Адювантна терапия

Лечението на онкологичните заболявания се е превърнало в цел номер едно и задача с повишена трудност, но първостепенно значение за редица здравни организации, научни работници и медицински специалисти в цял свят.

Липсата на универсално, ефективно при всички пациенти и с ограничен риск от нежелани прояви лечение на онкологичните заболявания все още е проблем, пред който сме изправени и който повлича лавинообразно след себе си редица здравни проблеми.

Пациентите с различни онкологични заболявания (независимо от локализацията, тежестта, придружаващите заболявания) се подлагат на различни терапевтични схеми с цел забавяне прогресията на болестта, подобряване на качеството на живот и удължаване на преживяемостта. За постигане на по-висок ефект и редуциране до колкото е възможна на рисковете от рецидив на заболяването (повторна поява въпреки проведеното лечение) при много пациенти се препоръчва провеждане на така наречената адювантна терапия.

Проучването и изследването на различни терапевтични подходи при отделните онкологични заболявания изисква индивидуален подход при всеки конкретен пациент и съобразяване на избора на основна и на адювантна терапия спрямо вида и тежестта на неговото заболяване, рисковете от рецидив и възможността за постигане на дългосрочна ремисия.

Съвместната колаборация между отделните специалисти, както и обмяната на опит между отделните лечебни заведения, градове и държави, позволява разширяване на спектъра на знания и опит в областта и предоставя нови възможности за пациентите.

Какво представлява адювантната терапия?

Адювантната терапия включва многообразие от терапевтични подходи, методи и средства, които се прилагат след първичното, основно лечение, като говорейки за адювантна терапия в масовия случаи се имат предвид мерките след лечението при злокачествени новообразувания.

Тъй като лечението на много от злокачествените заболявания затруднява медицинските специалисти в хода на много години проучвания и опити се установява, че прилагането на допълнителни терапевтични мерки може да подпомогне значително лечебния процес, намалявайки рисковете от рецидив на неоплазмата.

Липсва единодушие по въпроса, тъй като според някои специалисти адювантната терапия не носи особено големи ползи за организма, а напротив, оприличават лечението като вид свръхтретиране и натоварване излишно на организма. Рисковете, които крие адювантната терапия не са за пренебрежение и следва да се имат предвид при избора на лечебна схема при всеки отделен пациент.

В действителност ползите и рисковете от приложението на адювантна терапия след основното лечение се определят строго индивидуално, като влияние оказват редица фактори, но с най-голяма тежест са следните:

• вид и локализация на злокачествения процес: някои малигнени неоплазми отговарят изключително добре на адювантната терапия и се повлияват, като се наблюдава постигане на ремисия при голям процент от пациентите
• стадий на злокачественото заболяване: счита се, че първите стадии, при които малигненият процес е все още ограничен, с малки размери и не засяга регионалните лимфни възли се повлияват достатъчно добре от приложеното основно лечение и не се нуждаят от адювантна терапия. При напредване на неопластичния процес и засягане на разположените в съседство лимфни възли адювантната терапия е добър избор за минимизиране рисковете от рецидив. При напредналите и агресивни форми се подхожда индивидуално, тъй като рисковете, свързани с адювантната терапия могат да влошат общото състояние на пациента
• общо здравословно състояние на пациента: при лица в относително добро здраве и липса на други подлежащи заболявания адювантната терапия може да се приложи, като се счита, че крие по-ниски рискове, отколкото например при прилагане на пациент с други подлежащи заболявания (сърдечно-съдови заболявания, диабет и метаболитни увреждания, болести, засягащи бъбреците и черния дроб и други)

Лекуващият медицински екип след внимателно преглеждане, разпит и изследване на пациента и с неговото изрично съгласие решава за или против адювантната терапия. Необходимо е разясняване на болния на всички ползи и рискове, които крие този тип лечение, без да се създават излишни очаквания или тревоги.

Кога се препоръчва назначаване на адювантна терапия?

Адювантната терапия включва различни видове, като всеки от тях се отличава с различна ефективност при отделните малигнени заболявания.

Най-общо адювантната терапия включва следните терапевтични методики и подходи:

• химиотерапия: използват се различни лекарства, които потискат растежа на туморните клетки или ги убиват, като обикновено се предпочита комбинирана химиотерапия (използване на няколко медикамента с допълващи се механизми на действие и ефекти). Химиотерапията е системен метод за лечение, чрез които се повлияват ракови клетки из цялото тяло
• лъчетерапия: с помощта на действието на лъчи се постига добър ефект при някои видове тумори. По-често се прилага локална лъчетерапия (облъчва се само конкретната локализация на тумора) с цел избягване на тежки системни нежелани ефекти
• имунитерапия и биологична терапия: използват се различни субстанции, които подпомагат собствената имунна система за разпознаване и противодействие спрямо раковите клетки
• хормонална терапия: ефективна е само за тумори, които са хормонално активни

При всеки отделен пациент в зависимост от особеностите на неопластичния процес, неговата чувствителност спрямо химиотерапия, лъчетерапия и другите видове лечение, както и според общото здравословно състояние на болния се подбира най-подходящата методика за неговото конкретно състояние.

