Начало Медицинска енциклопедия Лечения Ангиопластика

Ангиопластика

Ангиопластика - изображение

Сърдечно-съдовите заболявания са едни от най-често срещаните в клиничната практика, като засягат милиони хора в световен мащаб, което ги нарежда на едно от челните места като причина за обща заболеваемост и смъртност.

Редица типични за ежедневието на съвременния човек навици са едни от основните рискови фактори за развитието на атеросклероза, която от своя страна повишава риска от високо кръвно, инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, инсулт и други.

Такива рискови фактори са например тютюнопушене, нездравословен хранителен режим (прекомерна консумация на пържени и мазни храни, ограничен прием на пресни плодове и зеленчуци, ядки, риба), изключително ниска физическа активност, наднормено тегло и други.

Много малък процент от пациентите се повлияват от приложението на лайфстайл лечение (промяна в начина на живот). В масовия случай пациентите се налага да приемат (в някои случаи до живот) определени лекарствени средства, намаляващи риска от формиране на плаки в кръвоносните съдове, което обаче невинаги води до желаните резултати.

Често дори на фона на медикаментозна терапия в резултат от действието на определени фактори се развива стеснение на кръвоносните съдове (остро или постепенно), което води до характерните симптоми (болка в гърдите, сърцебиене, затруднено дишане) и при липса на своевременни мерки е възможно развитието на сериозни усложнения (инфаркт, инсулт).

Във връзка с тези усложнения е разработен ниско инвазивен оперативен метод на лечение, който ефективно разширява кръвоносните съдове и премахва натрупаната по тях плака.

Методът е известен като ангиопластика, като наименованието му е свързано с възстановяване на състоянието на съдовете (ангио се отнася за кръвоносните съдове, а пластика се отнася до поправяне, възстановяване на проходимостта им).

В днешно време рядко ангиопластиката се прилага самостоятелно, много по-често се съпътства от поставянето на стент за постигане на оптимални и дълготрайни резултати.

Какво представлява ангиопластиката (балонна ангиопластика)?

Какво представлява ангиопластиката (балонна ангиопластика, перкутанна транслуминална коронарна ангиопластика)?

Другите наименования, с които е известна процедурата, а именно балонна ангиопластика и перкутанна транслуминална коронарна ангиопластика, охарактеризират по същество методиката на извършване на интервенцията.

При тази процедура най-често се въздейства върху коронарните артерии, макар че при определени обстоятелства се осъществява и върху други големи кръвоносни съдове.

По същество процедурата се състои в следното:

  • преди процедурата: при плановата операция пациентът се хоспитализира, като ден преди интервенцията се извършват всички необходими изследвания за установяване на засегнатите съдове, общото здравословно състояние и рисковете от усложнения. При извършване на операцията по спешност във възможно най-кратки срокове се извършва манипулацията, след което пациентът се поставя под наблюдение за определен период от време
  • по време на самата процедура: манипулацията е почти напълно безболезнена, като може да усетите лек дискомфорт и болка в гърдите в момента на отстраняване на плаките. През феморалната артерия, големите съдове на ръката или китката се прониква със специален катетър, като мястото предварително се дезинфекцира, последвано от приложение на местен анестетик. В някои случаи пациентите се седират, без приложение на обща упойка, което означава, че са будни и адекватни по време на самата манипулация. Катетърът се навигира с помощта на образни методи, като при достигане на засегнатия съд (или съдове) накрайникът се издува, формирайки балон, който разширява кръвоносния съд до нормалните му размери. В някои случаи е необходимо задържане на издутия балон за няколко минути (в зависимост от тежестта на стенозата). Процедурата продължава средно от 30 минути до няколко часа в зависимост от вида на манипулацията (с или без поставяне на стент или други методики), тежестта на засягане на кръвоносните съдове, броя на засегнатите съдове
  • след процедурата: необходими са покой и почивка няколко дни (до няколко седмици в зависимост от здравословния статус на пациента) и стриктно спазване на препоръките на лекаря, предписаната медикаментозна терапия и съвети за безопасност. При поява на кървене от мястото на катетъра, мравучкане, признаци на инфекция (зачервяване, затопляне на мястото, пулсиране), болка в гърдите и други е необходимо спешно да потърсите лекуващия ви лекар, тъй като е възможно развитие на различни по тежест усложнения

Въпреки високата успеваемост и ефективност на процедурата, ангиопластиката не е подходяща за всички пациенти. Не се препоръчва нейното приложение при лица с дългогодишен захарен диабет, множествени стенози, тежко сърдечно заболяване, слабост на сърдечния мускул и други, като при тези пациенти се прилагат други оперативни методи на лечение.

Кога е необходимо извършване на ангиопластика?

Кога (при кои заболявания и състояния) е необходимо извършване на ангиопластика?

Процедурата се прилага в състояния на спешност (остър инфаркт на миокарда вследствие на тежко и остро запушване на голям кръвоносен съд) или в рамките на планова операция.

При планиране извършването на ангиопластика специалистите обикновено вземат предвид тежестта на заболяването на пациента, рисковете от сериозни усложнения, ефектите от проведената медикаментозна терапия, както и от лайфстайл лечението.

Манипулацията обикновено е необходима при пациенти, при които конвенционалните и алтернативни методи на лечение не са довели до желаните резултати и е налице намаляване на диаметъра на кръвоносните съдове, вследствие формирането на плаки, съдържащи холестеролови отлагания (най-често), но също калций, отпадъчни материи и други.

