Артериален пулс

По време на съкращението си лявата камера изпомпва определен обем кръв в аортата, като се задържа в началната нейна част. Там това количество кръв предизвиква повишение на налягането, вследствие на което еластичните стени на аортата се разтягат. Подобно на една центробежна вълна, участъкът с повишено налягане започва да се придвижва по хода на артериалната система, като последователно разтегля периферните участъци на артериалния ствол. Това движение, пораждащо колебание на артериалната стена, което е синхронно със сърдечната дейност е известно като артериален пулс. С названието пулс се означава колебанията на артериалната стена под влияние на промените на вътреартериалното налягане, свързано с нахлуването на нова порция кръв при всяко сърдечно съкращение.

Най-лесният начин за изследване характеристиките на пулса, а именно неговите - ритъм, честота и напълненост е чрез палпиране (опипване) на лъчевата артерия, тъй като тя е разположена над костна подложка, или на общата сънна артерия.

При изследването на пулса се оценяват неговите характеристики:

1. Честота на пулса – броят на пулсовите вълни регистрирани са 1 минута. При здрав човек в покой пулсовата честота е от 60 до 90 удара в минута. Тя нараства при физически усилия и емоционална възбуда. При по-дълбок инспириум пулсовата и сърдечната честота намаляват, а при експириум нарастват. Забавеният пулс се нарича брадикардия, а учестеният – тахикардия.
2. Ритъм на пулса – отразява правилната последователност на пулсовите вълни във времето. Нормалният пулс е правилен, тоест времето между всяка една пулсова вълна е едно и също. При патологични състояние, пулсът може да бъде и неправилен. Това съответства на неправилна сърдечна дейност – аритмия.
3. Напълненост на пулса – зависи от обема на циркулиращата кръв.
4. Обтегнатост на пулса – определя се чрез силата, която е необходима за потискане на пулсовата вълна. Тя е мярка за ударния сърдечен обем, систолното артериално налягане и тонуса на съдовата стена.
5. Стръмнина на пулса (целеритет) – качеството, което характеризира бързината с която се покачва и спада пулсовата вълна.

Изследването на артериалния пулс става чрез палпация (опипване) на артериите с втори и трети пръст, като артерията се притиска леко. Най-достъпни за изследването на пулса са aa. carotis communis, която се палпира зад предния ръб на m. sternocleidomastoideus, аa. temporalis, aa. brachialis, aa. radialis, aa. femoralis, aa. popliteae, aa. dorsalis pedis, aa. tibialis posterior.