Дванадесетопръстник (дуоденум) МКБ C17.0

Дуоденумът (дванадесетопръстник) представлява първата, начална част на тънките черва, има С-образна или подковообразна форма и се разполага в горната част на корема, близо до средната линия (пред гръбначният стълб L1-L3), непосредствено след пилора на стомаха. При възрастни има дължина около 25-35 сm, започва с разширение на дванадесетопръстника (ampula duodeni), разположено след пилорния сфинктер и завършва на нивото на захващане на съединително-мускулна връзка, известна като лигамент (връзка) на Трайч (lig. Treitzi). Дуоденумът е разделен на четири части подредени последователно: горна (pars superior), низходяща (pars descendes), напречна (pars horizontalis) и възходяща част (pars ascendes).

Подробна информация за анатомия на дуоденума и отделните му части може да прочетете при:

• Тънко черво.

Злокачествено новообразувание на дванадесетопръстник (дуоденум) е относително рядък тумор, в сравнение с рака на стомаха и дебело черво. Честота на дуоденалния рак е по 1 случай на 100 хил. души.

Етиологията на злокачествените тумор на дуоденума не е напълно изяснена. Следните заболявания се считат за рискови фактори за развитие на рак на дванадесетопръстника: фамилна аденоматозна полипоза, синдром на Гарднер, синдром на Линч, синдром на Muir-Torre, спру, синдром на Puetz-Егерс, болест на Крон и ювенилна полипоза. Обсъждат се диетични фактори като канцерогени в хранителни продукти и консумация на храна богата на мазнини. Вероятността за развитие на рак на дуоденума е по-голяма при състояния на имунен дефицит и при имуносупресивна терапия.

Съществуват следните хистологични варианти на малигнено новообразувание на дуоденума - аденокарцином, саркоми, карциноидни тумори, гастроинтестинален стромален тумор и лимфоми. Най-често в дванадесетопръстника се развива аденокарцином, които възниква в жлезисти клетки в лигавицата на червото. Големият процент от случаите аденокарциномът е разположен в периаампуларна зона.

Аденокарциномът се развива в две основни форми:

• скирозна форма - с циркулярно обхващане и стеснение на червото;
• дифузна, инфилтративна форма - с прорастване по протежение на лимфния дренаж към мезентериума.

Лейомиосаркомът се развива от циркулярния и надлъжния мускулен слой. Около 20% са локализирани в дуоденума. Често са разположени субсерозно, но могат да прораснат и към лумена на червото. Карциноидните тумори и лимфомите се локализират в дуоденума значително по-рядко, срещат се предимно в другите отдели на червата (йеюнум, илеум).

Клиничната симптоматика на злокачествено новообразувание на дванадесетопръстник (дуоденум) в началото е нехарактерна. Оплакванията са от тежест, парене, оригване, гадене, коликообрани болки около и в дясно от пъпа. Чест симптом е наличие на жълтеница, ако туморът е разположен в близост до Papilla Vateri.

Независимо от вида, туморите на дуоденума могат да причинят следните симптоми и усложнения:

• чревна непроходимост - често се развива постепенно с поява на коликообразна болка, гадене и повръщане;
• аденокарциномите и лейомиосаркома дават продължително окултно кървене, като често кървенето от туморите е в основата на продължителна и неизяснена по произхода анемия;
• друг важен симптом е перфорация на чревна стена.

Възможни са и общи прояви като: фебрилитет, болка в корема, редуване на диария и запек, загуба на тегло, обща отпадналост, лесна уморяемост, безапетитие. Злокачествените тумори могат да причинят формиране на дуоденоколична фистула. Ранните дуоденални карциноми имат симптоми наподобяващи симптомите при дуоденална язва, което налага диференциално диагностично уточняване.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на дванадесетопръстник (дуоденум) се осъществява посредством следните диагностични мероприятия:

• анамнеза и физикален преглед - имат ориентировъчно значение, често обективната находка е бедна, като в определени случаи може да се палпира туморна формация или подуване над пъпа;
• рентгеново изследване с бариева каша - позволява да се установи налично стеснение с продължителна задръжка на контрастната материя проксимално от стеснението;
• фибродуоденоскопия с биопсия;
• компютърна томография за определяне степента на ангажиране на съседни структури, лимфни възли и наличие на метастази.

В повечето случаи диагнозата се поставя по време на операция, по повод на някои от горепосочените усложнения.

Лечението на дуоденалния рак е оперативно. Осъществява се достатъчно обширна резекция на дуоденума с мезентериума, отстраняват се регионални лимфни възли. След резекция червото се възстановява посредством термино-терминална анастомоза. Химиотерапия се прилага при липса на успех от хирургично лечение и като палиативна терапия.