Циклични промени в ендометриума

Узряването на яйцеклетките в женски организъм е периодично явление – случва се веднъж на приблизително 28 дни. То се повлиява от секрецията на различни хормони, които водят до циклични промени в яйчниците и матката. Промените в циркулиращото ниво на естрогените и прогестерона през различните фази на цикъла на яйчниците предизвикват циклични промени и в ендометриума на матката. Ендометриума на матката представлява най-вътрешният лигавичен (мукозен) слой на матката.

Менстуалният цикъл (цикличните промени в маточната лигавица) е с цел приемане и имплантация на оплодената яйцеклетка. В отговор на нивата на хормоните, ендометриума се уплътнява чрез увеличаване на броя на клетките и кръвоносните съдове. Ако не настъпи оплождане тази удебелена структура се разпада. Наблюдава се менструално кървене (менструация, menses).

Менструалният цикъл на ендометриума се състои от 3 фази: десквамационна фаза (менструация), пролиферативна фаза и секреторна фаза.

Първият ден на десквамационната фаза е денят, в който се появава менструацията и представлява първия ден и на яйчниковия цикъл. Менструацията (мензис) се характеризира с отделяне на кръв, серозна ендометриална течност и клетъчна материя през влагалището. По време на десквамационната фаза се извършва олющване (десквамация) на целия функционален слой (stratum functionale) на ендометриума. В края на десквамационната фаза от лигавицата на матката остава само нейният базален слой (stratum basale), който има дебелина 0,5-1 mm. Той е изграден от съединителна тъкан, в която са разположени остатъците (най-дълбоките части) от жлезите на ендометриума. Първият ден на менструацията съвпада с прекратяване на лутеалната фаза и началото на фоликуларната фаза на яйчниците. Тъй като жълтото тяло дегенерира поради липса на оплождане и имплантиране на яйцеклетката, отделена в предишния цикъл, нивата на циркулиращите естрогени и прогестерон спадат рязко. Това стимулира освобождаването на простагландини, които причиняват констрикция на съдовете на ендометриума и нарушават кръвоснабдяването му. Ендометриумът и големите му съдове некротизират с изключение на най-дълбокия тънък слой епителни клетки и основата на жлезите. Тази част на ендометриума се олющва и примесена с кръв се изхвърля навън. Простагландините стимулират ритмичните контракции на миометриума, което подпомага изхвърлянето на кръвта и отделените материи. Силните контракции на миометриума, причинени от свръхпродукция на простагландини могат да предизвикат менструални болки (дисменорея). Количеството на отделената кръв и течности варира между 30 и 150 мл. Кръвта, която изтича от влагалището не се съсирва, защото некротизиралият ендометриум отделя фибринолизин. Върху базалния слой на ендометриума се натрупват много левкоцити. Те предпазват оголената (неепителизирана) повърхност на лигавицата от инфекция. Част от тези левкоцити се изхвърлят с некротизиралите тъкани. Поради това, менструалната кръв е богата на бели кръяни клетки. За спиране на менструалното кръвотечение най-важна роля играе образуването на тромбоцитна запушалка и реепителизацията на ендометриума. Пролиферацията на епителните клетки се стимулира от естрогените, чиято секреция започва да се засилва след 3-тия ден на менструалния цикъл. В края на десквамационната фаза ендометриумът е представен само от своя базален слой, който все още има дебелина малко под 1 mm, но вече е изцяло покрит от епителни клетки.

През пролиферативната фаза матката се намира под силното влияние на естрогените. Те предизвикват пролиферация на всички структурни елементи на ендометриума (рехава съединителна тъкан, кръвоносни съдове, тръбести жлези и покривен епител). Към края на пролиферативната фаза, която продължава десетина дни, ендометриумът достига дебелина около 4-5 mm. Пролиферативната фаза се нарича още преовулаторна, защото завършва с настъпването на овулацията.

Секреторната фаза може да се разглежда като подготовка на ендометриума за имплантиране и начално изхранване на оплодената яйцеклетка. Тя съвпада с лутеалната фаза на яйчниковия цикъл, през която жълтото тяло секретира значителни количества прогестeрон и по-малко естрадиол. През секреторната фаза лигавицата на матката продължава да расте и към 8-9-ти ден след овулацията нейната дебелина достига 7-8 mm. Когато секрецията на прогестeрон спадне, ендометриумът започва да изтънява, неговото кръвоснабдяване се влошава и секрецията на жлезите му спира. Процесите, които протичат в края на секреторната фаза, водят до появата на менструация. Поради това, тази фаза се нарича още пременструална.

Обикновено първите няколко менструални цикъла през пубертета, както и последните преди настъпването на менопаузата са ановулаторни. Това означава, че доминантният фоликул нараства и секретира естрогени, но не достига до овулация (поради недостиг на ЛХ), а преминава към атрезия. В този случай не се формира жълто тяло и не се секретира прогестерон. Поради това не се получава секреторна фаза на цикъла. Без подкрепата на прогестерон, удебелената (под действието на естрогените) лигавица на матката започва да дегенерира и да се олющва сравнително рано. Ето защо менструацията настъпва преди 28-ия ден, тоест ановулаторният менструален цикъл е с няколко дни по-кратък.