Естрогени

Естрогените са основите женски полови хормони. Те влияят върху развитието на женските полови органи, вторичните полови белези и индуцират настъпването на пролиферационната фаза на менструалния цикъл. Названието естрогени идва от гръцки и в буквален превод означава страст.

Синтез на естрогени

Към групата на естрогените спадат естрадиол, естрон и естриол, най-важният от които е естрадиолът. Всички са С-18 стероиди, които се произвеждат от фоликулите на яйчниците, от жълтото тяло и от плацентата. При небременна жена основният секретиран естроген е 17-естрадиол. Тези хормони се синтезират от различни структури в зависимост на фазите на месечния цикъл. За синтезата им са необходими два типа клетки – текални и гранулозни, тъй като те самостоятелно не могат да ги произвеждат. Текалните клетки образуват само андрогени. Синтезата на естрогени в тях е невъзможна поради липсата на ензима ароматаза. Гранулозните клетки притежават този ензим, но не притежават способността за образуване на андрогени. Разположението на текалните клетки обуславя възможността им за употреба на холестерола, намиращ се в плазмата. Гранулозните клетки не го използват в готова форма, а го синтезират. Текалните клетки имат рецептори за лутеинизиращ хормон (ЛХ), а гранулозните за ЛХ и фоликулостимулиращ хормон (ФСХ).

Синтезата на естрогени протича в следните етапи:

1. Лутеинизиращият хормон стимулира текалните клетки да синтезират андростенедион;

2. Образуваният андростенедион дифундира в гранулозните клетки;

3. ФСХ стимулира гранулозните клетки да образуват ензима ароматаза;

4. Ароматазата превръща андростенедиона в естрон, който се преобразува в естрадиол;

5. Естрадиолът попада в кръвта.

Изображение: Сравнителна таблица между текални и гранулозни клетки

Естрогените са стероидни хормони. Те се транспортитат с кръвта свързани с плазмени белтъци. Малка част от тях се намира в свободно състояние. Само несвързаните с белтъци естрогени могат да навлизат в прицелните клетки и да осъществяват своето действие. Те преминават през плазмената мембрана на клетката и се свързват с цитозолен рецептор, който въздейства върху ядрената ДНК и повлиява транскрипцията на различни гени. Ефектите на естрогените могат да бъдат разделени на бързи и бавни. Бързите се осъществяват по негеномен път.

Изображение: wardorst.tk

Видове естрогени

Естрогените са основните полови хормони в женския организъм. Те са различни видове. Производството и освобождаването на различните видове естрогени варира по време на пубертета, менструацията, бременността, менопаузата и постменопаузата. Основната роля на естрогените е регулация на менструалния цикъл и поддържане на бременността.

В репродуктивната възраст на жената или с други думи периодът от пубертета до менопаузата се произвеждат четири различни вида хормони.

• Естрон (Е1) – той се произвежда в яйчниците. Производството му намалява по време на бременността и менопаузата. Основната му роля в организма е поддържане на здравето на костите.
• Естрадиол (Е2) – той също се произвежда в яйчниците. Естрадиолът е най-разпространеният естрогенен хормон по време на репродуктивните години. Той отговаря за развитието на женските полови белези и подготовката на тялото за бременност. Нивата му по време на бременността намаляват.
• Естриол (Е3) – той присъства в малки количества в пременопаузата. Естриолът се произвежда от плацентата и е основният естрогенен хормон по време на бременността. Измерването на неговите стойности може да се използва за оценка на риска от деформации на плода
• Естетрол (Е4) – той се произвежда от растящия плод по време на бременността.
• Менопаузални естрогени – с наближаването на менопаузата яйчниците забавят производството на хормони. След менопаузата естронът е единственият хормон, който тялото продължава да произвежда, макар и в ограничени количества. В този период той се произвежда от яйчниците или от стероидни хормони, синтезирани от надбъбречната жлеза, под действието на ензима ароматаза. Естронът се складира в телесните мазнини и мускулните клетки. На ниските нива на този хормон се дължат някои от симптомите на климактериума като нередовна менструация, горещи вълни, нощно изпотяване, промени в настроението, вагинална сухота. Оплакванията могат да бъдат лекувани посредством хормонзаместителна терапия с естрогени под формата на таблетки. Важно е да се отбележи, че продължителната употреба на перорални естрогени е свързана с повишен риск от рак на гърдата. По тази причина хормон заместителната терапия се отпуска за кратък период от време. Хранителните добавки, които съдържат фитоестрогени, могат да се използват за лечение на симптомите на менопаузата.
• Синтетични естрогени - те произвеждат за медицинска употреба. Те са компонент на оралните контрацептиви и на хормон заместителната терапия.
• Ксеноестрогени - те са продукти на разграждането на съединенията в нашата среда. Ефектът им може да бъде по-мощен от този на естрогените, които тялото произвежда. Ксеноестрогените са сред разрушаващите ендокринната система вещества. Те оказват неблагоприятно влияние върху растежа и развитието на човешкото тяло, пречат на сексуалното развитие, намаляват репродуктивните възможности и увеличават риска от развитие на рак на гърдата. Ксеноестрогените могат да бъдат намерени в някои пластмаси, електроника, лекарства, храни, сапуни и пестициди. Експертите смятат, че околната среда (вода, въздух, почва и растения) е замърсена от ксеноестрогени.

