Тънко черво (intestinum tenue)

Тънкото черво представлява нагънат тръбовиден орган, разположен в средната и долна част на коремната кухина. То е най-дългия отдел на храносмилателния тракт, с приблизителна дължина при възрастни от 6,5 до 7 м. Тънкото черво води началото си от пилора на стомаха и завършва в илео-цекалната клапа, чрез която чревното съдържимо преминава в дебелото черво. В него се осъществява ензимно разграждане на постъпилата от стомаха храна, а също така и резорбция на получените вследствие на този процес нискомолекулни хранителни вещества. В просвета на органа се изливат секретите на големите храносмилателни жлези - черен дроб и задстомашна жлеза, които имат основно значение за смилането и резорбцията на основните хранителни вещества. Тънкото черво разполага с голяма резорбтивна и секретираща повърхност, които обезпечават неговите основни функции. Неговият просвет е приблизително 2,5-3 см в диаметър, а общата площ на чревната лигавица е средно 30 квадратни метра.

Тънкото черво се подразделя на три основни отделения:

• дванадесетопръстник - duodenum;
• празно черво - jejunum;
• хълбочно черво - ileum;

Началната му част - дванадесетопръстника, лежи ретроперитонеално (с изключение на горната част), а останалите части - празно черво и хълбочно черво, са покрити отвсякъде с перитонеум и притежават опорак - mesenterium, чрез който се прикрепват към задната коремна стена.

Дванадесетопръстникът има дължина около 25-30 см и представлява дъговидно извита начална част на тънкото черво с подковообразна форма - изпъкнала надясно и с отвор, насочен нагоре и наляво. По този начин той обгръща главата на задстомашната жлеза и в голяма част от своето протежение се намира в интимен контакт с нея. Доуденумът се състои от четири части: горна, низходяща, напречна и възходяща, като първите две се разполагат от дясно на гръбначния стълб на нивото на първи до трети поясен прешлен (L1-L3), а напречната част се насочва наляво, като прекосява напречно отпред гръбначния стълб.

1. Горната част на дуоденума - pars superior, се свързва с пилора на стомаха чрез разширение - ampulla duodeni. Тази част се намира надясно от тялото на първи поясен прешлен и има дължина около 5 см. За разлика от останалите части тя лежи почти изцяло интраперитонеално и е свързана с черния дроб посредством lig. hepatoduodenale. Непокрито с коремница остава малко поле по задната й повърхност, с което тази част се допира до панкреаса, порталната вена и общата чернодробна артерия. С предната си повърхност горната част на дванадесетопръстника виза в контакт с черния дроб и шийката на жлъчния мехур.

2. Низходяща част - pars descendes, прехожда от горната част посредством извивка - flexura doudenalis superior, като се насочва в низходящо направление, отдясно на телата на втори и трети поясен прешлен. Тази част, както и останалите две, е покрита със серозна ципа само по предната си повърхност. Низходящата част влиза в контакт с десния бъбрек и съдовете му, с десния пикочопровод и с долната куха вена. Предната повърхност на органа се допира до десния чернодробен дял и жлъчния мехур. В средната третина на тази повърхност се прикрепва опоракът на напречното ободно черво - colon transversum.

3. Долната, напречна част - pars horizontalis, започва с извивка, насочена наляво - flexura dudenalis inferior, и преминава пред долната куха вена, коремната аорта и крачетата на диафрагмата на равнището на четвърти поясен прешлен. Характерна особеност на тази част на тънкото черво е наличието на не покрити със серозна ципа поленца по предната му повърхност, за които се захваща опоракът тънкото черво - mesenterium, и залягат стволовете на горните опорачни кръвоносни съдове - a. et v. mesenterica superior.

4. Възходящата част - pars ascendes, е насочена нагоре и наляво, като достига равнището на втори поясен прешлен. В тази област този отдел формира извивка - flexura duodenojejunalis, след която започва празното черво - jejunum. Възходящата част на дуоденума влиза в съприкосновение с коремната аорта, лявото диафрагмално краче и с началната част на празното черво. Flexura duodenojejunalis се прикрепя към задната коремна стена посредством коремницата, както и чрез сноп от колагенни и мускулни влакна, който носи названието lig. suspensorium duodeni. Тази прикрепваща връзка на дуоденума води началото си от съединителната тъкан, обхващаща целиачния ствол и лявото краче на диафрагмата, и се прикрепва за горната повърхност на органа.

