Функция и хормони на надбъбречните жлези

Надбъбречните жлези са малки структури, прикрепени към върха на всеки бъбрек. В човешкото тяло има две надбъбречни жлези, които освобождават физиологично активни вещества – хормони, в кръвообращението, които повлияват функцията на много тъкани и органи. Надбъбречната жлеза тежи около 4-5 грама при възрастен човек. Тя се състои от две части:

• външна част – кора;
• вътрешна част – медула (сърцевина).

Надбъбречната жлеза отделя хормони, които „пътуват“ в кръвта и по този начин достигат до тъканите и органите.

Надбъбречна кора

Надбъбречната кора се разделя на три зони – zona glomerulosa, zona fasciculata, zona reticularis.

От надбъбречната кора се произвеждат три групи хормони, които по структура са стероиди (производни на холестерола):

1. Минералкортикоиди – произвеждат се от най-външната зона на надбъбречната кора (zona glomerulosa). Най-важният представител на тази група физиологично активни вещества в алдостеронът. Той играе ключова роля в поддържането на нивото на солите и водата в организма, които на свой ред регулират кръвното налягане. Ако не се произвеждаше алдостерон, бъбрекът щеше да изхвърля прекомерно количество вода и соли, което щеше да доведе до тежка дехидратация и ниско кръвно налягане.
2. Глюкокортикоиди – те се произвеждат от средната (zona fasciculata) и вътрешната зона (zona reticularis) на надбъбречната кора. Основният представител на глюкокортикоидите е кортизолът, който активно участва в регулацията на метаболизма. Този хормон стимулира производството на глюкоза и притежава значителни противовъзпалителни ефекти.
3. Полови хормони – произвеждат се от средната от вътрешната зона на надбъбречната кора. Те са предимно мъжки полови хормони – андрогени. Основните представители на андрогените са дехидроепиандростеронът и андростендионът. Тези хормони притежават анаболен ефект върху белтъчната обмяна.

Производството на хормони от надбъбречната кора се регулира от адренокортикотропният хормон (АКТХ), произвеждан от аденохипофизата.

Надбъбречна сърцевина

В надбъбречната сърцевина се произвеждат катехоламини – адреналин, норадреналин и малки количества допамин. Тези хормони са отговорни за всички физиологични характеристики на реакцията „Борба или бягство“.

Патология свързана с надбъбречната жлеза

Надбъбречната жлеза е важен орган за запазване на хомеостазата в тялото. Тя може да бъде засегната от различни патологични процеси. Често се наблюдава свръх производство на алдостерон. Това състояние се означава като първичен хипералдостеронизъм. То се съпровожда с високо кръвно налягане, главоболие, зрителни проблеми.

В редки случаи двете надбъбречни жлези могат да станат прекалено активни или недостатъчно активни. В този смисъл двете основни заболявания свързни с нарушения в екрецията на гликокортикоидите са синдрома на Кушинг и болестта на Адисон. Синдромът на Кушинг се дължи на прекалено производство на кортизол. Клинично се изявява с изтъняване на кожата, затлъстяване, диабет, психични нарушения, хипертония, мускулна слабост, остеопороза, нередовна менструация при жените. Болестта на Адисон представлява надбъбречна недостатъчност, които може да бъде остра или хронична. Симптомите са разнообразни, поради отпадане и на трите групи хормони. Те включват адинамия (безсилие), лесна уморяемост, ниско кръвно налягане, загуба на тегло, гадене, повръщане, повишена пигментация на кожата и лигавиците.

Надбъбречните жлези са жизненоважни за нормалното функциониране на човешкия организъм. Двете им части регулират важни физиологични процеси.