С течение на годините е установено, че някои видове лечение са особено подходящи при определен тип карциноми.

Такива са например:

• малигнен меланом: има доста дебати относно ефективността на адювантната терапия при този кожен карцином, но се счита, че приложението на интерферон алфа 2b след основното лечение води до добри резултати и постигане на дългосрочна ремисия. Някои специалисти оспорват ефективността на интерфероновата терапия, позовавайки се на сериозните рискове от нежелани ефекти, съпътстващи лечението
• колоректален карцином: адювантната химиотерапия след хирургично отстраняване на тумора се асоциира с добри резултати по отношение на превенция на растежа на евентуално оцелели и останали ракови клетки. Често използван агент е флуороурацил, самостоятелно или в комбинация с други химиотерапевтични средства
• рак на панкреаса: екзокринният карцином на панкреаса е един от най-агресивните тумори с изключително ниска петгодишна преживяемост. Резултатите показват, че шестмесечна химиотерапия с гемцитабин и флуороурацил след начална хирургична терапия подобрява прогнозата и преживяемостта
• рак на млечната жлеза: много изследвания подкрепят ефективността на адювантната терапия при рака на гърдата, поради което при повечето жени с тази диагноза се препоръчва извършването на адювантна химиотерапия, като агентите се подбират в зависимост от различни фактори. Най-често се прилагат циклофосфамид, метотрексат, флуороурацил, доксорубицин, епирубицин, доцетаксел и други в индивидуално подбрана схема
• рак на шийката на матката: при неоплазми в ранен стадий след инициалната хеморадиационна терапия (комбинация между химиотерапия и лъчетерапия) се препоръчва химиотерапия със съдържащи платина агенти

При някои видове карциноми, като например овариален карцином, рак на пикочния мехур, мозъчни тумори и други съществуват ожесточени дебати относно необходимостта и ефективността от приложението на адювантна терапия. Индивидуалният подход при всеки пациент минимизира рисковете от терапията и подобрява нейната ефективност.

Рискове и нежелани ефекти вследствие на адювантна терапия

Адювантната терапия, независимо от нейния вид и продължителност, крие своите рискове от странични реакции и усложнения.

Едни от възможните и сравнително често описвани рискове и нежелани ефекти вследствие на адювантна химиотерапия включват:

• гадене и повръщане (наблюдават се при голям процент от пациентите)
• слабост, лесна уморяемост, отпадналост
• изразен косопад, алопеция
• миелосупресия (потискане на костния мозък), изразяваща се в гранулоцитопения, анемия, тромбоцитопения
• потискане на имунната активност
• развитие на опортюнистични инфекции
• нарушения на репродуктивните функции, безплодие
• синдром на туморен разпад (tumor lysis syndrome)
• кардиотоксичност
• хепатотоксичност
• нефротоксичност
• периферна невропатия
• развитие на остра миелоидна левкемия

Преди назначаването на адювантна химиотерапия е необходимо обсъждане на възможните странични ефекти с пациента и при възможност предприемане на мерки за противодействие и справяне с тях. Увреждането на фертилитета при млади пациенти е проблем, който изисква внимателно обмисляне поради своя необратим характер и дългосрочни последици.

Едни от възможните и сравнително често описвани нежелани ефекти след адювантна лъчетерапия включват гадене и повръщане, оток на облъчваното място, зачервяване, лющене, сърбеж по кожата, формиране на разязвявания в устната кухина и с други локализации, дерматит, главоболие, гастроинтестинални нарушения (запек, диария, дисфагия) и други, като рисковете и нежеланите ефекти зависят от локализацията на облъчваните структури.

Адювантната хормонална терапия често води след себе си до сериозни увреждания на сърдечно-съдовата система, черния дроб, метаболизма.

Препоръчва се активно проследяване и регулярни изследвания на пациентите, при необходимост назначаване на симптоматични средства (например антиеметици за облекчаване на гаденето) с цел подобряване на техния комфорт и качество на живот.

Приложението на адювантна терапия се определя от лекуващия лекар и неговия екип, като се съгласува между различните специалисти, подбирайки най-добрия вариант, методи и средства.