Празното и хълбочното черво се разполагат интраперитонеално и се свързват с покриващия задната коремна стена перитонеума (коремница) посредством опорак - mesenterium. Поради тази анатомична особеност тези отдели на тънкото черво се обединяват с общото название мезентериално тънко черво. То се намира в областта на regio mesogastrica (среден етаж на коремна кухина) и regio hypogastrica (долен етаж на коремна кухина).

Празното черво - intestinum jejunum, започва от flexura duodenojejunalis в ляво от втори поясен, съставя 2/5 от общата дължина на тънкото черво след дуоденума и се разполага предимно в лявата част на коремната кухина. То е по-широко и има тъмно-розов цвят поради доброто кръвоснабдяване. По своето протежение то формира множество извивки, наречени чревни примки. В областта на празното черво тези примки имат предимно хоризонтално направление.

Хълбочното черво - intestinum ileum, представлява последните 3/5 на тънкото черво. То се разполага около пъпа и предимно в дясната част на коремна кухина. Илеумът притежава по-тънка стена от йеюнума, кръвоснабден е по-слабо, поради което има по-светъл цвят. Той завършва в дясната илео-цекална яма на нивото на четвърти поясен прешлен, като прехода към дебелото черво се осъществява посредством илео-цекалната клапа. Примките на хълбочното черво, за разлика от тези на празното черво, имат предимно вертикално направление.

Мезентериалната част на тънко черво влиза в контакт със съседни органи посредством своята външна серозна обвивка, като тези органи са също обхванати от серозната ципа на коремницата. Отдясно и отляво то е обградено от съответно от възходящото и низходящото ободно черво. Отпред го покрива голямото було, а назад заляга към: напречната и възходяща част на дуоденума, част от главата на панкреаса, коремна аорта, долна куха вена към долния полюс на двата бъбрека, пикочопровода, m. psoas major, общите хълбочни артерии и вени. В малкия таз тънкочревните примки влизат в контакт със задна повърхност на пикочния мехур, предна повърхност на правото черво, а у жени и към матката.

Стената на тънкото черво е изградена от следните слоеве:

• лигавица - tunica mucosa;
• подлигавичен слой - tela submucosa;
• мускулна обвивка - tunica muscularis;
• серозна обвивка - tunica serosa.

Лигавицата на червото е силно нагъната и формира кръгови гънки - plicae circulares. Те представляват лигавични дубликатури, в чиято вътрешност се вмъква съединителна тъкан, придържаща двата листа на дубликатурите. Тази особеност определя постоянството на тези гънки върху вътрешния релеф на тънкото черво. Тяхната височина е различна и обикновено обхващат една до две третини от обиколката на червото. По цялото му протежение се откриват около 900 гънки, благодарение на които лигавицата на червото увеличава своята повърхност до два пъти. В горната част на дуоденума лигавицата е почти гладка, като първата циркулярна гънка се появява на около 4 см от пилора. Началната част на дуоденума без циркулярни гънки се нарича bulbus duodeni. Гънките са най-високи и най-многобройни в близо до стомаха - в напречна и възходяща част на дуоденума, както и в началото на празното черво. След тези отдели на тънкото черво циркулярните гънки постепенно се разреждат и стават по ниски, като към края на илеума почти се изглаждат.

По задно-вътрешната стена на низходящата част на дуоденума се образува надлъжна гънка - plica longitudinalis duodeni, която се предизвиква от вървящия подлигавично общ жлъчен канал - ductus choledochus. Гънката завършва с едно възвишение - papilla duodeni major, където се отварят жлъчния канал и панкреатичния канал - ductus pancreaticus. Много често двата канала се обединяват преди отварянето си в посоченото по-горе възвишение и в неговата вътрешност формират разширение - ampulla hepatopancreatica. Често над нея има и втора папила - papilla duodeni minor, в която се отваря допълнителен канал на задстомашната жлеза - ductus pancreaticus accessorius.