Физиологични действия на естрогените

Функциите на естрогените се дължат на свързването им с рецептори в прицелните клетки и органи. Съществуват два вида естрогенни рецептори ER алфа и ER бета. Естрогенният рецептор алфа преобладава в матка, хипофиза, черен дроб, хипоталамус, кости, млечна жлеза и влагалище. Естрогенният рецептор бета се открива в много по-малко тъкани, като яйчници, бели дробове и простата.

Физиологичните им действия са свързани главно с репродукцията. Те предизвикват развитие на женска полова система и вторични белези. Високите им нива по време на овулация благоприятстват оплождането на яйцеклетката.

Ефекти на естрогените:

• стимулират растежа и развитието на женския репродуктивен тракт по време на пубертета. Действат върху матката – миометриума и ендометиума, увеличавайки количеството на съкратителни белтъци.;
• разширяване на канала на маточната шийка около периода на овулацията и стимулиране на отделянето на ниско вискозен секрет;
• стимулиране на моториката на маточните тръби и улесняване на улавянето на зрялата яйцеклетка;
• увеличаване на размерите на влагалището и задебеляване на лигавицата;
• развитие на вторични полови белези в женския организъм – дължи се на наличието на естрогените и слабата секреция на андрогени. Вторичните полови белези се характеризират с тесни рамене, тънка талия, широк таз, по-слабо развита опорно-двигателна система, натрупване на подкожна мастна тъкан в областта на гърдите, ханша и бедрата. Естрогените стимулират развитието на млечната жлеза.;
• стимулират пролиферацията на дендритите и увеличават броя на синаптичните връзки – имат изразено действие и върху лимбичната система. Те подобряват паметта и засилват емоциите. Също така предпазват от появата на невродегенеративни заболявания.;
• повишават либидото;
• слаб анаболен ефект;
• потискат атерогенезата (натрупването на плаки в стените на кръвоносните съдове), като по този начин предпазват от сърдечно-съдови заболявания;
• подобряват костния метаболизъм – естрогените спомагат остеогенезата, като работят с витамин D и калций. По този начин те подобряват ремоделирането на костта. Освен това ниските нива на естрогени по време на постменопаузния период са причина за повишения риск от остеопороза.;
• под тяхното действие протичат нормални циклични промени в яйчниците и ендометриума.
• естрогените имат пряк ефект върху енергийния метаболизъм, разпределението на мастната тъкан и глюкозния толеранс. С навлизането на жените в менопаузата се наблюдава спад в нивата на естрогените. Това явление е придружено от промени в енергийната хомеостаза, които водят до увеличаване на интраабдоминалната мастна тъкан. Спадът на естрогените се проявява и с хиперфагия (увеличено чувство на глад и необходимост от храна). Хипоталамусът е една от областите на централната нервна система, която участва в контрола на приема на храна, разхода на енергия и хомеостазата на телесното тегло. Освен в хипоталамусът, естрогените имат влияние и върху лептина. Лептинът е мощен катаболен хормон, който инхибира приема на храна и увеличава енергийния разход. Естрогените могат да бъдат модулатори на катабоното действие на лептина в мозъка.
• естрогени и рак на гърдата - високите нива на естрогени увеличават риска от развитие на рак на гърдата. Ниските нива на естрогени (естрадиол и естрон) са свързани с по-нисък риск от развитие на рак на гърдата. Бременността и кърменето променят нивата на естрогените по такъв начин, че те оказват защитен ефект по отношение на риска за развитие на рак на гърдата.