• Ендоскопия и биопсия на стомашна лигавица:

Някои пациенти са много тревожни/неспокойни по време на изследването, което налага поставянето на периферна венозна канюла (абокат), през която се инжектират медикаменти (седативни лекарства), спомагащи за успокояването на пациента.

При поставяне на абоката може да усетите кратка, остра болка.

Лекарствата могат да Ви накарат да се чувствате сънливи и отпаднали след провеждане на процедурата.
Възможно е да нямате ясни спомени от провеждането на изследването.

След провеждане на изследването може да усещате сухота в гърлото, а гласът може да стане дрезгав. Може да се появи и оригване.

Локалната упойка, която се впръсква в гърлото преди въвеждане на ендоскопа, обикновено има леко горчив вкус, като може да усетите леко изтръпване и/или оток на езика и гърлото.

Някои пациенти съобщават, че се чувстват така, че сякаш не могат да дишат в определени периоди от време заради тръбата на ендоскопа в гърлото, но това е фалшиво усещане, причинено от упойката.
Затова трябва да се опитате да сте спокойни и да дишате дълбоко.

При движение на ендоскопа може да усетите гадене, подуване на корема или леки коремни спазми.
По време на процедурата няма да сте в състояние да говорите заради ендоскопската тръба в гърлото, така че, ако дискомфортът е много изразен, сигнализирайте с жестове.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

• Бърз уреазен тест:

Повече информация за възможните рискове при това изследване ще намерите при:

— Бърз уреазен тест

• Изследване на антитела в кръвта:

Подробна информация за възможните рискове при вземането на кръв ще намерите при:

— Изследване на кръв

• Уреен дихателен тест:

При това изследване съществува много малък риск от странични ефекти или усложнения.

Има 2 вида урейни дихитални тестове:

1. дихателен тест с радиоактивен изотоп въглерод-14 (14С);
2. дихателен тест с изотоп въглерод-13 (13С);

Дихателен тест с изотоп 14С включва поглъщане на таблетка/капсула, съдържаща малка доза радиация. Количеството радиация обаче е по-малко от радиационната доза, която поглъща тялото на човек при ежедневно излизане навън, както и около 1/4 от йонизиращата радиация при рентгеново изследване на гръдния кош например.

Изследването с въглерод-14 не се препоръчва, ако сте бременна или има съмнение за това, или кърмите. Поради наличието на радиационен риск (макар и минимален) това изследване не се препоръчва и при деца.

Уреен дихателен тест с въглерод-13 е нерадиоактивно изследване и не съществуват никакви рискове при неговото провеждане.
Може да се използва при деца и бременни жени.

• Изследване на антиген във фецес (изпражнения):

Не са известни рискове или усложнения при това изследване.

Възможно е обаче е разпространение на инфекция, ако не си измиете ръцете след вземането на проба за изследване.

• Ендоскопия и биопсия на стомашна лигавица:

При вземането на тъканен материал за изследване (биопсия) съществува минимален риск (1 на 10 000 случая) за перфорация (нарушаване целостта) на стената на хранопровода, стомаха или дуоденума (дванадесетопръстника).

На мястото, откъдето се взема тъкан, е възможно да се появи слабо кървене след манипулацията, като кървенето обикновено спира спонтанно, без да е необходимо лечение.

Има много малък риск да възникне реакция към лекарството, използвано по време на процедурата (седатив, болкоуспокояващо или анестетик), която може да доведе до:

1. задух;
2. прекомерно изпотяване;
3. ниско кръвно налягане (хипотония);
4. забавена сърдечна дейност (брадикардия);
5. спазъм на ларинкса;

Трябва незабавно да информирате Вашия лекар, ако се появи някой от тези симптоми.

Резултати от проведеното изследване:

Изследването за хеликобактер пилори (Helicobacter pylori) се провежда с цел откриване на инфекция с тази бактерия в стомаха и началната част на тънките черва — дуоденум (дванадесетопръстник).

Резултатите от урейния дихателен тест и от изследването на антиген във фецес (изпражнения) обикновено са готови за няколко часа.

Резултатите от изследването на антитела в кръвта обикновено са готови в рамките на 24 часа.

Резултатите от биопсията на стомаха или дванадесетопръстника, взета по време на ендоскопия, обикновено са готови в рамките на 48 часа.

Резултатите от микробиологичното изследване (култура) на тъкан могат да отнемат до 10 дни.

• Изследване на антитела в кръвта:
  

Ако тестът е отрицателен, това означава, че е малко вероятно изследваният да е прекарал инфекция с H. Pylori.
Ако резултатите от изследването са положителни за хеликобактер, диагнозата трябва да се потвърди с помощта на дихателен тест или изследване на антиген във фецес (изпражнения).

• Уреен дихателен тест:

  

• Изследване на антиген във фецес (изпражнения):
  В някои случаи е възможно резултатът от изследването на антиген във фецес (изпражнения) да е отрицателен, но да е налице инфекция с хеликобактер пилори — фалшиво-отрицателен резултат.

• Биопсия на стомашна лигавица:

  

Кога не трябва да провеждате изследването?

Съществуват различни фактори, които могат да възпрепятстват изследването за Helicobacter pylori или могат да повлияят на резултатите от теста:

• В наши дни за провеждане на урейния дихателен тест се предпочита нерадиоактивен изотоп на въглерода — въглерод-13 (13С), вместо радиоактивния изотоп въглерод-14 (14С).

Ако сте бременна или кърмите, не се препоръчва уреен дихателен тест с радиоактивен въглерод (14С), защото има риск от увреждане на развиващия се плод.

• Уреен дихателен тест не се препоръчва при малки деца.
  При малките пациенти се препоръчва изследване на антиген във фецес;
• Приемът на антибиотици може повлияе на резултатите при урейния дихателен тест, изследването на антиген в изпражненията и биопсията на стомашната лигавица, тъй като намалява количеството на бактерии H. pylori в стомаха и дванадесетопръстника;
• Приемът на инхибитори на протонна помпа и Н2-блокери като циметидин (cimetidine), фамотидин (famotidine), ланзопразол (lansoprazole), низатидин (nizatidine), омепразол (omeprazole), рабепразол (rabeprazole), ранитидин (ranitidine), сукралфат (sucralfate) или лекарства, съдържащи бисмут, също може да повлияе на резултатите от урейния дихателен тест, изследването на антиген в изпражненията и стомашната биопсия;
• Прием на антиациди в седмицата преди изследването може да доведе до фалшиво отрицателен резултат при бързия уреазен тест;
• При биопсия на стомашната лигавица може да не се открие инфекция с H.pylori, ако тъканната проба е взета от място, където няма инфекция;
• Неправилното вземане, съхранение или замърсяване на кръвната проба при изследването на антитела в кръвта може да доведе до неточни резултати;
• Ако изследването на антитела в кръвта се направи в началото на инфекция с хеликобактер пилори, резултатите могат да бъдат фалшиво негативни, защото нивата на серумните антитела са твърде ниски, за да се измерят;
• Вероятността за развитие на инфекция с Helicobacter pylori се увеличава с възрастта, тоест като при по-възрастни хора има по-голяма вероятност за развитие на инфекция с тази бактерия;

По статията работи: Иван Стойчев