Матка (uterus)

Матката представлява нечифтен орган, част от вътрешните женски полови органи, който е поместен в малкия таз, между пикочния мехур и правото черво. Тя приема оплодената в маточната тръба яйцеклетка, като осигурява оптимални условия за нейното развитие до зрял, жизнеспособен плод и има основно значение за реализиране на неговото раждане. В зависимост от възрастта, броя на ражданията и физиологичното състояние на женския организъм се наблюдават различна форма, големина и строеж на матката.

Матката у нераждали жени има крушовидна форма и леко приплесната отпред и отзад. Тя е съставена от две основни части: горна разширена част, тяло на матката - corpus uteri, и долна къса и стеснена част с цилиндрична форма, шийка на матката - cervix uteri. Средните размери на матката са:

• дължина - 7-8 см;
• ширина - 5 см;
• дебелина - 2,5-4 см.

Тялото на матката е най-обемистата част на органа и съставлява около 2/3 от общата му дължина, а маточната шийка - около 1/3 от нея. Горната повърхност на маточното тяло е заоблена и се нарича дъно на матката - fundus uteri. Предната й повърхност е обърната към пикочния мехур, а задната е по-изпъкнала и e обърната към правото черво (rectum). Участъците от стената на матката, разположени между двете повърхности, се наричат ръбове. За горните краища на двата ръба се залавят двете маточни тръби.

Маточната шийка има правилна цилиндрична форма. На нея се разграничават две части:

• горна - portio supravaginalis cervicis, разположена над влагалището;
• долна - portio vaginalis cervicis, която е вдадена в него.

Матката има собствена кухина - cavitas uteri, представляваща тясно цепковидно пространство, формирано поради допирането на предната и задната маточна стена една до друга. Това пространство има форма на триъгълник с обърнат надолу връх. В двата горни странични ъгъла се отварят двете маточни тръби. Надолу маточната кухина преминава непосредствено в канала на маточната шийка - canalis cervicis uteri. Мястото на този преход представлява най-тясната част на канала, който завършва с външно отвърстие - ostium uteri. Това отвърстие има различна форма у нераждали и раждали жени, като при нераждали е кръгло, а у раждали има форма на напречна цепка. При последните отвърстието се разделя влагалищната част на шийката на две устни: предна по-дебела и задна по-тънка. Предната устна - labium anterius, лежи по-ниско, а задната устна - labium posterius, по-нависоко.

Матката и нейните основни части показват характерно разположение, което се определя като норма. Маточното тяло е наклонено спрямо шийката, като осите им сключват тъп ъгъл, отворен напред. Това огъване на тялото на матката спрямо нейната шийка се нарича с термина anteflexio uteri. Ъгълът, който сключва цялата матка спрямо влагалището е отворен също напред и това състояние се определя като anteversio uteri. Спрямо срединната равнина оста на матката (в повечето случаи) е отклонена леко на ляво, което се означава като lateropositio. В гинекологичната практика се диагностицират и отклонения от нормата, някои от които са:

• retroflexio - наклоняване на маточното тяло назад спрямо шийката;
• retroversio - наклоняване на цялата матка назад;
• прекомерно anteflexio.

Матката притежава много добре развит поддържащ апарат, който осигурява задържането на органа в определено положение. То се осигурява от специфични формирования на коремницата и редица връзки (лигаменти).

Коремницата (перитонеум) осъществява връзка на матката с пикочния мехур, правото черво и страничните стени на малкия таз. От пикочния мехур коремницата се прехвърля върху матката, като покрива последователно отделните части на тялото - предна повърхност, дъно и задна повърхност, преминава върху шийката и задния влагалищен свод, откъдето се насочва към правото черво. По протежение на този ход на коремницата се оформят две джобовидни пространства - excavatio vesicouterina и excavatio recto uterina.

Връзките от поддържащия апарат на матката, които осигуряват стабилното й положени в малкия таз включват:

1. Широка маточна връзка - lig. latum uteri, представлява продължение на коремницата и притежава два листа. От листовете в горния край на връзката се формират опораците на: яйчника - mesovarium, на маточната тръба - mesosalpinx, а останалата й част служи за опорак на матката - mesometrium. В страни от ръбовете на матката между двата листа на широката връзка се загражда съединителнотъканно пространство - параметриум (parametrium), през което преминават кръвоносни съдове, нерви и съединителнотъканни връзки.

2. Обла връзка на матката - lig. teres uteri. Тя има дължина от порядъка на 12-14 см и води началото си от горния край на маточните ръбове, пред мястото на навлизане на маточните тръби в матката. Облата връзка преминава между двата листа на широката маточна връзка, навлиза в слабинния канал като го прекосява и завършва в подкожието на голямата срамна устна и венериния хълм. Съставена е от фиброзно-еластични съединителнотъканни влакна и гладкомускулни клетки, произлизащи от маточната мускулатура.

3. Кръстцово-маточна връзка - lig. sacrouterinum, осъществява връзка между маточната шийка и предната повърхност на кръстцовата кост, заобикаляйки ректума.

4. Lig. cardinale uteri представлява връзка, която се формира от уплътнение на съединителната тъкан на широката маточна връзка, разположено около кръвоносните съдове, минаващи през нея. Lig. cardinale uteri свързва матката със страничните стени на тазовата кухина.

