Лечение при рак на щитовидната жлеза (тиреоиден карцином)

В миналото основният бич за човечеството са били инфекциозните заболявания, като след създаването и внедряването в клиничната практика на различните по вид и механизъм на действие антибиотици и разработването на ваксините и създаването на задължителните имунизационни календари в отделните страни проблемът в голяма степен е разрешен, превръщайки се от една от основните причини за дългосрочни увреждания и леталитет в нещо банално, което сравнително рядко води до развитие на усложнения.

Съвременната медицина е изправена пред нов проблем, за който все още не е намерено еднозначно решение, а именно онкологичните заболявания. В световен мащаб се наблюдава тревожна тенденция към нарастване броя на засегнатите от туморни новообразувания, като никоя от възрастовите групи не е пощадена.

Липсва ефективно, приложимо при всички и безопасно лечение на различните по вид неоплазми, а често закъснението в диагнозата затруднява още повече иначе трудоемката терапия.

Заболяванията на щитовидната жлеза показват сравнително постоянна честота, като някои от тях създават подходящи условия за развитие на малигнен процес. Ракът на щитовидната жлеза, макар и не толкова разпространен, както например рака на дебелото черво, белия дроб и гърдата, но заслужава не по-малко внимание.

Полезна и подробна информация за рисковите фактори, които могат да улеснят появата на тумор на щитовидната жлеза, клиничните особености в протичането на различните форми на неоплазмата, както и методите за ранно откриване на състоянието може да намерите в раздел Заболявания:

• Злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза

След откриване на състоянието се предприема своевременно лечение при рак на щитовидната жлеза (тиреоиден карцином), тъй като е налице по-висока ефективност и благоприятна прогноза при ранно стартиране на терапията (в ранните стадии на болестта) в сравнение с назначаване на терапия при авансирал процес (в напредналите стадии на неоплазмата).

Видът на терапевтичната схема се определя индивидуално в зависимост от локализацията, разпространението, особеностите на неоплазмата, общото здравословно състояние на пациента и терапевтичните възможности на съответното лечебно заведение.

Най-често се прилага комбинирана терапия, съчетаваща оперативно лечение (хирургично отстраняване на неоплазмата) в комбинация с медикаментозна терапия (химиотерапия, приложение на радиоактивен йод) или лъчетерапия. В експериментален етап са редица нови препарати и методи за ефективно справяне с болестта и повлияване на напредналите карциноми.

Оперативно лечение (хирургия) при рак на щитовидната жлеза

Оперативното лечение е един от най-често предпочитаните лечебни подходи при тумори с различна локализация, включително и засягащи щитовидната жлеза, като основните предпоставки за успешно премахване на тумора са неговата ограниченост и обособеност в рамките на органа, липсата на близки и далечни метастази (разсейки), липсата на прорастване и засягане на разположени в близост съдове, нерви и структури.

При началните стадии на карцинома на щитовидната жлеза туморите са добре обособени, ограничени в рамките на тиреоидеята, липсват метастази в близки и далечни органи, като всички тези фактори благоприятстват успешното извършване на хирургичното лечение.

При напредване на процеса се наблюдава тенденция към прорастване в съседните тъкани, засягане на регионалните лимфни възли, а често и наличие на метастази в други органи, което значително затруднява успешното хирургично лечение.

Счита се, че авансиралите карциноми не подлежат на хирургично лечение, тъй като рисковете от операцията са по-високи, а ефективността от хирургичното лечение е незначителна (не е възможно пълно отстраняване на тумора).

