Лечение при рак на панкреаса

Съвременното общество е изправено пред епидемия от онкологични заболявания, различаващи се по своята локализация (органите и структурите, които засягат), вид (доброкачествени или злокачествени), наличие на метастази (разсейки в други органи), терапевтични възможности за ефективно отстраняване и подобряване прогнозата при отделните пациенти.

Един от водещите онкологични проблеми в съвременната медицина е ефективното лечение на различните по вид тумори при оптимално запазване на общото здравословно състояние на пациентите (ефективна и безопасна терапия). Липсва единен метод за лечение на всички видове рак, като при всеки отделен пациент се подхожда индивидуално, тъй като различните видове тумори се повлияват и реагират различно на отделните терапевтични схеми и методи.

На една от челните позиции по честота и често с изключително неблагоприятна прогноза е ракът на панкреаса (карцином на панкреаса). Болестта засяга предимно лицата в активна и напреднала възраст, като по-често се описва сред мъжката популация.

Многобройни фактори се считат за рискови за появата му, като само малка част включват неблагоприятна професионална и работна среда (излагане на различни химикали и субстанции), вредни навици (тютюнопушене, системна консумация на алкохол), някои подлежащи заболявания, генетична предразположеност (наличието на роднина с подобно онкологично заболяване) и други.

Някои състояния, засягащи панкреаса, се считат за преканцерозни (предшественици на тумора), като такива са хроничният панкреатит и кистаденомът на панкреаса. С повишен риск от поява на рак на панкреаса са и пациентите, при които по една или друга причина е извършена холецистектомия (отстраняване на жлъчния мехур).

Полезна и подробна информация за заболяването, особеностите в неговото протичане, рисковите фактори за изявата и прогресията му, както и различните методи за диагностициране, може да намерите в раздел Заболявания:

• Злокачествено новообразувание на панкреаса

В зависимост от вида, точната локализация (процесът може да обхване различни части и анатомични области от панкреаса), наличието на близки и далечни метастази, стадия на тумора и редица индивидуални особености се назначава подходящо лечение при рак на панкреаса.

Терапията най-общо се подразделя на оперативно лечение (хирургично отстраняване на части или целия орган), неоперативно лечение (химиотерапия, лъчетерапия) и палиативно лечение (за облекчаване състоянието на пациентите).

Оперативно лечение (хирургия) при рак на панкреаса

Оперативното лечение е опция на първи избор при много злокачествени заболявания, тъй като това се явява най-ефективният метод за отстраняване на тумора, който при оптимално изпълнение и подходяща следоперативна терапия се отличава с много добри резултати.

Карциномът на панкреаса най-общо се подразделя на операбилен (подлежи на хирургично отстраняване) и неоперабилен (не подлежи на хирургично отстраняване).

За определяне на възможностите за премахване по оперативен път на тумора често се използват образни диагностични методики, като се проследяват от една страна размерите на тумора, неговата обособеност и ограниченост в рамките на панкреаса, засягането и прорастването в съседни структури, наличието на разсейки.

Операбилни са обикновено малките по размери тумори, които са изцяло локализирани в панкреаса и не прорастват извън неговите структури. Едва една пета (около двадесет процента) от всички пациенти с рак на панкреаса при поставяне на диагнозата са операбилни и в ранен стадий във връзка с подмолното и продължително протичане на състоянието с изява на първите симптоми при значително напредване на процеса.

Като неоперабилни се считат туморите, които са с големи размери, прорастват в разположените в съседство съдове, структури и органи с наличие на близки и далечни метастази. При неоперабилните пациенти опция на избор е провеждането на неоадювантна лъчетерапия, химиотерапия или комбинация от двете за намаляване размерите на туморите, като при последваща преоценка на състоянието се констатира възможност за извършване на оперативно лечение.

В някои случаи, считани и определени като операбилни първоначално тумори, впоследствие (при стартиране на операцията) се оказват неоперабилни.

