Злокачествени новообразувания

от 26 фев 2013г.

Обединява голяма група от различни заболявания, характеризиращи се с неконтролируем клетъчен растеж. При рак (cancer), злокачествените клетките се делят и растат по-бързо от нормалните, образуват злокачествени тумори и инвазират части на тялото, разположени в съседство или отдалечени от първичния тумор тъкани чрез лимфната система или кръвта. Известни са над 200 различни злокачествени новообразувания, които се срещат при хората.

Факторите, причиняващи развитието на раково заболяване са твърде комплексни. Известни рискови фактори са употребата на тютюн, някои инфекции, радиация, липсата на физическа активност, наднормено тегло и замърсители на околната среда. Тези фактори могат да увредят гените директно или да се комбинират със съществуващи генетични дефекти в клетките. Приблизително 5-10% от случаите със злокачествени новообразувания се дължат на наследствено обусловен дефект.

Малигнените неоплазми се състоят от клетки, които изглеждат различно от нормалните клетки, от които произхождат. Злокачествени новообразувания, възникнали от епителни клетки се наричат карциноми, получените от мезенхимни (съединителна тъкан) клетки се наричат саркоми. Злокачествените новообразувания на мозъка и неоплазмите на имунната система са специфично категоризирани и имат сложна номенклатура.

Характеристиките на злокачествени новообразувания включват:

бързо увеличаване на размера;
различно изразена степен на диференциация на клетките (или липсата на диференциация, наречен анаплазия);
склонност да инвазира околни тъкани;
способност да метастазират в тъкани, отдалечени от първичната локализация.

Цитологичните характеристики на злокачествени новообразувания включват:

увеличени ядрени размери (с увеличено ядрено-цитоплазмено съотношение - N/C);
промени в ядрения или клетъчен размер (плеоморфизъм);
липса на диференциация (анаплазия);
увеличено съдържание на ядрена ДНК с последващо тъмно оцветяване с хематоксилин и еозин (хиперхроматизъм);
видими нуклеоли или анормално разпределение на хроматина в ядрата;
атипични митози.

Описаните по-горе характеристики представляват "атипични" признаци, наблюдавани просредством микроскопия.

Разпространението на злокачествени новообразувания се осъществява посредством:

пряка експанзия (инвазия) на околните тъкани;
чрез лимфните съдове в лимфните възли (лимфогенно разпространение) - типично за карциномите;
чрез кръвообращението (хематогенно разпространение) - типично при карциноми или саркоми;
в телесните кухини (перитонеална кухина, плевра и др.).

В началото на появата си ракът не води до появата на симптоми. Клиничната изява се наблюдава след увеличаване на размерите на туморната масата и притискането на съседни органи и тъкани или в резултат на разязвяване на тумора. Симптомите зависят от вида и местоположението на рака. Малко от симптомите са специфични за злокачествени новообразувания, много от тях са често срещани и се наблюдават при различни патологични състояния. Поради тази причина, ракът се нарича "великият имитатор". Често пациенти, преди поставяне на диагноза - рак, са лекувани от други заболявания.

Общите симптоми се дължат на ефекти на рака, които не са свързани пряко с него или са резултат на разсейване (метастазиране) на процеса. Те могат да включват: необяснима загуба на тегло за кратък период от време, висока температура, обща отпадналост и значителна умора, и промени от стана на кожата. Болест на Ходжкин, левкемия, рак на черния дроб или бъбреците могат да причинят постоянна висока температура с неизвестен произход.

Специфичната констелация от системни симптоми, наречена паранеопластичен феномен (синдром), може да се наблюдава при някои видове рак.

Повечето злокачествени новообразувания се диагностицират при появата на клинично значими симптоми или при скринингови изследвания. Окончателната диагноза се поставя от патолог след изследване на тъканна проба. Индивидите, при които има съмнение за развитие на рак, се изследват посредством провеждане на кръвни, рентгенологични изследвания, компютърна томография, ендоскопия и др.