При рак на щитовидната жлеза се прилагат различни хирургични подходи и техники, които се определят индивидуално в зависимост от размерите на тумора, локализацията и особеностите му. Най-често се прилагат някои от следните техники:

• тиреоидна лобектомия: при тумори с малки размери и в ранен стадии се предпочита щадяща оперативна интервенция, при която се премахват само определени зони от щитовидната жлеза, което позволява съхраняване на нейната функционална активност
• субтотална тиреоидектомия: при процеси в относително начален стадий и ограничаване на тумора в рамките на щитовидната жлеза се предприема така наречената субтотална тиреоидектомия, при която се съхраняват малки зони от жлезата, разположени в близост до паращитовидните жлези
• тотална тиреоидектомия: при големи и обширни тумори се препоръчва извършване на тотална (пълна) тиреоидектомия с цел отстраняване на всички неопластични клетки, като често преди или след операцията се провежда допълнително медикаментозно лечение (с радиоактивен йод или химиотерапевтици)
• тотална тиреоидектомия с премахване на лимфните възли: при данни за ангажиране от неопластичния процес на разположените в близост лимфни възли (регионалните лимфни възли) при пълно отстраняване на щитовидната жлеза се премахват и тези структури с провеждане на подходяща адювантна (последваща) терапия

Подобно на всяко оперативно лечение и отстраняването на щитовидната жлеза (частично или пълно) крие своите рискове.

По време на операцията и в ранния следоперативен период основните рискове са свързани с кървене и развитие на вторична бактериална инфекция при проникване на патогенна флора през оперативното поле.

Възможни са нежелани реакции от използваните анестетици, които обикновено са леки и бързопреходни. Основният риск при премахване на щитовидната жлеза е свързан със засягане на разположени в близост структури.

Така например при отстраняване и на паращитовидните жлези, засягане на ларинкса и гласните връзки, засягане на трахеята, увреждане на преминаващите в близост нервни структури е налице висок риск от развитие на съответната симптоматика, като някои от проявите изискват допълнително хирургично лечение или доживотна терапия, оставяйки дългосрочни последици.

След хирургично отстраняване на щитовидната жлеза при всички пациенти се налага доживотно провеждане на хормонална заместителна терапия със синтетични аналози на щитовидните хормони, като най-често използваният препарат е левотироксин. Лекарството се отличава с изключително добра поносимост и нисък риск от нежелани прояви, като е необходимо внимателно мониториране на дозата до откриване на най-подходящата за конкретния пациент.

При някои от пациентите се назначава и допълнителен прием на калциеви добавки, витамин D, а по преценка на лекуващия лекар и други витамини, минерали и добавки.

Други методи за лечение при рак на щитовидната жлеза (тиреоиден карцином)

Различни методи за лечение при рак на щитовидната жлеза могат да се приложат преди оперативното лечение (неоадювантна терапия) или след него (адювантна терапия).

Обикновено неоадювантно се прилагат различни техники с цел смаляване размерите на тумора и улесняване на неговото хирургично отстраняване, докато адювантното лечение има за цел премахването на останали след операцията единични ракови клетки, които впоследствие могат да доведат до рецидив на неоплазмата.

Изборът на конкретна методика (комбинация от терапевтични методи) се определя индивидуално от лекуващия медицински екип в зависимост състоянието и особеностите при конкретния пациент.

Комбинираният терапевтичен подход обикновено се отличава с по-висока ефективност и постигане на по-добри резултати, във връзка с което е предпочитан от много специалисти в областта на онкологията.

Най-често, самостоятелно или в комбинация с оперативното лечение, се прилагат някои от следните методи:

