Бъбрек (ren, nephros)

Бъбрекът представлява чифтен орган с характерна бобовидна форма. Той е приплеснат в предно-задно направление и дъгообразно извит с изпъкналост встрани. Различават се горен и долен край на бъбрека - extremitas superior et inferior, две повърхности, предна и задна - facies anterior et posterior, и два ръба, медиален и латерален - margo medialis et lateralis. В средната трета на медиалния ръб на бъбрека се намира вдлъбване. На това място се образува хилуса на бъбрека - hilum renale, през който навлизат бъбречната артерия и нерви, а излизат бъбречната вена и лимфните съдове. Тук се разполага и бъбречното легенче, което се продължава в пикочопровода. Това отвърстие продължава навътре в пространство наречено бъбречна пазуха - sinus renalis, което е изпълнено от малките и големите чашки на бъбрека - calyces renales majores et minores, част от бъбречното легенче, разклонения на бъбречните съдове, лимфни съдове и нерви. Тези анатомични образувания са обхванати от съединителна и мастна тъкан.

Всеки бъбрек е с дължина около 12 см, широк е около 6 см и дебел около 3 см. Левият бъбрек е по-дълъг и по-тесен. Общата тежест на двата бъбрека е около 300 гр., като левия е малко по-голям от десния.

Двата бъбрека са разположени ретроперитонеално, зад коремницата, като залягат върху задната коремна стена. Намират се на ниво на 12 гръден и 1 или 2 поясен прешлен. В някои случай, когато прикрепващият апарат е по-слабо развит те могат да се разположат с два-три прешлена по-надолу. Десният бъбрек се намира на 1-2 см по-ниско от левия, тъй като бива избутан от черния дроб.

Бъбреците се намират в близки съотношения с други органи. Със задната си повърхност те влизат в контакт с намиращи се в съседство мускули: горната й част се допират до диафрагмата, а долната част заляга в улея образуван до два мускула - m. quadratus lumborum и m. psoas major. Към горния им полюс залага надбъбречната жлеза. Предната повърхност на двата бъбрека е покрита от пристегната коремница. С предната си повърхност десният бъбрек влиза в контакт с черния дроб и примки на тънкото черво, медиалният (вътрешен) му ръб се намира в близост с низходящата част на дванадесетопръстника (дуоденум), а латералния (страничен) с ободното черво. Левият бъбрек с предната си повърхност граничи и със стомаха, слезката, опашката на задстомашната жлеза и примките на тънкото черво. По-латерално заляга ободното черво.

Всеки от двата бъбрека притежава прикрепващ апарат, който осигурява задържането им в определена позиция. Бъбрекът е покрит с фиброзна капсула - capsula fibrosa. От външната повърхност на тази капсула произхождат влакна от съединителна тъкан, които се насочват към околните тъкани. Между капсулата на бъбрека и самия бъбрек се намира мастна тъкан, поради което фиброзната капсула се означава още като мастна капсула - capsula adipose, която предпазва бъбрека от удари и сътресения. Периферно от нея се разполага още околобъбречна мастна тъкан - corpus adiposum pararenale. Двата слоя мастна тъкан са обвити от тънка съединителнотъканна ципа - fascia renalis, която представлява формирование на субсерозната фасция на коремната стена. Придържането на бъбрека в определено положение се подпомага от бъбречните съдове, разположението му в улея между m. quadratus lumborum и m. psoas major, покриването му от пристенния перитонеум и налягането в коремната кухина.

Субстанцията на бъбрека се състои от две части: външна, с дебелина 5-10 мм, наречена кора - cortex renalis, и вътрешна част или сърцевина - medulla renalis. В сърцевината на бъбрека се намират бъбречните пирамиди - pyramides renales. Те са 7-20 на брой. Основата на пирамидите - basis pyramidis е обърната към кората, а върха им е насочен централно и се вдава в кухината на бъбречната пазуха. Върховата част на пирамидата се нарича papilla renalis, а по нейната повърхност се наблюдава поле с множество дупчици - area cribrosa. По него се отварят множество малки отвори - foramina papillaria. От основата на всяка пирамида започват 400-500 лъча. Всеки лъч се образува от прави събирателни каналчета и от проксимални и дистални каналчета. По оста на лъча се разполага едно право събирателно каналче, в което се отварят група нефрони. Между бъбречните пирамиди се разполагат колонки от корово вещество - columnae renales. Като бъбречен дял (lobus renalis) се приема всяка пирамида с прилежащата и корова част.

