Венозен пулс

Вените не пулсират за разлика от артериите, поради това, че са бедни на еластични влакна и налягането на кръвта е постоянно. Венозен пулс може да бъде установен само в големите вени намиращи се в непосредствена близост до сърцето. Той е трудно видим при здрави лица. Установяването на венозни пулсации изисква съсредоточено внимание, странично осветление и диференциране на венозните от артериалните пулсации. Нормалният венозен пулс е пресистолен. Той се обозначава като негативен пулс. Наблюдаващото се в областта на югуларната вена пулсовото колебание, се дължи на промененото в нея налягане поради работата на сърцето. Всяка една промяна в притока на кръв към сърцето причинена от неговата дейност, се отразява на налягането в близко разположените вени. Положителният венозен пулс е систолен. Той винаги е патологичен.

Флебографията е метод за графично регистриране на шийния венозен пулс. Използват се специфични трансдюсери, като записът се осъществява на югуларната вена. Кривата, която се регистрира се нарича флебограма. Тя може да бъде от съществено значение за клиничната практика. Физиологичният венозен пулс е състои от следните вълни:

• а-вълна – първата положителна вълна. Тя се дължи на връщащият се обем кръв от дясното предсърдие в горната празна вена по време на предсърдната систола;
• х-колапс – малко негативно колебание на кривата;
• с-вълна – това е втората положителна вълна, която е синхронна на пулса на сънната артерия, която се дължи на дяснокамерна контракция;
• х₁-колапс – дълбока негативна вълна, която се дължи на спад на налягането в горната празна вена след започване на пълненето на дясното предсърдие. Това е доминиращият колапс на флебограмата;
• v-вълна – третата позитивна вълна, която се образува от нарастване на налягането в дясното предсърдие по време на камерната систола, при затворени атриовентрикуларни клапи.
• у-колапс – втората негативна вълна, дължаща се на спадане на налягането в дясното предсърдие и шийните вени в началото на диастолата.