• химиотерапия: при химиотерапията се използват различни лекарства (самостоятелно или в комбинация от две и повече лекарства), като техният основен ефект е потискане на размножаването на раковите клетки или тяхното убиване. Прилагат се обикновено парентерално (под формата на венозна инфузия) и по-рядко перорално (само някои лекарства са активни при прием през устата), като се назначават в утвърдени схеми и специален дозов режим. Необходимо е предварително обсъждане с пациентите на възможните странични ефекти, като едни от най-честите включват гадене и повръщане (бързопреходни и могат да се повлияят с антиеметици), изразен косопад, промени в настроението, нарушения на съня, промени в хемопоезата и други, поради което е необходимо често проследяване състоянието на пациентите
• лъчетерапия: облъчването на щитовидната жлеза е често прилаган метод в комплексното лечение при рак на тиреоидеята, като обикновено се прилага в утвърдени дози пет дни в седмицата за период от четири до шест седмици. Едни от най-честите странични реакции вследствие лъчетерапията включват стомашен дискомфорт, увреждания в хемопоезата и други
• имунотерапия: имунотерапията е съвременен метод, който все още не е добил достатъчна популярност, като в основата си цели подпомагане на собствената имунна система за справяне с раковите клетки. В някои случаи, при така наречената таргетна терапия, се изолират гени, протеини, рецептори и други от туморните клетки за създаване на индивидуализиран препарат за справяне с конкретната неоплазма в човешкия организъм
• лечение с радиоактивен йод: лечението с радиоактивен йод е едно от най-популярните за лечение при тиреоиден карцином. Радиоактивният йод обикновено се приема перорално (под формата на капсули, таблетки или течна форма за перорална употреба), като е необходимо спазване на известни съображения и предупреждения при провеждане на терапията. Тъй като йодът се натрупва предимно в щитовидната жлеза рисковете от системни нежелани ефекти са относително ниски. Терапията се провежда най-често след оперативно отстраняване на жлезата, както и при рецидив на неоплазмата. Едни от най-честите странични ефекти от лечението включват усещане за сухота в устата, гадене, повишена умора, промени в обонянието и вкуса. По-голям процент от субстанцията се елиминира от отделителната система още в първите дни от лечението. При провеждане на лечение с радиоактивен йод при жени в активна, детеродна възраст се препоръчва ефективна контрацепция за период от поне една година, тъй като терапията може да окаже различни нежелани ефекти при скорошно забременяване след терапията

Обикновено неоперативни средства се назначават при неоперабилни пациенти, при наличие на авансирал тиреоиден карцином и далечни метастази (разсейки в отдалечени от първичното огнище локации).

Палиативно лечение при рак на щитовидната жлеза

Палиативното лечение често се прилага в комплексната онкологична терапия, като неговата основна цел е облекчаване на симптомите (или поне на част от тях), подобряване на комфорта и качеството на живот на пациентите. За целта се прилагат многообразни техники, методи и средства от различните направления в медицината.

Палиативната терапия се избира индивидуално при всеки отделен пациент, като главният определящ фактор е тежестта и видът на симптомите на болния.

В зависимост от оплакванията могат да се приложат следните средства и методи:

• палиативна хирургия: при големи размери на туморния процес е възможно притискане на разположените в съседство съдове, нерви, структури, поради което може да се обмисли извършването на симптоматична операция с цел намаляване размерите на тумора и подобряване комфорта на пациента
• палиативна химиотерапия: при някои пациенти химиотерапията се прилага за симптоматично овладяване на някои от проявите на болестта, като обикновено се назначава щадящ режим с по-ниски от стандартно използваните дози
• палиативна лъчетерапия: палиативно облъчване на тиреоидеята може да се назначи при неоперабилни пациенти или в следоперативния период, като лъчетерапията може да доведе до намаляване размерите на тумора, облекчаване на болковия синдром при наличие на далечни метастази в костите и други
• палиативна лекарствена терапия: един от най-широки използваните методи е назначаването на палиативна лекарствена терапия, като възможностите са многобройни. При някои пациенти се назначават антидепресанти (за справяне с депресивната симптоматика, често съпътстваща пациентите след поставяне на онкологична диагноза), обезболяващи (аналгетици), антиеметици (за облекчаване при налични гадене и повръщане), заместителна хормонална терапия с левотироксин и други
• физиотерапия и рехабилитация: някои от методите, прилагани във физиотерапията могат да се използват и като палиативно лечение за подобряване комфорта и общия здравословен тонус на пациентите
• алтернативни методи за палиативно лечение: редица техники от алтернативната медицина могат да намерят приложение под формата на палиативна терапия, като едни от най-често прилаганите са акупунктура, акупресура, медитация, техники за релаксация, йога и много други за подобряване на душевното и емоционалното състояние на пациентите

Независимо от избрания и приложен метод за лечение при рак на щитовидната жлеза (тиреоиден карцином) се препоръчва продължително наблюдение на пациентите, проследяване на състоянието им и редица лабораторни показатели с цел своевременно откриване при евентуален рецидив на неоплазмата. Съвместната колаборация и добра работа в екип между отделните здравни специалисти и пациентите е от ключово значение за ефективното лечение и подобряване на прогнозата.