Основната структурна и функционална единица на бъбрека се нарича нефрон. При човека всеки от бъбреците съдържа от 800 хил. до 1,5 мил. нефрони.

Всеки нефрон се състои от:

• бъбречно или Малпигиево телце - corpusculum renale;
• проксимално извито каналче - tubulus contortus proximalis;
• проксимално право каналче - tubulus rectus proximalis;
• изтънено каналче - tubulus atenuatus (тънка част на примката на Хенле) с низходяща и възходяща част - pars descendens и pars asceneds;
• дистално право каналче - tubulus rectus distalis;
• дистално извито каналче - tubulus contortus distalis;
• събирателно каналче - tubulus renalis colligens.

Примката на Хенле - ansa nephroni, е съставена от три части: дебела част - края на проксималното право каналче, тънка част - tubulus atenuatus, и дебела част, която е представена от началната част на дисталното право каналче.

Посочените части на нефрона се продължават последователно една в друга. Малпигиевото телце е разположено в корковата част на бъбрека. От него води началото си проксималното извито каналче, което остава в бъбречната кора и се продължава в Хенлевата примка, лежаща в бъбречната медула (в пирамидите). След излизането на примката на Хенле от пирамидата, каналчестата система на нефрона се продължава в дисталното извито каналче, намиращо се коровата част. Началото на това каналче заляга към съдовия полюс на бъбречното телце. Дисталното извито каналче прехожда в събирателно бъбречно каналче, което се състои от дъговидното събирателно каналче, оставащо в границите на бъбречната кора, като от сливането на 8-10 дъговидни каналчета се формират правите каналчета - tubulus coligens rectus. Те преминават през пирамидите и се обединяват в по-големи папиларни отводни каналчета - ductus papillares, отварящи се чрез foramina papillaria на върховата част на пирамидата върху area cribrosa (надупчено поле).

Паренхимът на бъбреците се състои от каналчеста система, която е обхваната от кръвоносни съдове и съединителна тъкан. Освен тези компоненти в бъбречната корова част се намират и Малпигиевите телца. Според разположението на Малпигиевите телца се различават няколко вида нефрони:

• корови нефрони (nephronum corticale) - представляват нефрони с къса Хенлева примка и бъбречни телца, разположени във външната зона на кората;
• междинни нефрони (nephronum intermedium) - притежават средно дълга примка на Хенле и бъбречните телца са ситуирани в средата на коровата част;
• дълги (юкстамедуларни) нефрони - nephronum juxtamedullare, имат дълги Хенлеви примки и бъбречни телца, които се разполагат под основите на пирамидите.

Малпигиевото телце представлява структура, изградена от капилярно клъбце - гломерул (glomerulus), и обвиваща го капсула - capsula glomeruli, която се нарича още капсула на Bowman. Гломерулът е изграден от капиляри, които изхождат от една артериола, наречена внасящ съд - vas afferens, и се оттичат към друга артериола - изнасящ съд (vas efferens). Двата артериални съда влизат и излизат от едно и също място на гломерула, което се означава като съдов полюс. Гломерулната капсула е съставена от два листа: висцерален, залягащ върху гломерулните капиляри и париетален, който се разполага отвън. Между двата листа се формира капсулно пространство, в което се отделя първичната урина. От това пространство последната преминава в проксималното извито каналче.

Важна особеност в съдовата част на бъбречното телце е, че съдовата система на гломерула е изцяло артериална - гломерулните капиляри се пример за съдова мрежа, включена между два артериални съда. Vas afferens има по-голям калибър от vas efferens, което се дължи на по-големия му просвет и по-дебелата му стена, съдържаща по-голямо количество гладокумускулни клетки. Внасящият съд се разпада първоначално на 4-5 по-големи капиляра, които се разклоняват на по-малки капиляри, описващи неправилни примки - rete capillare glomerulare. По-големият просвет на внасящия съд и съответно по-малкия на изнасящия съд създава определено кръвно налягане в гломерулните капиляри, което е необходимо условие за филтрацията на кръвта и образуването на урина. Тази филтрация се осъществява през стените на гломерулните капиляри и висцералния лист Баумановта капсула.

Наред с другите функции на бъбрека, той притежава и вътрешносекреторна или ендокринна функция. Ендокринната система на бъбреците е представена от юкстагломеруларен комплекс и интерстициални клетки.

