Надбъбречна жлеза (glandula suprarenalis)

Надбъбречната жлеза е чифтен орган, който е разположен в ретроперитонеалното пространство, като залага върху горния полюс на съответния бъбрек. Дясната надбъбречна жлеза има триъгълна форма, а лявата - полулунно очертание. Всяка жлеза има основа, чрез която залага върху бъбрека - facies renalis, и две повърхности - предна и задна - facies anterior et posterior. Основните съдове на жлезата навлизат в нея през едно вдлъбване, намиращо се в медиалната част на предната й повърхност. Дясната жлеза тежи около 4-5 грама, а лявата 5-7 грама. Надбъбречната жлеза, заедно с бъбрека е обхваната от двата листа на бъбречната фасция - fascia renalis.

Всяка жлеза е изградена от две части с различен произход: кортикална част или кора - cortex, която е от мезодермален произход, и медуларна част или сърцевина - medulla, която е от ектодермален произход. Кората на жлезата е по-светла и с по-твърда консистенция, докато сърцевината е по-тъмна и по-мека. Медулата на жлезата представлява едва 10% от общата й маса. Отвън жлезата е обхваната от капсула.

Кортикалната част на надбъбречната жлеза се разделя на три зони:

• външна - zona glomerulosa, изградена от клетки с овоидна форма, които произвеждат минералкортикоидни хормони;
• средна - zona fasciculata, е най широка и съставена е от клетки с кубична или призматична форма, в които се синтезират гликокортикоидни хормони и в по-малко количество полови хормони;
• вътрешна - zona reticularis, е образувана от малки клетки, организирани в анастомозиращи клетъчни повлекла, в които се изработват полови хормони.

Отделяните от кората на надбъбрека стероидни вещества демонстрират изразена хормонална активност.

Минералкортикоидите, на които основен представител е алдостерон, участват в регулацията на нивото на натрия, определящо осмотичното равновесие между кръвната плазма и тъканите и свързаната с него обмяна на водата в организма. Таргетните структури на тези хормони са извитите каналчета на бъбреците, слюнчените жлези, потните жлези и стомашната лигавица. В тези структури минералкортикоидите предизвикват резорбция на натриеви йони (Na+) и отделянето на калиеви (K+) и водородни (H+) йони. Те усилват възпалителните процеси и стимулират образуването на колаген, което е от важно значение за образуването на ръбцова тъкан в процеса на заздравяване на рани. Образуването и отделянето в кръвта на тези хормони се регулира от ранин-ангиотензиновата система.

Гюкокортикоидните хормони (кортизон, хидрокортизон, кортикостерон) стимулират процесите на фосфорилиране, повишават устойчивостта на организма спрямо вредни агенти, стабилизират клетъчните мембрани, намаляват проницаемостта на капилярите и с това намаляват интензивността на възпалителния процес, потискат колагенообразуването, като забавят формирането на ръбцова тъкан. Тяхната секреция се регулира от АКТХ (адренокортикотропен хормон), които се образува и отделя от предния дял на хипофизаната жлеза.

Половите хормони, които се секретират от клетките на zona reticularis, у мъжа са андрогени и са сходни по състав и действие на тестостерона, а у жената е естрадиол. Характерна особеност е отделянето и при двата пола на малки количества хормони, специфични за противоположния пол.

Нарушената функция на надбъбречната жлеза, изразяваща се в повишена или понижена продукция на хормони от нейната кора, води до развитие на болестни състояния. Патологично увеличената секреция на кортизол е причина за поява на болестта на Къшинг (Cushing). Намаленото отделяне на корови хормони причинява болестта на Адисон (Addison). Хиперсекрецията на надбъбречни полови хормони при малки момчета води до преждевременно настъпване на пубертет, а при жени - до развитие на вирилизъм, характеризиращ се с поява на някои вторични мъжки полови белези.

Медуларната част на надбъбречната жлеза е изградена от овоидни клетки, които формират купчинки или анастомозиращи повлекла. Всяка клетка е в непосредствен контакт с кръвоносен капиляр, а между тях се разполагат малки групи от симпатикови неврони. В цитозола на медуларните клетки, в близост до капилярите, се наблюдават множество хромафилни гранули, в които са складирани хормоните на сърцевината - адреналин и норадреналин. Тези хормони се синтезират от допамин, от който посредством хидролизиране се получава норадреналин, а последния се метилира и се трансформира в адреналин. Предвъзловите симпатикови влакна образуват синапси с хромафинните клетки на сърцевина. От тях се отделя ацетилхолин, които засилва екзоцитозата на адреналин и норадреналин. Въз основа на структурните и функционални особености на надбъбречната медула се приема, че тази част на надбъбречната жлеза представлява видоизменен симпатиков ганглий. В резултат на възбуждане, предавано по предвъзловите симпатикови нерви, в капилярите на медулата се отделя смес от 20% норадреналин и 80% адреналин. Тези хормони осъществяват ефекта си върху прицелни клетки, които притежават мембранносвързаните алфа- и бета-рецептори. Действието на адреналина и норадреналина е подобно на това на симпатиковия отдел на автономната нервна система (връзка).

Надбъбречната жлеза има единно вътреорганно кръвоносно русло. Тя получава богата на кислород артериална кръв от aa. suprarenales superiors, a. suprarenalis media и от a. suprarenalis inferior. В паренхима на жлезата артериалните клончета формират анастомози помежду си и се разпадат на широки фенестрирани капиляри. Кръвта от жлезата се оттича по система от вътрежлезни вени. Жлезата е бедна на лимфни съдове, които се оттичат към лимфните възли около аортата и долната куха вена.

Надбъбречната жлеза е богато инервирана. Основна част от нервните влакна произлизат от nn. splanchnici и преминава през plexus celiacus и plexus renalis. Тези нерви са симпатикови. При повишен тонус на симпатиковата нервна система отделянето на адреналин в кръвта се увеличава.

От функционална гледна двете части на надбъбречната жлеза функционират независимо една от друга. Надбъбречната кора участва в минералната и въглехидратната обмяна, в половите функции, неутрализирането токсини, образувани при мускулна дейност и преумора. Подпомага устойчивостта на организма, подложен на различни стресови фактори (травма, умора, оперативна намеса, болест, психическо напрежение). Отделяните от сърцевинната част на жлезата хормони повишават тонуса на симпатиковата нервна система, предизвикват вазоконстрикция (свиване) на периферни съдове и вазодилатация (разширяване) на сърдечни и белодробни съдове, което води до повишаване на артериалното кръвно налягане и усилване на сърдечната и дихателната дейност.

Между двете части на надбъбречната жлеза съществува и функционално взаимодействие, по отношение на реакцията на организма спрямо извънредно силни стресови агенти, като мобилизират всичките му ресурси.