Стената на матката е изградена от:

• серозна обвивка - tunica serosa (perimetrium);
• мускулатура - tunica muscularis (myometrium);
• лигавица - tunica mucosa (endometrium).

1. Серозната обвивка е образувана от перитонеума, залагащ върху маточната повърхност. Тя се свързва с подлежащия мускулен слой посредством съединителнотъканен слой с латинско наименование - tela subserosa.

2. Мускулатурата на матката е представена от масивен слой от гладкомускулни снопчета с различно направление. Тази част от маточната стена се разпределя в три до четири слоя, които са разположени от вън на вътре (към маточната кухина) по следния начин:

• stratum subserosum - външен слой, разположен непосредствено под серозната обвивка;
• stratum supravasculosum - този слой и надлежащия са сравнително тънки и са изградени от циркулярни и надлъжни мускулни влакна;
• stratum vasculosum (съдов слой) - представлява слой, който е изграден от мощни мускулни снопчета с циркулярен и спирален вървеж, като в хлабавата съединителна тъкан, изпълваща пространството между снопчетата, се разполагат множество сравнително големи кръвоносни съдове предимно венозни;
• stratum submucosum (вътрешен, подлигавичен слой) - разполага се под ендометриума на маточното тяло и съставен е от надлъжни мускулни влакна, като в областта на маточната шийка този слой липсва.

3. Лигавицата на матката (ендометриум) е постлана от еднореден цилиндричен епител, който лежи върху собствена съединителнотъканна пластинка - lamina propria. Липсва подлигавичен слой, поради това маточната лигавицата чрез своята lamina propria се захваща здраво за подлежащата мускулатура и повърхността й е гладка. По нейната повърхност се отварят устията на множество прости тръбести жлези - glandulae uterinae (маточни жлези). Лигавицата в областта на маточната шийката е по-дебела, формира гънки и върху нея се отделя слузния секрет на множество разширени тръбести жлези - glandulae cervicales (цервикални жлези). Този секрет образува слузеста запушалка на цервикалния канал. По време на овулацията, която при менструален цикъл от 28 дни настъпва около 10 -14 ден, секретът на слузната запушалка става по-рядък и външния отвор на маточната шийка се разширява леко, което подпомага проникването на сперматозоидите в маточната кухина.

Едноредният цилиндричен епител на лигавицата на цервикалния канал прехожда рязко в многослоен плосък невроговяващ епител на влагалищната част на маточната шийка. Този преход е ясно видим с невъоръжено око и има важно значение при провеждане на гинекологичен преглед.

В периода на полова зрялост на жената маточната лигавица подлежи на циклични промени. Всеки цикъл е интимно свързан с узряване на Граафов фоликул и развитие на жълто тяло, след отделянето на зряла яйцеклетка. Тези промени се характеризират с хипертрофия (увеличаване обема на тъканта) на маточната лигавица, за да може тя да поеме оплодената яйцеклетка. В случаите, когато отделената при овулация яйцеклетка не се оплоди, хипертрофиралия слой на лигавицата се излющва и се изхвърля навън, заедно с известно количество кръв. Този процес се нарича месечно течение, менструация - menstruatio.

Отделената по време на менструация част от маточната лигавица се нарича функционален слой (stratum functionalae endometrii), а оставащата част - основен слой (stratum basale endometrii). С появата на менструалното кървене започва броенето на дните на менструалния цикъл, който средно трае около 28 дни, но при някои жени може да е по-къс или по-дълъг (варира от 20-35 дни).

В периода на един менструален цикъл ендометриумът преминава през четири последователни фази:

• менструална фаза - продължава 3-5 дни, през които се извежда навън функционалния слой на лигавицата;
• пролиферативна фаза - започва след менструалното кървене, завършва на 14-я ден и се характеризира с регенерация на лигавицата;
• секреторна фаза - започва от 14-ия ден на менструалния цикъл и продължава до към 26-27 ден; в този период се осъществява хипертрофия на маточната лигавица и натрупване на слуз, гликоген и липиди в каналчетата на маточните жлези;
• пременструална фаза - продължава 1 или 2 дни и се характеризира със свиване на спираловидни артериални съдове, довеждащо до обезкървяване и отмиране на функционалния лигавичен слой.

Подробна информация относно устройство на плацентата и нейното отношение спрямо матката може да прочетете при:

• Плацентация и плацента. Пъпна връв

Кръвоснабдяването на матката се извършва от клонове на маточната артерия - a. uterina. Този артериален съд върви успоредно отдолу на горе по всеки от двата маточни ръба. От нея се отделя a. vaginalis, която кръвоснабдява маточната шийка и влагалището. Венозните съдове на матката формират сплетение - plexus uterinus, от което венозната кръв се оттича по яйчниковата вена (v. ovarica), маточната вена (v. uterina) или директно към v. iliaca interna.

Лимфната течност от маточната стена се оттича в две направления:

• от дъното на матката започват лимфни съдове, които вървят по маточната тръба, достигат яйчника и по хода на яйчниковите съдове достига до лимфни възли в поясната област.
• от тялото и шийката лимфните съдове преминава между двата листа на широката връзка и достигат до хълбочни лимфни възли.

Матката е инервирана от plexus uterovaginalis, като до нея достигат симпатикови и парасимпатикови (от nn. splanchnici pelvici) влакна. Сетивната инервация на матката се осъществява от сетивни нервни влакна на единадесети и дванадесети гръден нерв.