Ендокринната функция на бъбрека включва:

• секреция на еритропоетин;
• секреция на ренин;
• хидроксилиране на витамин D (стероиден хормон) до неговата активна форма.

Подробна информация относно физиологичната роля на бъбреците може да прочетете при:

• Физиология на бъбреците

Юкстагломеруларният комплекс или апарат - complexus juxtaglomerularis, се състои от macula densa на дисталното извито каналче, юкстагломеруларните епителоидни клетки от медиата на гломерулния vas afferens и екстрагломеруларните мезенгиални клетки - insula periglomerularis mesangii. Началната част на дисталното извито каналче и внасящия съд се допират плътно, като на това място техните стени притежават особено устройство. В тази област в стената на извитото каналче се наблюдават по-високи цилиндрични клетки и липса на базална мембрана. На това място клетъчните ядра на тези клетки изглеждат като струпани едно върху друго, поради което тази област се нарича плътно петно - macula densa. Клетките на плътното петно са интимно свързани със специално диференцирани клетки на vas afferens - юкстагломерулоцити, които представляват миоепителоидни клетки. Между клетките на плътното петно и миоепителоидните клетки има тясна функционална връзка. Посредством macula densa някои съставки на урината въздействат на тези клетки, образуващи в отговор ренин, който чрез ангиотензините повишава кръвното налягане, а също така стимулира отделянето на алдостерон от кората на надбъбречната жлеза.

Друг вид клетки на бъбреците са интерстициалните клетки, които се разполагат в стромата (съединителната тъкан) на бъбречните пирамиди. От тях се отделят клетъчни израстъци, които обхващат каналчетата на примката на Хенле и кръвоносните капиляри. Смята се, че образуват определени простагландини, които намаляват кръвното налягане. При заболявания на бъбреците тези клетки могат да бъдат увредени, което води до развитие на т.нар. бъбречна хипертония.

Кръвоснабдяването на бъбрека се осъществява от a. renalis, която е директен клон на аортата. При хилуса на бъбрека, артерията се разделя на три клона. В бъбречния синус тези три клона се делят на по-малки, които навлизат в бъбречната субстанция и се разполагат между бъбречните пирамиди. Всяка бъбречна пирамида със заобикалящата я кортикална субстанция представлява един дял на бъбрека, което дава названието на посочените по-горе съдове - arteriae interlobares (вътредялови артерии). По своя ход те отделят клончета за колонките от корово вещество и стигат до основата на пирамидите, където се продължават в arteriae arcuatae, вървящи дъговидно по основата на всяка от пирамидите. От aa. arcuatae се отделят по-тънки артериални съдове, които се насочват радиално към повърхността на бъбрека - aa. interlobulares, и други, които навлизат в пирамидите - arteriolae rectae. От aa. interlobulares се отделят под прав ъгъл клончета във всички посоки, които се разпадат и дават началото на vasa afferentia (внасящите съдове). Изхождащите от гломерулите изнасящи съдове се разпадат в капилярна мрежа, която обхваща проксималните и дистални каналчета на нефрона. От изнасящите съдове се отделят и прави клончета, които навлизат в пирамидата и преминават в капилярната мрежа на Хенлевата бримка и събирателните каналчета.

От капилярната мрежа в коровата част и пирамидите започват венулите, преминаващи в по-големи вени, които по ход и название съответстват на описаните по-горе артериални съдове. До бъбречния синус достигат vv. interlobares, които се обединяват в една vena renalis (бъбречна вена), вливаща се в долната куха вена.

Лимфният отток на бъбрека се осъществява по периартериална и перивенозна лимфна мрежа. Такава има и във фиброзната капсула. Бъбречните лимфни съдове в sinus renalis се свързват с тези на мастната капсула, вървят по хода на бъбречната вена към периаортални и около долната куха вена лимфни възли.

Инервацията на бъбрека се осъществява от голямо количество нервни влакна, които образуват при хилуса на бъбрека голямо сплетение plexus renalis, около a. renalis. Това сплетение е свързано с plexus aorticus и plexus celiacus. Парасимпатиковите влакна принадлежат на n. vagus. Симпатиковите влакна произхождат от ganglia celiaca et mesenterica. Симпатиковите влакна инервира гладкомускулните елементи на бъбречните съдове и тези на легенчето и чашките. Бъбреците са инервирани и от сетивни влакна, изхождащи от гръдните и поясни гръбначно мозъчни сегменти.