В зависимост от точната локализация на тумора се предпочитат и извършват различни хирургични интервенции, като най-често в клиничната практика се прилагат някои от следните:

• панкреатодуоденектомия (операция по Whipple): представлява трудоемка за изпълнение операция, която се назначава при наличие на рак в главата на панкреаса и включва отстраняване на тази анатомична област заедно с дуоденума, жлъчния мехур и части от жлъчните канали. При необходимост в хода на операцията се отстраняват и регионалните лимфни възли (при съмнения за засягането им от туморния процес). По преценка на извършващия операцията може да се наложи отстраняване и на части от стомаха и други структури и органи, като впоследствие се извършват и прилагат съответните реконструктивни методики за възстановяване на целостта на храносмилателната система
• дистална панкреатектомия: извършва се рядко във връзка с по-високата честота на туморния процес, ангажиращ главата на панкреаса в сравнение с опашката. Прилага се при установяване на операбилен рак на опашката на панкреаса с или без отстраняване на слезката и разположените в съседство лимфни възли
• тотална панкреатектомия: в някои случаи се налага пълно отстраняване на органа (премахване на целия панкреас), като човек може да живее без този орган, но ще му е необходима доживотна заместителна терапия с инсулин и прием на панкреасни ензими. Този тип оперативно лечение е прилаган с висока честота в миналото, но в съвременната хирургична практика се прилага относително рядко

Всяка от тези хирургични интервенции крие своите рискове, като след успешното оперативно лечение пациентите подлежат на активен мониторинг в съответното болнично заведение, а впоследствие им се назначава облекчен режим за период от поне един месец.

Чести нежелани прояви след провеждане на хирургичното лечение включват болков синдром, гадене, отпадналост, затруднено храносмилане, промени в нивата на кръвната захар. Макар и рядко в съвременните условия като рискове по време на и след операцията се считат кървенето и развитието на вторична бактериална инфекция при проникване на патогенна флора през оперативното поле.

След успешно хирургично лечение при някои пациенти се назначава курс с различна продължителност на химиотерапия или лъчетерапия (адювантно лечение) с цел убиване на евентуално оцелели единични ракови клетки и намаляване риска от рецидив на неоплазмата (повторна поява).

Възстановяването след оперативното лечение обикновено отнема повече време и изисква често наблюдение на пациента, назначаване на подходяща физиотерапия и рехабилитация, подходяща диета и активност.

Лечение при рак на панкреаса: лъчетерапия, химиотерапия

Лъчетерапия, химиотерапия или комбинация от двете (хеморадиация) се прилагат при различни ситуации, обобщени най-общо в следните:

• при операбилни пациенти преди операцията за допълнително намаляване размерите на тумора
• при операбилни пациенти след операцията за намаляване риска от рецидив на болестта и повлияване на оцелели ракови клетки
• при неоперабилни пациенти за ограничаване размерите и разпространението на тумора
• при неоперабилни пациенти с цел повлияване размерите на тумора до степен превръщането му в операбилен
• при неоперабилни пациенти за облекчаване на част от симптомите, свързани с неоплазмата

Химиотерапията е изключително ефективен метод за системно приложение на лекарства и повлияване на тумори в различни стадии. В зависимост от броя на използваните лекарства се различават монохимиотерапия (използва се само един препарат) и полихимиотерапия (използва се комбинация от два или повече медикамента).

Химиотерапевтичната схема се назначава индивидуално в съгласие с приетите от международните организации по онкология стандарти, като могат да се прилагат перорално (през устата, под формата на таблетки или капсули) и парентерално (най-често под формата на венозна инфузия).

Едни от най-често използваните за лечение при рак на панкреаса химиотерапевтични агенти включват флуороурацил (5-флуороурацил), гемцитабин, капецитабин, иринотекан и други. Химиотерапията е ефективен метод за лечение и на метастатични карциноми (при наличие на далечни метастази), както и на рецидивиращи неоплазми (при повторна поява след успешно лечение).

