Цистектомия (отстраняване на пикочния мехур)

Напредъкът в съвременната медицина позволява извършването на операции и манипулации, считани за невъзможни в близкото минало, позволява лечение на определяни като нелечими заболявания и значително подобрява качеството и удължава продължителността на живот на изключително голям брой пациенти.

Редица заболявания в даден етап от своето развитие могат да бъдат повлияни само оперативно, при други оперативното лечение е единствена (или една от много малкото) опция или се отличава с най-добра прогноза.

При редица заболявания и състояния се налага отстраняване на част от даден орган или на целия орган с цел ефективно лечение и подобряване прогнозата при отделния пациент. При редица болестни увреждания, засягащи тазовата област, в даден етап може да се наложи извършване на цистектомия (отстраняване на пикочния мехур).

Решението за интервенцията се взима от екип от специалисти в зависимост от вида и локализацията на конкретното заболяване, неговия характер (онкологично, генетично), общото здравословно състояние, възраст и индивидуални особености на пациента, възможностите на конкретното болнично заведение (наличие на подходяща апаратура, обучен за целта медицински персонал), както и отношението между ползите и рисковете, свързани с процедурата.

Какво представлява цистектомията?

Цистектомията представлява операция за отстраняване на пикочния мехур. В зависимост от инвазивността на манипулацията и степента на засягане на органа от болестния процес (целия орган, само определени анатомични участъци) се налага извършване на частична или пълна цистектомия (съответно отстраняване на части от мехура или на целия орган) с или без отстраняване на разположени в съседство структури и органи.

Най-общо се различават:

• парциална (частична) цистектомия: частична цистектомия се извършва при засягане на само определен, ограничен, обикновено обособен и с малки размери участък от пикочния мехур. Операцията е щадяща, с много добра прогноза, бързо и пълно възстановяване
• обикновена (проста) цистектомия: предпочита се при състояния, различни от онкологично заболяване на пикочния мехур и разположените в тазовата област органи (обикновено се прилага при някои генетични увреждания), като се отстранява само пикочният мехур с подходяща реконструктивна хирургия след това
• радикална цистектомия: радикална цистектомия се извършва най-често при наличие на неоплазма, ангажираща органа или разположените в съседство структури и вторично засягане на мехура. Включва отстраняване не само на пикочния мехур, но и на разположените в съседство лимфни възли (така наречените регионални лимфни възли)
• радикална цистектомия при мъже: при наличие на онкологично заболяване в тазовата област, особено в напреднал стадий, освен отстраняване на пикочния мехур и регионалните лимфни възли, може да се наложи отстраняване на простата, семенните везикули и други с последваща подходяща и съответстваща реконструктивна операция за възстановяване на мехура
• радикална цистектомия при жени: при жени при наличие на неопалстично заболяване в тазовата област, освен отстраняване на пикочния мехур и регионалните лимфни възли, може да се наложи отстраняване на матката, яйчниците, фалопиевите тръби, части от влагалището с изграждане впоследствие на подходящ начин за отстраняване на натрупаната урина

За целта се използват различни хирургични техники и способи в зависимост от анатомичните особености, локацията, размерите и вида на болестното огнище.

Така например двете най-често прилагани хирургични методики включват отворена хирургия (след извършване на голям разрез в ниската абдоминална област се прониква до пикочния мехур) или ендоскопска хирургия (извършват се няколко малки разреза, през които се достига до мехура).

Ендоскопската хирургия се предпочита и извършва при наличие на съответните показания, тъй като се отличава с щадящ характер, по-бързо възстановяване, по-нисък риск от развитие на усложнения в хода на операцията и в следоперативния период.

Отворената хирургия обикновено се предпочита при необходимост от радикална цистектомия и отстраняване на разположени в съседство структури и органи. Въпреки своята висока ефективност манипулацията крие известни рискове и изисква повишен мониторинг на пациентите и проследяване за поява на различни по вид и тежест странични ефекти и усложнения.

Кога се извършва цистектомия (отстраняване на пикочния мехур)?

Премахване на пикочния мехур е относително лесна за изпълнение оперативна интервенция за опитните специалисти, като е необходимо стриктно спазване на показанията за нейното назначаване, тъй като възстановяването при пациентите след това често отнема месеци във връзка с необходимостта от привикване към използването на новия, реконструиран пикочен мехур.