Лигавицата на тънкото черво е изградена от еднореден цилиндричен резорбтивен епител, собствена пластинка - lamina propria и собствен мускулен слой на лигавицата - lamina muscularis mucosae. Специфични формирования на лигавицата са чревните власинки, чревните жлези и дуоденалните жлези. Чревните власинки - villi intestinales, представлява издатъци (евагинации) на лигавицата, в които участват всички нейни слоеве. Чревните жлези са прости вдавания (инвагинации) на епитела в lamina propria, докато дуоденалните жлези биват инвагинации с по-дълбоко разположение и по-сложни по структура, които достигат до подлигавичния слой - tela submucosa. Собствената пластинка е изградена от нежни колагенни и еластични влакна и е богато инфилтрирана с лимфоцити, които на определени места са струпани в лимфни фоликули. Единични лимфни фоликули - noduli lymphatici solitarii, се откриват по цялото протежение на тънкото черво и се наблюдават като малки белезникави възвишения на лигавицата с големина на просено зърно. В хълбочното черво се откриват струпани на групи лимфни фоликули - noduli lymphatici aggregati (плаки на Пайери). Те се наблюдават по вътрешната повърхност на червото по формата на плоски и продълговати петна, намиращи се срещуположно на мястото на закрепване на мезентериума. Lamina muscularis mucosae е съставена от спирално извити гладкомускулни влакна, които променят релефа на лигавицата.

Чревните власинки са гъсто разположени и придават характерен кадифен вид на вътрешната повърхност на тънко черво. Техният брой възлиза на около 4 мил, а тяхната средна дължина е от 0,3-1,5 мм. В зависимост от участъка на тънкото черво, в който са разположени, те имат различна форма - в дуоденума са сплеснати и листовидни, докато в останалата част са с конична или цилиндрична форма. Вътрешността на всяка власинка е изградена от хлабава съединителна тъкан, в която се разполагат централен лимфен съд (vas lymphaticum centrale), кръвоносни съдове (артериоли и един венозен съд) и гладкомускулни клетки. В периферията на власинката под базалната мембрана се намира гъста капилярна мрежа снабдена с една или повече артериоли и се оттича по един венозен съд, който се образува на върха на власинката и преминава през центъра й.

Епителът на власинките на тънко черво, който заляга върху тънка базална мембрана, е еднореден и се състои от няколко вида клетки: ентероцити, чашковидни клетки, M-клетки и ентероендокрини клетки.

Ентероцитите - epitheliocyti columnares villi, представляват основната част от чревният епител. Те са цилиндрични клетки, с еозинофилна цитоплазма, стриирана повърхност и много кратък жизнен цикъл (около 72 часа). Стриираността им се дължи на наличието на гъсто подредени една до друга микровили. Всеки от ентероцитите притежава по върховата си част до 3000 микровили. Тези клетъчни образувания, заедно с чревните власинки и кръговите гънки увеличават повърхността на тънкото черво около 600 пъти. Това е от основно значение за осъществяване на една от най-важните функции на този орган, а именно резорбцията на хранителни вещества.

Чашковидните клетки - exocrinocyti caliciformes, са със светла цитоплазма и отделят слуз, която предпазва епитела и улеснява транспортирането на чревното съдържимо.

Ентероендокрините клетки са малки на брой и се отличават с базално разположени гранули, които съдържат хормони, регулиращи функцията на стомаха, черният дроб и панкреаса. Те са част от гастроентеропанкреатичната ендокринна система.

М-клетките заедно с ентероцитите покриват Пайеровите плаки, като тяхната мембранна част обхваща група от лимфоцити и макрофаги. По този начин те ги изолират напълно от чревния лумен. М-клетките могат да фагоцитират и частично да лизират намиращи се в просвета на червото микроорганизми и други чужди агенти, като предоставят получените антигени на разположените под базалната мембрана плаки на Пайери. В последствие се стига до клонален отговор на ниво на лимфните фоликули и пролиферация на имунокомпетентни клетки.