Имунотерапия (биологично лечение) се прилага в някои страни, като много от терапевтичните схеми са все още в експериментална фаза.

Лъчетерапия (лъчелечение) се прилага при рак на панкреаса самостоятелно или в комбинация с химиотерапията преди, след или вместо оперативното лечение.

Лъчетерапията използва различни методики, като най-често се прилага облъчване от външен източник, а в някои специализирани лечебни заведения е налице оборудване, което предоставя възможност за облъчване веднага след оперативното лечение. Традиционната (конвенционална, стандартна) лъчетерапия включва ежедневно облъчване с ниски дози за период от няколко седмици (или облъчване няколко пъти седмично с по-високи дози).

При много пациенти се прилага комбинация от лъчетерапия и химиотерапия (хеморадиация), като резултатите са обещаващи.

В хода на курсовете химиотерапия и лъчетерапия е възможна поява на различни по тежест странични ефекти, много от които са преходни и отшумяват след прекратяване на терапията, но някои заслужават сериозно внимание във връзка с рисковете от дългосрочни увреждания, които крият.

Лекуващият лекар обикновено предварително разяснява на пациентите ползите и евентуалните рискове от назначената терапия, като при възможност се прилагат симптоматични средства за превенция на някои от нежеланите ефекти (например приложение на антиеметици за облекчаване на гаденето и повръщането).

Палиативно лечение при рак на панкреаса

Палиативното лечение при рак на панкреаса включва различни терапевтични методики и средства за облекчаване на симптомите при отделния пациент, подобряване на комфорта и качеството на живот.

Палиативното лечение обикновено се прилага при неоперабилни пациенти с авансирал карцином, наличие на близки и далечни метастази, малки терапевтични възможности.

Като палиативно лечение могат да се приложат различни техники и средства, като едни от най-често прилаганите включват:

• палиативна хирургия: поставяне на стент на жлъчните пътища води до облекчаване на жълтеницата (неизменен спътник при рак на панкреаса), като така се облекчават и неблагоприятните прояви, свързани с жълтеницата сама по себе си, подобряване на апетита, намаляване на сърбежа. Други палиативни оперативни интервенции включват поставяне на стомашен байпас или байпас на жлъчните пътища и други в зависимост от състоянието и оплакванията на пациента
• палиативна химиотерапия: в някои случаи при невъзможност за лечение на карцинома на панкреаса се прилага химиотерапия с цел облекчаване на някои от симптомите и подобряване на комфорта, намаляване на болката, подобряване на апетита, намаляване на редукцията на теглото и други
• палиативна лъчетерапия: лъчетерапията може да се приложи при наличие на далечни метастази, като ефективно повлиява най-вече костните и ставните болки
• симптоматични средства: симптоматично могат да се прилагат различни аналгетици (най-често силни аналгетици, каквито са опиоидните аналгетици) за облекчаване на болковия синдром, панкреасни ензими и специален диетичен режим за облекчаване на храносмилането, антидепресанти за повлияване на съпътстващата онкологичните диагнози депресивна симптоматика и други. След тотална панкреатектомия при всички пациенти се назначава заместителна терапия с инсулин в подходящи дози и режим, съобразени с навиците и особеностите на пациентите
• други средства и методи за облекчаване на проявите при рак на панкреаса: като палиативна терапия могат да се приложат и редица техники от физиотерапията, алтернативната медицина, природолечението, медитация, техники за релаксация и много други

Карциномът на панкреаса е агресивно протичащ, често с подмолна, почти липсваща симптоматика, поради което се открива в късните стадии и поради което се асоциира с неблагоприятна прогноза.

Основната цел при лечение при рак на панкреаса е удължаване продължителността на живот, подобряване качеството на живот при пациентите, облекчаване на проявите на болестта и намаляване рисковете от напредване на процеса и метастазиране в близки и далечни органи и структури.