Хистологично устройство на кръвоносните съдове

   Артериите отвеждат кръвта към органите. Според големината на лумена артериалните кръвоносни съдове се подразделят на големи, средни, малки и артериоли.

   При повечето кръвоносни съдове стената има слоест строеж и е изградена от три слоя: вътрешен (tunica intima), среден (tunica media) и външен (tunica adventitia externa).

   Артериите могат да се разделят на:

   а) големи артерии от еластичен тип - аорта и белодробна артерия. Тяхната tunica intima е покрита с ендотел, разположен върху базална мембрана. След ендотелния слой е разположена хлабава влакнеста съединителна тъкан и единични гладкомускулни клетки. Последната структурна съставка на tunica intima е мрежа, изградена от еластинови влакна.

   Средният слой на артериалната стена - tunica media, съдържа голямо количество пръстеновидно разположени прозорчести еластични мембрани, които се свързват помежду си. Благодарение на този си съставен елемент - се осъществява разширяването, получено от натиска на кръвта, последвано от свиването им, което подпомага доизтласкването на кръвта.

   Tunica adventitia е най-външната част на артериалната стена и е изградена от влакнеста съединителна тъкан, която съдържа голямо количество кръвоносни съдове, нерви, еластинови и колагенни влакна.

   б) големи артерии от мускулно-еластичен тип - такива са някои от големите клонове на аортата. В средният им слой намаляват еластичните влакна, а се увеличават гладкомускулните клетки.

   в) средно големи артерии от мускулен тип - тези артерии притежават голямо количество гладкомускулни клетки в медиата, които са пръстеновидно наслоени. Имат добре развити вътрешна и външна мембрани. Могат да бъдат осъществени интензивни вазомоторни функции.

   г) малки артерии от мускулен тип - имат ендотелна покривка с характерен по-висок епител и сравнително малка подендотелна съединителна тъкан. Еластичните им влакна са съвсем тънки.

   д) артериоли - интимата им притежава съвсем тънък подендотелен слой. Базалната им мембрана има различни по форма и големина перфорации. Медията им е изградена от отделни гладкомускулни клетки. Липсват еластични мембрани. Адвентицията е изградена от тънък съединителнотъканен слой.

   Капилярите са най-малките кръвоносни съдове. Според устройството на стената им те биват три вида: непрекъснати, прозорчести и прекъснати.

   Характерно за капилярите е, че тяхната стена е много тънка и позволява обмяната на вещества между кръвта и тъкните. Лумена на капиляра е съставен от ендотелни клетки, свързани помежду си интердигитално.

   В случаите, когато капилярът е с много тесен лумен, формиран само от една ендотелна клетка, нейното тяло е силно извито.

   Артрио-венозните капиляри свързват артериолите с венулите, като образуват между тях анастомозиращи мрежи.

   Вените поемат кръвта от капилярите и артерио-венозните анастомози и я довеждат до сърцето.

   Вените се подразделят на:

   а) венули - поемат кръвта от капилярите. Имат по-голям лумен, фибробласти, колагенни влакна. Посткапилярните венули преминават без рязка граница в мускулните венули. При последните - стената е изградена от интима, медия и адвентиция.

   б) малки вени - биват два типа - мускулен и безмускулен. При малките вени от мускулен тип, медията е изградена от пълен мускулен слой. Стената на малките вени от безмускулен тип е изградена от интима и заобикалящ я тънък слой съединителна тъкан. Те не притежават гладка мускулна тъкан и еластинови влакна.

   в) средно големи вени - венозните съдове със средна големина на лумена, са предимно от мускулен тип. В интимата им се разполага слабо развит подендотелен съединителнотъканен слой.

   г) големи вени - имат силно развит подендотелен слой от съединителна тъкан с голямо количество колагенни влакна.