Оофоректомия

Много заболявания и болестни увреждания не могат да бъдат повлияни с помощта на медикаментозна терапия и изискват хирургична намеса. Така например много от заболяванията на женската полова система и по-конкретно, ангажиращи яйчниците, изискват оперативно лечение.

Лечение с помощта на оофоректомия се извършва при редица туморни, възпалителни, ендокринни заболявания, засягащи единия или и двата яйчника (с или без засягане на другите женски полови органи), като интервенцията се извършва както с лечебна (при наличие на конкретно заболяване), така и с профилактична цел (при наличие на висок риск от изява на определено заболяване, намаляващо значително продължителността и качеството на живот на пациентите).

Решението за извършване на операцията се взима след обстоен преглед и провеждане на необходимите изследвания, както и след обсъждане с пациента на ползите от манипулацията и рисковете, свързани с нея, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Какво представлява оофоректомията?

По същество оофоректомията (наричана от някои още и овариектомия) представлява операция за премахване на единия или и двата яйчника.

Яйчниците са важна част от женската полова система, която е свързана с изпълнението на редица изключително важни функции и участва в производството на редица хормони и други субстанции, необходими за изпълнението на множество процеси. С отстраняването им се повлиява хормоналния баланс в организма на жената и е възможно настъпването на многобройни промени.

Полезна и подробна информация за анатомичните и физиологични особености на яйчниците може да намерите на:

• раздел Анатомия: Яйчник (ovarium)
• раздел Физиология: Циклични промени в яйчниците

Отстраняването на яйчниците при жените е приблизително еквивалентно от биологична гледна точка на кастрацията при мъжете, но терминът като цяло рядко се използва в медицинските среди.

За разлика от кастрацията при мъжете отстраняването на яйчниците не се прилага като метод за предпазване от нежелана бременност, а се използва за лечение и/или профилактика на определени заболявания, протичащи тежко и повлияващи сериозно нормалния начин на живот на жените.

Оофоректомията се прилага самостоятелно или в комбинация (като част от комплексна хирургична интервенция) с други оперативни методики за отстраняване на съседни структури (фалопиеви тръби, матка).

В зависимост от вида на операцията се различават най-общо:

• унилатералната (едностранна) оофоректомия: представлява операция за отстраняване на единия яйчник и запазване на другия яйчник с цел съхраняване на хормоналните функции на тези органи и запазване на репродуктивните способности, като се прилага обикновено при млади жени с незавършени репродуктивни планове
• билатералната (двустранна) оофоректомия: представлява операция за отстраняване на двата яйчника, като след премахването им отпадат техните хормонални функции, настъпва загуба на репродуктивни възможности и характерни промени, наподобяващи измененията, настъпващи при менопауза. Обикновено се извършва при наличие на злокачествено заболяване (първично или вторично)
• унилатерлана салпинго-оофоректомия: премахване на единия яйчник и съответната фалопиева тръба
• билатерална салпинго-оофоректомия: отстраняване на двата яйчника и двете фалопиеви тръби
• тотална хистеректомия с двустранна салпинго-оофоректомия: отстраняване на матката, яйчниците и фалопиевите тръби

При носителство на гените BRCA1 и BRCA2 (повишават многократно риска от развитие на рак на млечните жлези), както и наличие на близък роднина със злокачествено заболяване на яйчниците след консултация със специалист може да се извърши профилактична или превантивна оофоректомия. При тази манипулация реално липсват налични промени към момента в яйчниците, но се очаква развитие на злокачествена неоплазма с агресивно протичане.

В зависимост от вида на заболяването, тежестта на настъпилите промени и редица индивидуални особености (възраст, тегло, придружаващи заболявания) оофоректмията се извършва или чрез миниинвазивна лапароскопска техника или по метода на отворената хирургия.

При отворената хирургия се прониква с помощта на голяма инцизия (разрез) в абдоминалната област след сепариране на коремните мускули и временно прекъсване на кръвоносните съдове към яйчниците, след което се отстраняват единият или и двата яйчника.

При лапароскопския метод се прониква чрез по-малък по размери разрез с лапароскоп, като процедурата се отличава с много по-нисък риск от усложнения, по-кратък болничен престой и по-бързо възстановяване, но не е подходяща за приложение при всеки пациент. В много случай се стартира с лапароскопска методика, но поради наличието на определени фактори се преминава към отворена хирургия с цел постигане на оптимални резултати.

Опция на избор е и роботизираната лапароскопска методика, при която се използва робот.

Продължителността на операцията е в рамките обикновено на един до четири часа.

При кои заболявания и състояния се прилага лечение чрез оофоректомия?

