Ренин

Ренинът е хормон, произвеждан от бъбреците, който има ключово значение в контрола на кръвното налягане и други важни физиологични функции. Той е открит през 1898 година от Робърт Тигърстед (професор по физиология) и неговия студент Пер Бергман в Стокхолм. Ренинът се произвежда от миоепителните клетки на юкстагломеруларния апарат. Той действа като ензим (протеаза). Съществуват и изоензими на ренина, които се произвеждат в мозъка и епитела на кръвоносните съдове.

Юкстагломеруларен апарат

Юкстагломеруларният апарат е структурата, в чиито клетки се произвежда ренин. Той е разположен в съдовия полюс на бъбречното телце. Изграден е от три типа клетки: гранулирани (миоепителни) клетки, които произвеждат ренин, мезангиални клетки и модифицирани тубулни епителни клетки, които образуват „плътно петно“. Юкстагломеруларният апарат играе важна роля в регулацията на гломерулната филтрация и секрецията на ренин.

Структура на ренин

Генът за ренин е локализиран в първа хромозома. Прекурсорът на хормона се състои от 406 аминокиселини, а зрелият ренин от 340 и има маса 37 kDa. Ренинът е протеаза (ензим). Субстратът на тази протеаза е алфа-глобулинът (ангиотензиноген), който се произвежда в черния дроб.

Ефекти на ренин

Ренинът катализира превръщането на ангиотензиногена в ангиотензин I, което се осъществява чрез откъсване на аминокиселини. Ангиотензин I притежава слаба биологична активност. Под действие на ангиотензиноген конвертиращ ензим, той се превръща в ангиотензин II. Ангиотензин конвертиращият ензим се намира в мозъка, белите дробове и бъбреците. Образуваният ангиотензин II е силно биологично активен. Всички фактори, които участват в неговото получаване, формират ренин-ангиотензиновата система. Тъй като ангиотензин II има кратък полуживот, действието на ренин-ангиотензиновата система зависи главно от секрецията на ренин. Ангиотензин II е мощен вазоконстриктор. Това означава, че има съдосвиващо действие. Ангиотензин II е най-важния стимул за секреция на алдостерон от кората на надбъбречната жлеза. Ангиотензин II стимулира центъра на жаждата и стимулира секрецията на АДХ (антидиуретичен хормон). Приемът на вода се увеличава. Ангиотензин II има натрий-задържащо действие, което се дължи на промените в бъбречния кръвоток и стимулирането на секрецията на алдостерон. Под влиянието на вазоконстрикторното действие на ангиотензин II, бъбречният кръвоток намалява, а гломерулната филтрация не се променя.

Регулация на рениновата секреция

Ренинът се синтезира и се складира в гранулите на миоепителните клетки на юкстагломерулния апарат. Неговата секреция се стимулира или инхибира от редица фактори, които условно се разделят на две групи: вътребъбречни и извънбъбречни.

Вътребъбречните фактори включват:

• намаляване на вътребъбречното перфузионно налягане;
• промяна в концентрацията на натриеви и хлорни йони в тубулната течност, достигаща до плътното петно (macula densa);
• увеличаване на концентрацията на бъбречните простагландини.

Към извънбъбречните фактори спадат:

• повишаване на тонуса на симпатикуса;
• намаление на обема на екстрацелуларната течност;
• понижаване на средното артериално налягане;
• хипонатриемия;
• хипоксия;
• увеличено ниво на адреналин в кръвта.

Освобождаването на ренин се стимулира главно при намаляване на бъбречното перфузионно налягане и повишаване на тонуса на симпатикуса. Секретиращите ренин клетки имат β1-адренергични рецептори, което позволява при прилагане на β-блокери да се потисне секрецията на ренин.