Възстановяване след пневмоторакс

› Въведение

› Колко време отнема възстановяването след пневмоторакс?

› Грижи у дома след пневмоторакс

› Кога са позволени физическо натоварване, спорт и връщане на работа?

› Практични ограничения и предпазни мерки

› Алармиращи симптоми

Въведение

Възстановяването след пневмоторакс представлява плавен, постепенен процес с различна давност, който може да продължи от няколко дни до няколко седмици, а след тежка операция може да е необходимо и по-продължително време до пълно възстановяване на пациентите. Продължителността зависи главно от етиологията на предшестващия пневмоторакс, вида и обхвата на проведеното лечение и състоянието на засегнатите пациенти. Домашните грижи включват адекватен контрол на болката, грижи за раневата повърхност и постепенно раздвижване. Връщането към работа и спорт се съобразява с хода на възстановяването, докато летенето и гмуркането изискват специални предпазни мерки, тъй като крият рискове. Контролните прегледи, отказът от тютюнопушене и навременното разпознаване на внезапна гръдна болка или нарастващ задух са съществени за безопасното и оптимално възстановяване.

Колко време отнема възстановяването след пневмоторакс?

Възстановяването след извършване на пневмоторакс може да отнеме различен период от време, вариращ от няколко дни до няколко седмици, а повече време може да е необходимо в определени случаи, например след оперативно лечение или при съпътстващо белодробно заболяване. Продължителността зависи преди всичко от причината, довела до развитие на пневмоторакса, количеството въздух, натрупало се в плевралната кухина, наличието на продължаващо изтичане на въздух и избрания терапевтичен метод. Значение имат също общото здравословно състояние и евентуалните съпътстващи травми, подлежащи заболявания и особености от страна на пациентите.

След отстраняване или постепенно резорбиране на въздуха белият дроб може отново да възстанови нормалния си обем, но болката, умората и дискомфортът около мястото на дренажа или оперативните разрези може да персистират, поради което е необходимо повишено внимание и отделяне на достатъчно време за оптимално и пълно възстановяване.

При малък по размери пневмоторакс и липса на развили се усложнения, пациентът може да бъде наблюдаван без инвазивна намеса, тъй като въздухът постепенно се резорбира. Това може да отнеме около една-две седмици, но при някои пациенти е необходим по-продължителен период от време. Подобно поведение с наблюдение е подходящо само при внимателно подбрани, клинично стабилни пациенти и задължително включва активно проследяване.

След иглена аспирация или поставяне на дренаж отстраняването на въздуха може да доведе до по-бързо разгъване на белия дроб. Продължителността на терапията зависи и от това дали изтичането на въздух е преустановено. Наличието на болка около мястото на дренажа обичайно намалява постепенно, като остатъчен дискомфорт може да се усеща няколко седмици.

След операция възстановяването включва и оптимално заздравяване на тъканите на гръдната стена, което обикновено продължава няколко седмици.

Видеоасистираната торакоскопска хирургия обикновено е свързана с по-малко следоперативна болка и по-кратък болничен престой в сравнение с отворената операция, но също изисква постепенно връщане към ежедневните дейности и повишено внимание във възстановителния период.

Намаляването на болката и задуха само по себе си не доказва, че пневмотораксът е напълно отзвучал. Това се преценя в хода на обстоен лекарски преглед и подходящо образно изследване. При пациенти, лекувани само с наблюдение или иглена аспирация, често се препоръчва контролна рентгенография след половин до един месец.

Грижи у дома след пневмоторакс

Възстановяване в домашни условия стартира след обстоен преглед и по лекарска преценка при липса на контраиндикации. Пациентът трябва да разполага с ясни указания за лекарствата, които да приема, за подходящата грижа за раневата повърхност, за допустимата физическа активност и предстоящите контролни прегледи.

Обикновено се препоръчва следното:

• почивка с постепенно раздвижване: в първите няколко дни е разумно ежедневието да се съобрази с наличната енергия, като се осигурят достатъчно сън и почивка. Продължителното залежаване не подпомага възстановяването и не се препоръчва. Кратките разходки и лекото раздвижване помагат за запазване на подвижността и мускулната активност. След операция раздвижването има значение и за ограничаване на риска от образуване на венозни тромбози и развитие на белодробни усложнения. Натоварването следва да се повишава постепенно, без да се налага преодоляване на налична болка или изразен задух
• контрол на болката: болката може да бъде причина за повърхностно дишане и стрес при пациентите. Предписаните аналгетици е важно да се приемат според указанията на лекуващия лекар, така че да позволяват спокойно дишане и раздвижване, както и облекчение на ежедневните дейности. Ако въпреки лечението болката персистира и е силна, е необходима лекарска оценка. Появата на нова, остра гръдна болка не бива автоматично да се обяснява със заздравяването на раната
• грижа за мястото на дренажа или оперативната рана: локалните грижи за раневото поле също имат важно значение за превенция на някои усложнения и подобряване на възстановяването. Превръзката трябва да се поддържа чиста и суха и да се сменя според лекарските указания. Възможността за къпане и моментът за сваляне на конците зависят от вида на раната и начина на затваряне, поради което липсва универсален съвет за всички пациенти. Появата на зачервяване, оток, нарастваща болезненост или отделяне на секреция изискват своевременна консултация
• дихателни упражнения: след гръдна операция физиотерапевтът може да препоръча подходящи, специфични упражнения за по-дълбоко вдишване, отделяне на натрупаните секреция чрез кашлица и поддържане на подвижността на гръдния кош и раменете. Те се изпълняват по показания начин и с предписаната честота

