Циклични промени в яйчниците

Функцията на женската репродуктивна система се характеризира с цикличност, която се изразява в редуване на две фази в дейността на яйчниците още от началото на пубертета - фоликуларна фаза и лутеална фаза. Редуването на фазите се прекъсва по време на бременност и окончателно се прекратява през менопаузата. Цикличните промени в яйчниците имат еднаква продължителност с тези в матката (около 28 дни) и общо начало (първият ден на менструацията). Цикличните промени в матката са следствие на цикличните промени в яйчника.

Фоликуларна и лутеална фаза

През фоликулната фаза на яйчниковия цикъл завършва узряването на доминантния фоликул. Началото на фоликулната фаза съвпада с първия ден на менструацията, а краят и - с овулацията. След овулацията, на мястото на руптуриралия фоликул се развива жълто тяло (corpus luteum). Поради това втората фаза на яйчниковия цикъл се нарича лутеална фаза. Лутеална фаза продължава от овулацията до началото на следващата менструация. И двете фази имат приблизително еднаква продължителност (около 14 дни), но интериндивидуалната вариативност на фоликулната фаза (9-22 дни) е по-голяма от тази на лутеалната фаза (12-15дни).

Изображение: guokr.com

Регулация на цикличните промени в яйчниците

Протичането на цикличните промени в яйчниците се регулира от сложни обратни връзки между хипоталамо-хипофизната система и фоликулните клетки на антралните фоликули. Стимулиращото действие на гонадолиберина върху аденохипофизата зависи не само от концентрацията му в кръвта на хипофизната портална система, но и от честотата на неговите секреторни пулсации - по-високата честота (през 1-1,5 часа) засилва секрецията главно на ЛХ (лутеинизиращ хормон), а по-ниската честота (през 3-4 часа) - предимно на ФСХ (фоликулостимулиращ хормон). Ефектът от действието на гонадолиберина зависи още и от чувствителността на ендокринните клетки към него. По време на овулацията плазмените концентрации на ЛХ и на ФСХ са високи. В течение на лутеалната фаза те бързо спадат и достигат своите минимални стойности. Към края на лутеалната фаза секрецията на ФСХ започва отново да се увеличава. През следващата фоликулна фаза тя продължава да нараства до 5-тия ден на новия овариален цикъл, след което постепенно спада. Това второ повишаване на секрецията на ФСХ (в края на лутеалната фаза и началото на следващата фоликулна фаза) има решаващо значение за съдбата на антралните фоликули. При момичетата преди пубертета се срещат само преантрални фоликули, докато в яйчниците на зрялата жена съществува голямо разнообразие от фоликули (както преантрални, така и антрални), намиращи се в различна степен на развитие. През втората половина на лутеалната фаза в яйчниците има около 10-15 антрални фоликули, чийто диаметър е 4-5 mm - всички останали фоликули са по-малки. Тъй като ФСХ стимулира растежа на антралните фоликули, когато неговата секреция се усили, фоликулите ускоряват растежа си. Въпреки, че споменатите десетина големи фоликули са достигнали приблизително еднаква степен на развитие, един от тях започва да расте по-бързо от другите. Той се означава като "избран" или доминантен фоликул. В стената на доминантния фоликул, както и във фоликулната течност се натрупва голямо количество ФСХ, което се дължи на усиленото кръвоснабдяване. Доминантният фоликул (Граафов фоликул) започва бързо да нараства.

В редки случаи в яйчниците се развиват два доминантни фоликула. Те могат да стигнат почти едновременно до овулация. Ако и двете яйцеклетки бъдат оплодени, се получават двуяйчни близнаци. Обикновено те имат общ баща, но по принцип е възможно яйцеклетките да бъдат оплодени от различни мъже.

Най-развитият зрял фоликул изпъква на повърхността на яйчника и се разпуква. Настъпва овулация. Освободената яйцеклетка бързо се захваща от фимбриите на маточната тръба и се придвижва по нея. С овулацията настъпва края на фоликуларната фаза. Частта от фоликула останала в яйчника след освобождаването на яйцеклетката претърпява бързи промени. Преминава се през corpus haemorrhagicum и се образува жълто тяло (corpus luteum). Гранулозните клетки хипертрофират, жълтото тяло силно васкуларизира и секретира обилно прогестерон и малко количество естрогени. Четири дни след овулацията жълтото тяло става напълно функционално, но започва да нараства още 45 дни. Ако оплодената яйцеклетка не се оплоди и не се имплантира, жълтото тяло претърпява обратно развитие на 14 ден след образуването. Формира се corpus albicans. Лутеалната фаза приключва при започване на нов овариален цикъл. При оплождане и при последващо имплантиране на оплодената яйцеклетка, жълтото тяло продължава да се уголемява и засилва секрецията на естрогени и прогестерон. Образува се жълто тяло на бременността, което остава да съществува до раждането. Ендокринната му функция е от особено значение за поддържането на пълното развитие на плацентата.

Стимулация на овулацията

Ежемесечната овулация е нормално срещано явление при жените в репродуктивна възраст. При наличие на редовно менструално кървене без предшестваща овулация, състоянието се нарича псевдоменструация. При това състояние най-често се налага да се прави стимулация на овулацията или приложение на медикаменти за индукция на овулацията. Най-широко използваният способ за предизвикване на менструацията е т.нар rebound fenomen. С помощта на контрацептиви или съчетано приложение на естрогенови с прогестеронови препарати в продължение на 2 месеца се потиска яйчниковата активност и стероидогенезата. След спирането на тези медикаменти се освобождава бурна гонадолиберинова секреция, която води до висока секреция на фоликулостумулиращ хормон. Това води до усилена синтеза на естрогени, предовулатопрен пик на тези хормони и последваща овулация.

Класически метод за индукция на овулацията е приложението на антиестрогени. Приложението му между 3ти и 7ми ден или 5ти и 9ти ден води до свързване на антиестрогена с голям брой рецептори в хипоталамуса. Така хипоталамичните секретони ядра намаляват секреторната се продукция. Със спирането на антиестрогена в края на ранна фоликулярна фаза (7-ми-9-ти ден), естрогенните рецептори се освобождават. Липсата на естрогенна субстанция води до бурен процес на секреция на гонадолиберин. Това води до секреция на ЛХ и ФСХ, предовулаторен пик на естрогени и овулация.

Други медикаменти за индукция на овулацията са ФСХ-препаратите. Те могат да бъдат със съдържание на ФСХ или на ЛХ и ФСХ. Те могат да представляват уринарни гонадотропини, получени чрез екстракция от урина на жени в менопауза или да бъдат рекомбинантни препарати. Приложението има се прави по време на фоликулярната фаза на менструалния цикъл. ФСХ препаратите могат да се прилагат и в комбинация с гонадолиберини. Прилагат се две схеми на лечение дълъг и къс протокол. При дългият протокол се започва с аналог на гонадолиберина във втората половина на предшестващия менструален цикъл. При настъпването на менструално кръвотечение се започва стимулация с ФСХ препарат. По тази начин се потиска ендогенната секреция на ЛХ и ФСХ. Това води до по-голям процент на узрелите яйцеклетки. При късият протокол се прилагат аналози на гонадолиберина с ФСХ още от началото на менструалния цикъл.

Изображение: allas.jofogas.hu