Операцията се извършва след провеждане на обстоен разпит, преглед и изследвания на пациента. Обикновено се назначава изследване на пълна кръвна картина, при необходимост и целенасочени изследвания (например туморни маркери), изследване на урина, ехография, компютърна томография и други за локализиране, идентифициране и определяне на тежестта на болестния процес.

Видът на оперативната интервенция (унилатерална или билатерални, самостоятелно или в комбинация с други оперативни методи), както и достъпът (лапароскопкси или чрез отворена хирургия) се определят индивидуално при всеки пациент, съобразно неговите потребности.

Операцията се извършва при различни заболявания, засягащи яйчниците, като едни от основните индикации за оофоректомия включват:

• ендометриоза
• възпалителни болести на женските тазови органи
• отстраняване на киста на яйчника
• отстраняване на абсцес на яйчника
• торзия на яйчника
• ектопична бременност
• доброкачествени неоплазми на яйчниците
• злокачествени тумори на яйчниците
• метастатичен рак на яйчниците (наличие на метастази от други тумори, вторичен рак)
• при носителство на гените BRCA1 и BRCA2, които се асоциират с многократно повишен риск за поява на рак на млечната жлеза и яйчникови тумори

За извършване на операцията е необходимо хоспитализиране на пациентите и настаняване в съответното отделение, предварителна (предоперативна) подготовка и подходящи грижи в следоперативния период.

Самата операция е с относително кратка продължителност, но възстановителният период може да отнеме месеци.

Оптималните грижи за пациента след операцията значително намаляват рисковете от изява на различни по тежест усложнения и последици след интервенцията.

Какви рискове крие лечението с помощта на оофоректомия?

Въпреки своята висока ефективност по отношение на отстраняване на неопластичните и възпалителни огнища, оофоректомията по същество представлява хирургична интервенция и като всяка такава крие своите рискове от настъпване на усложнения както по време на операцията, така и в следоперативния период.

Като цяло усложнения настъпват рядко, въпреки това е необходимо да се имат предвид и да се предприемат необходимите мерки за тяхното предотвратяване и/или своевременно неутрализиране.

Повишен риск от настъпване на различни по тежест усложнения е налице при жени, които са с наднормено тегло и затлъстяване, при наличие на предшестваща операция в тазовата област, при наличие на подлежащ захарен диабет, при пушачки.

Възможните усложнения в хода на операцията и в следоперативния период включват:

• засягане на разположени в близост органи и структури
• увреждане на разположените в близост нерви, което може да предизвика широка палитра от симптоми в дългосрочен план
• херния
• руптура на тумора и разпространение на неопластичните клетки
• ретенция на овариални клетки, които предизвикват съответните оплаквания
• кървене
• инфектиране на мястото на проникване

Към едни от първите симптоми, насочващи към развитието на усложнения, се включват повишението на телесната температура (фебрилитет), зачервяване, затопляне и подуване на мястото на проникване, продължително гадене и повръщане (повече от няколко дни), затруднено уриниране, болка в корема, задух и болка в гърдите, промени в настроението, депресия и други.

При отстраняване на единия яйчник репродуктивните възможности са съхранени, докато при отстраняване и на двата яйчника настъпва перманентен инфертилитет, невъзможност за репродукция и навлизане в менопаузата.

При билатерална оофоректомия за овладяване на симптомите, свързани с преждевременно предизвиканата менопауза, е необходимо провеждане на съответната терапия. Полезна информация по темата може да намерите в раздел Лечение (Хормонално-заместителна терапия при менопауза, Хранителни добавки при менопауза).

При двустранно отстраняване на яйчниците се повишава и рискът от поява на остеопороза във връзка с липсата на продукция на естроген. Наблюдават се промени в костната плътност и повишен риск от фрактури при минимална травма, включително и спонтанни фрактури.

Възстановителният период след операцията показва различна продължителност в зависимост от състоянието на пациента, вида и тежестта на заболяването, наличието на рискови фактори и други.

Във възстановителния период се препоръчва почивка на легло, избягване на тежка физическа дейност, вдигане на тежки предмети, препоръчва се въздържане от сексуални контакти, прием на достатъчно количество течност, спазване на лека диета (намаляване консумацията на пържени и мазни храни, повишен прием на пресни плодове и зеленчуци, храни, богати на калций и други). За намаляване на риска от инфекция се препоръчва спазването на добра хигиена и грижа за мястото на оперативното поле.

За минимизиране на рисковете от усложнения след оофоректомия стриктно спазвайте заръките на вашия лекар, приемайте предписаните ви лекарства и добавки, задължително уведомете вашия лекар при появата на необичайни симптоми и не пропускайте профилактичните изследвания.