Функция и хормони на надбъбречната сърцевина

Надбъбречната жлеза е изградена от кора и сърцевина (медула). Надбъбречната медула представлява един видоизменен симпатиков постганглийен неврон, който вместо невротрансмитери, отделя хормони – адреналин и норадреналин. 

Клетки на надбъбречната медула

Клетките, които изграждат надбъбречната медула са големи и закръглени. Основните ендокринни клетки са хромафинните, наречени още феохромоцити. Те са с ектодермален произход и секретират катехоламини (адреналин, норадреналин и малки количества допамин). Хромафинните клетки са организирани на купчинки или повлекла, които са пронизани от фенестрирани капиляри. Те се инервират от преганглийни симпатикови влакна. В някои хромафинни клетки се намира ензима N-метил-трансфераза и те синтезират адреналин, а другите – синтезират норадреналин.

Синтез и освобождаване на медуларните хормони

Изходното вещество за синтез на катехоламините е аминокиселината тирозин. Синтезата започва в цитоплазмата на клетките под действието на ензима тирозинхидроксилаза. Образува се допамин, който постъпва в хромафинните гранули и се превръща в норадреналин под действието на ензими допамин бета-хидроксилаза. В голяма част от клетките (80%) норадреналинът преминава в цитозола, където под действието на ензима фенилетаноламин-N-метил-трансфераза се превръща в адреналин. В известен смисъл синтезата на катехоламините е зависима от тази на хормоните на надбъбречната кора, защото действието на ензима фенилетаноламин-N-метил-трансфераза зависи от концентрацията на кортизол в кръвта. След като се синтезират хормоните се съхраняват в хромафинните гранули, които освобождават съдържимото си чрез екзоцитоза и по този начин хормоните попадат в кръвта. Катехоламините имат кратък полуживот – около 1-3 минути. Те се метаболизират в черния дроб и бъбреците, като крайните метаболитни продукти се изхвърлят с урината.

Рецептори за адреналина и норадреналина

Адреналинът и норадреналинът играят ролята и на хормони, и на невромедиатори в организма. Като хормони, те осъществяват своите действия чрез свързването им с мембранни рецептори – адренорецептори. Адренорецепторите се делят на пет групи – α1-, α2-, β1-, β2- и β3, като последните се срещат изключително рядко. Свързването на адреналина или норадреналина с различни рецептори води до различни ефекти. При свързването им с α2- и с всички β-адренорецептори се наблюдава промяна на активността на аденилатциклазата, като β-рецепторите я активират, а α2-адренорецепторите я потискат. При свързване на хормоните с α1-рецепторите се активира фосфолипаза С. Адреналинът и норадреналинът притежават различен афинитет за свързване към α- и β-рецепторите, като норадреналинът има по-силно проявен ефект към α-рецепторите, а адреналинът към β-рецепторите. Доста често на плазмената мембрана на прицелните клетки се намират два или повече типа адренорецептори. Броят на рецепторите зависи от плазмената концентрация на адреналина и норадреналина.

Изображение: Lucas Henrique, Public domain, via Wikimedia Commons

Физиологични ефекти на катехоламините

Основното предназначение на адреналина е да осигури достатъчно източници на енергия, когато организмът се нуждае от нея. Разходът на енергия в тялото се повишава при физическо натоварване, по време на стресови ситуации и при някои заболявания. При хирургични интервенции или инфекции се произвеждат много катехоламини. Това води до хипергликемия и кетонемия. Основни метаболитни ефекти на адреналина:

• адреналинът повишава концентрацията на глюкоза в кръвта по три механизма – засилва гликогенолизата (разграждането на гликоген в черния дроб), стимулира глюконеогенезата, намалява навлизането на глюкоза в тъканите;
• адреналинът стимулира липолизата (разграждането на мазнини);
• катехоламините стимулират освобождаването на глюкагон и потискат освобождаването на инсулин от задстомашната жлеза.

Регулация на секрецията на катехоламините

Секрецията на катехоламините се регулира от преганглийните симпатикови влакна, от кортизола и в известна степен от ангиотензин II. Поради факта, че хормоните на надбъбречната медула се складират, е възможно краткотрайното засилване на секрецията им.

Нарушения в секрецията на хормоните на надбъбречната медула

Възможно е да се наблюдава хиперсекреция при наличие на тумори на хромафинните клетки, изграждащи надбъбречната медула. Клиничната картина при това състояние е много типична. При внезапно освобождаване на катехоламини се наблюдава повишаване на кръвното налягане, главоболие, тахикардия и чувство за силно безпокойство.

Заглавно изображение: EdgarasLe, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons