Сфигмограма

Графичното регистриране на колебанията на артериалната стена чрез трасдюсер и електрокардиограф се нарича сфигмография. Получава се типична крива наречена сфигмограма. Най-често изследването се извършва на сънната артерия и на други големи съдове (лъчева и бедрена артерия).

Сфигмограмата има стръмна начална част, връх и низходяща по-полегата следвърхова част, на която се наблюдава втори връх. Първият връх на сфигмограмата се дължи на изпомпването на кръвта в аортата, а вторият - на рефлектирането на пулсовите вълни от периферията (областта на артериолите).

Например каротидната сфигмограма се състои от възходяща част – анакрота, нисходяща част – катакрота, инцизура преставляваща назъбване на нисходящято рамо на кривата, последвано от дикротично колебание. Анакротата съответства на повишението на налягането в аортата по време на камерната систола. Катакротата отговаря на спадането на аортното налягане. Инцизурата се образува от затварянето на аортната клапа.

Характерът на сфигмограмата се изменя в зависимост от работата на сърцето и от особеностите на съдовата стена, което я прави значима за клиничната практика.