Най-честите показания за извършване на цистектомия (отстраняване на пикочния мехур) включват:

• онкологично заболяване, засягащо пикочния мехур: диагностицирането на карцином на пикочния мехур или някои определени доброкачествени неоплазми на пикочния мехур често изисква хирургично лечение, тъй като това е един от най-ефективните методи за справяне с болестта. Хирургичното лечение (цистектомия) може да се предшества или последва от лечение с лекарства (химиотерапия, имунотерапия, лечение с БЦЖ) или лъчетерапия с цел подобряване на ефективността от лечението и намаляване рисковете от рецидив на неоплазмата
• онкологично заболяване, ангажиращо разположените в съседство на мехура органи и структури: при наличие на авансирали (напреднали в своето развитие и обикновено с големи размери, прорастващи извън границите на първичното огнище) тумори в тазовата област (неоплазми, засягащи дебелото черво, матката, яйчниците, простатата и други) и ангажиране от процеса на пикочния мехур също може да се наложи извършването на цистектомия (радикална, с отстраняване и на засегнатите от първичния процес структури и органи)
• наличие на метастази (разсейки) в пикочния мехур: редица тумори метастазират (се разпространяват) в пикочния мехур, водейки до вторичен рак на мехура, който изисква хирургично лечение, често в комбинация с химиотерапия или лъчетерапия. Наличието на далечни метастази (разположени на голямо разстояние от първичния тумор, а не в непосредствена близост) е лош прогностичен индикатор и обикновено се асоциира с намалени терапевтични възможности
• генетично увреждане: някои вродени състояния изискват отстраняване на части или целия пикочен мехур и реконструиране на нов по подходяща методика. В зависимост от вида на заболяването операцията може да се извърши и в ранна детска възраст (при липса на противопоказания)
• неврологични или възпалителни заболявания, засягащи пикочния мехур: макар и рядко, при някои тежки, агресивно протичащи и с наличие на многобройни усложнения възпалителни и неврологични заболявания, може да се наложи извършването на цистектомия

Независимо от причината за назначаване на операцията, след отстраняване на мехура се предприема реконструкция по подходяща методика (най-често за целта се използват участъци от интестиналния тракт с различни размери), които впоследствие могат да наложат необходимостта от специална грижа и обслужване.

Операцията обикновено се извършва под генерализирана анестезия (пълна упойка) след хоспитализация на пациентите и провеждане на необходимите изследвания за определяне на оперативните и следоперативните рискове (кръвно налягане, коагулационен статус, алергии и други).

След операцията пациентите подлежат на наблюдение в съответното болнично заведение за не по-малко от пет дни, като при наличие на усложнения този период може да е и по-дълъг.

Какви рискове и усложнения крие извършването на цистектомия?

Цистектомията представлява сериозна хирургична интервенция, която макар и относително често извършвана от специалистите и въпреки подготовката им крие своите рискове от усложнения.

Нежеланите прояви, усложнения и рискове, свързани с отстраняването на пикочния мехур, могат да се разделят в няколко групи:

• усложнения и странични ефекти, свързани с анестезията: тъй като в масовия случай операцията се извършва под пълна анестезия е налице риск от поява на нежелани ефекти, свързани с използваните анестетици (замайване, световъртеж, промени в кръвното налягане, сухота в устата, главоболие, общо неразположение и други), които обикновено са бързопреходни и проявени в лека степен, като отшумяват в рамките на няколко часа след операцията
• усложнения и рискове по време на самата операция: по-висок риск от усложнения е налице при отворената хирургия във връзка с по-големите размери на разреза и оперативното поле. Възможни са кървене, инфектиране (при проникване на патогенна флора през оперативното поле), засягане на разположени в близост структури, съдове и нерви и свързаните с това усложнения
• рискове в следоперативния период: в периода след операцията е възможно инфектиране на раневата повърхност, кървене, неправилно зарастване, развитие на стриктури, забавено възстановяване и други. За намаляване на риска от усложнения в следоперативния период от голямо значение е провеждането на подходяща физиотерапия и рехабилитация, ранно раздвижване на пациента (намалява риска от тромбообразуване), подходящите грижи за раневата повърхност

За намаляване на рисковете от развитие на различни по тежест усложнения и странични ефекти се препоръчва предварителен обстоен преглед и разпит на пациента, като с голямо значение са наличните алергии, подлежащи заболявания, приемани медикаменти, включително и лекарства, достъпни без рецепта, добавки, билки и лечебни растения, тъй като могат да окажат влияние върху коагулационния статус на пациенти, оптималното възстановяване и рисковете от различни по вид усложнения.

С повишено внимание се подхожда към пациентите в напреднала възраст във връзка с физиологичните особености, наблюдавани с напредване на възрастта и по-бавни възстановителни способности.

За успешното извършване на цистектомия (отстраняване на пикочния мехур) е необходима съвместна колаборация и работа в екип на различни медицински специалисти и съдействие от страна на пациента (изпълнение на всички препоръки без своеволни промени в назначената терапия и следоперативен период).