Чревните власинки реализират резорбцията на соли, минерални вещества и трите основни хранителни вещества - въглехидрати, протеини и масти, а също така участват активно и в пристенното им смилане.

Подробна информация относно разграждането и резорбцията на хранителни вещества в тънкото черво може да прочетете при:

• Разграждане и резорбция на белтъци, масти и въглехидрати

Чревните жлези - glandulae intestinales, са известни още като крипти на Либеркюн. Те представляват прости епителни жлези, които се локализират в собствената пластинка, между основите на чревните власинки. Тези жлези, подобно на чревните власинки, са постлани от един ред клетки, разположени върху базална мембрана. Клетките, изграждащи тези жлези биват пет вида: цилиндрични стриирани и нестриирани, чашковидни, ентероендокринни и клетки на Панет. Последните лежат струпани на групи в дъното на криптите. Те съдържат ацидофилни гранули и отделят ензима лизозим (lysosym) - вещество с антибактериално действие.

Освен glandulae intestinales, други важни образувания на тънкочревната лигавица са и дуоденалните жлези - glandulae duodenales (Брунерови жлези). Дуоденалните жлези се разполагат в tela submucosa (подлигавичен слой) и представлява сложно устроени, разклонени тубулозни или тубуло-ацинозни жлези. Техните каналчета преминават през собствения мускулен слой на лигавицата и собствената пластинка, като обикновено се отварят в кухината на Либеркюновите крипти. Клетките им произвеждат слузест секрет с алкална реакция, което защитава лигавицата на дванадесетопръстника от агресивното ерозивно действие на стомашния сок.

Tela submucosa е добре развит слой от стената на тънко черво. Изграден е от рехава съединителна тъкан, сред която се разположени кръвоносни съдове и нерви.

Мускулната обвивка (tunica muscularis) на тънкото черво е съставена от два основни гладкомускулни слоеве:

• вътрешен, кръгов - stratum circulare;
• външен, надлъжен - stratum longitudinale.

Съществуват данни и за спирален мускулен слой, който не е постоянен и се разполага между външния и вътрешния слой. Съкращението на тънкочревната мускулатура обхваща определен участък от червото, като отделните контракции се разпространяват от горния към долния му край. Контракцията на вътрешния кръгов слой предизвиква стеснение и удължаване на червото, докато при съкращение на надлъжния се стига до разширението и скъсяването му. Последователното разпространение на мускулните контракции от горния към долния край на червото се нарича перисталтична вълна, благодарение на която се изтласква чревното съдържимо.

Серозната обвивка - tunica serosa, покрива изцяло само началото и края на дуоденума. Останалата по-голяма част е покрита със сероза само отпред, а задната стена е покрита с хлабава съединителна тъкан - tunica adventitia. Серозната обвивка на останалата част от тънкото черво - мезентериалното тънко черво, е свързана с надлъжния мускулен слой чрез хлабава съединителна тъкан, tela subserosa. Серозата образува опорак, чрез който червото се закрепва към задната коремна стена. По опорака навлизат кръвоносни и лимфни съдове, както и нерви, който достигат до тънкочревната стена през тънка ивица, не покрита със серозна обвивка. Тази ивица се намира между двата листа на опорака.

Тънкото черво се кръвоснабдява от a. mesenterica superior, а венозната кръв се оттича във v. mesenterica superior - част от системата на порталната вена (v. portae).

Подробна информация относно кръвоснабдяването и лимфния отток на тънко черво може да прочетете при:

• Клонове на коремната аорта
• Портална вена
• Лимфни възли и съдове на коремна кухина

Тънкото черво се инервира от парасимпатикови влакна на блуждаещия нерв - n. vagus, и симпатикови влакна, изхождащи от целиачния и горния мезентериален ганглион. Нервните влакна достигат до чревната стена по хода на кръвоносните съдове. В стената на тънкото черво се формират два нервни плексуса - plexus myentericus и plexus submucosus. Така формираните нервни структури на тънкото черво се определят от някои автори като ентерална (чревна) нервна система.