Регулярните контролни прегледи са съществена част от лечението, дори когато човек вече се чувства добре, като е важна регулярната оценка на дишането, пълното разгъване на белите дробове, заздравяването на раневата повърхност и общото състояние на пациента.

Кога са позволени физическо натоварване, спорт и връщане на работа?

Възвръщането към обичайния ритъм след извършване на пневмоторакс е необходимо да се случва постепенно и съобразно със симптомите, проведената терапия и резултатите от проследяването. Липсва универсален срок, след който всички пациенти могат безопасно да възобновят всякакво натоварване.

При стабилно общо състояние лекото раздвижване обичайно е подходящо още в началото на възстановителния период, като може да се стартира с кратки, бавни разходки и постепенно увеличаване на продължителността им според поносимостта. Не е необходимо пациентът да остава на легло само поради прекарания пневмоторакс, ако лекуващият екип не е установил друга причина за това. Движението не бива да натоварва пациентите, да провокира болка, задух или друг дискомфорт.

Спорт и по-интензивно натоварване могат да бъдат постепенно включени в хода на възстановителния процес само при липса на противопоказания и след лекарско разрешение. Бягането с висока интензивност, силовите тренировки, вдигането на големи тежести и контактните спортове е разумно да се отложат до пълното отзвучаване на пневмоторакса, потвърдено с образно изследване.

Връщане на работното място също следва да стане при липса на противопоказания, както и след изрично лекарско одобрение. При работа на бюро или друга дейност без значително физическо усилие връщането често е възможно след отшумяване на симптомите, ако човек се чувства способен да изпълнява задълженията си. Тежкият физически труд, пренасянето на товари и работата в условия, затрудняващи бързия достъп до медицинска помощ, изискват допълнителна преценка.

Практични ограничения и предпазни мерки

Някои ограничения след пневмоторакс са временни, докато други имат дългосрочно значение. Особено внимание изискват дейностите, свързани с промени в околното налягане, както и отказът от тютюнопушене.

Наличният пневмоторакс е противопоказание за обичайно пътуване със самолет. При понижаването на налягането в кабината останалият в плевралната кухина въздух може да увеличи обема си и да влоши състоянието, поради което трябва да се изчакат най-малко седем дни след рентгенологично потвърденото пълно отзвучаване на пневмоторакса. След гръдна операция и при съпътстващо белодробно заболяване може да бъде необходимо по-дълго отлагане и индивидуално разрешение за пътуване.

След спонтанен пневмоторакс гмуркането с дихателен апарат следва да се избягва. Промените в налягането могат да доведат до белодробна баротравма и животозастрашаващ пневмоторакс под вода.

Планински преходи и престой на голяма надморска височина могат да се обсъдят единствено след пълно възстановяване и след липса на противопоказания и изрично разрешение от страна на лекуващия медицински екип.

Отказът от тютюнопушене е една от най-съществените мерки за намаляване на риска от повторен спонтанен пневмоторакс. Продължаващото пушене запазва повишения риск и след успешно лечение на първия епизод. При затруднения с отказването е подходящо да се потърси медицинска подкрепа и да се обсъдят доказани методи за лечение на никотиновата зависимост.

Алармиращи симптоми

По време на възстановявителния период може обичайно да се наблюдават остатъчна болезненост, особено около мястото на дренажа или оперативните разрези, но появата на нова, липсваща досега, остра, внезапна гръдна болка или засилващ се задух изискват своевременна лекарска оценка. Тези прояви могат да са белег на рецидив на пневмоторакса и изискват незабавна оценка в спешно отделение.

Спешна медицинска намеса е необходима и при появата на силен или бързо нарастващ задух, посиняване на устните или лицето (белег за развиваща се цианоза), значително объркване, нарушено съзнание или загуба на съзнание, поява на интензивна гръдна болка, придружена от студена пот, изразена слабост, замайване и рязко влошаване на състоянието, поява на кръв в храчките.

Тези прояви могат да бъдат белег на тежко нарушение на дишането и кръвообращението, включително с животозастрашаващ характер.

Медицинска намеса от спешен порядък е необходима и при повишение на телесната температура, поява на треска, влошаване състоянието на раневата повърхност със зачервяване, локално затопляне, отделяне на секреция, тъй като тези промени могат да са белег на започващ инфекциозен процес или друго усложнение.

Изображения: magnific.com