Спешна ангиопластика най-често се извършва при сърдечно-съдови инциденти, докато планираната интервенция се прилага най-често при атеросклероза.

Като цяло методът е подходящ при следните състояния:

Терапевтичният метод води до подобряване на кръвообращението и кръвотока на засегнатите съдове, позволявайки нормално преминаване на кръвта и достигане на съответните органи и структури и снабдяването им с кислород и хранителни вещества.

Процедурата значително намалява опасността от сърдечно-съдови и мозъчносъдови инциденти при високорискови пациенти, като за постигане на оптимални резултати се препоръчва извършване на балонна ангиопластика, последвана от поставяне на стент.

Ангиопластика, последвана от поставяне на стент

Процедурата значимо намалява рисковете от повторна стеноза на кръвоносните съдове, тъй като поставянето на стент има за цел поддържане на съда в изправност и не позволява неговото стеснение.

Ангиопластика, последвана от поставяне на стентРазработването на високотехнологични стентове, особено такива, които са биоразградими (биорезорбируем стент) и отделят лекарствени субстанции (освобождаващ лекарство стент) за намаляване на риска от формиране на съсирек на засегнатото място и намаляване на опасността от рестеноза.

По същество стентът представлява малка най-често метална тръбичка, която се поставя в кръвоносен съд или куха структура (канал), поддържайки го отворен.

Отличава се с малък напречен профил (малки размери на напречното сечение), достатъчна гъвкавост, биосъвместимост с организма (поради съществуващия риск организмът ни да ги възприеме като чуждо тяло, се изработват от специални полимери и покрития, намаляващи тази опасност), висока издръжливост и здравина, както и покритие, което предпазва от срастване и враствания.

Все по-висока популярност добиват отделящите лекарства стентове, тъй като се отличават с най-нисък риск от странични ефекти и усложнения, висока ефективност и добри дългосрочни резултати.

С огромния напредък в медицината се въвеждат все по-нови и ефективни стентове, осигуряващи желаните резултати.

Поставянето на стент след ангиопластика не води до лечение на основното заболяване, а симптоматично повлиява основните му прояви, във връзка с което след процедурата е необходимо спазването на определен режим на хранене и двигателна активност, ограничаване на вредните навици, подходяща медикаментозна терапия.

Освен поставяне на стент при ангиопластиката може да се приложат и други допълнителни техники за постигане на желания резултат, отстраняване на плаките и разширяване на кръвоносния съд, като например насочена атеректомия (със специално устройство се изрязват внимателно плаките и отстраняват от организма), както и облъчване на мястото на засегнатия кръвоносен съд, използване на специален лазер и други методики, намаляващи риска от рестеноза и тромбообразуване.

Възможни рискове след извършване на ангиопластика

Възможни рискове след извършване на ангиопластика

Подобно на всяка хирургична интервенция, макар и слабо инвазивна, ангиопластиката крие определени рискове, някои от които са предвидими, лесно предотвратими и напълно безобидни, докато други представляват сериозна опасност за здравословното състояние на пациента.

Възможните рискове и нежелани ефекти вследствие ангиопластика (независимо дали се касае за планирана интервенция или извършена по спешност) включват:

  • рестеноза: повторно стеснение на кръвоносния съд се наблюдава при известен процент от пациентите, изчисляван според различни проучвания на около една трета (30 процента от пациентите). За намаляване на риска от повторна стеноза на съда се препоръчва поставяне на стент, особено такъв, който отделя лекарствени вещества с времето. При извършване на ангиопластика с последващо поставяне на стент, рискът от рестеноза се изчислява на по-малко от десет процента
  • тромбообразуване: рисковете от формирането на тромб около и на мястото на стеснения кръвоносен съд, включително и след поставяне на стент (около него), е висок, във връзка с което след процедурата се препоръчва прием на подходящи средства за разреждане на кръвта, като например аспирин, клопидогрел, прасугрел, като дозата и продължителността на техния прием се назначават от лекуващия лекар и се определят индивидуално при всеки пациент. Самоцелното прекратяване на техния прием или промяна в дозата и честотата на употреба крие сериозни рискове от формиране на кръвни съсиреци, тромбемболизъм и сърдечно-съдови инциденти
  • кървене: възможно е кървене на мястото на вкарване на катетъра, което обикновено е предвидимо, предотвратимо (след отстраняване на катетъра е необходимо продължително притискане на съда за активиране на процесите на коагулация) и лесно контролируемо. Риск съществува при кървене след напускане на болничното заведение (опасност от инфектиране, проникване на микроорганизми и други патогени в системното кръвообращение)
  • увреждане на бъбреците: при някои пациенти (с подлежащи бъбречни или други увреждания) в резултат от вкарването в организма на контрастната материя за онагледяване на засегнатите съдове, е възможно развитие на бъбречна увреда, поради натрупването им и затруднена елиминационна способност на отделителната система. Подробните и обстоятелни изследвания на бъбречната, чернодробната и сърдечно-съдовата функция преди манипулацията значимо намаляват този риск
  • засягане и увреждане на коронарна артерия: в хода на процедурата е възможно засягане в различна степен на коронарните съдове с развитие на руптура, перфорация, налагаща спешни мерки за ограничаване на пораженията
  • редки усложнения и рискове, свързани с ангиопластиката: възможно е развитие на инсулт, ритъмни нарушения, инфаркт на миокарда, вследствие на манипулацията и запушването на кръвоносен съд

За намаляване на рисковете, свързани с манипулацията, се препоръчва обстоен преглед и разпит на пациента (наличие на други заболявания, прием на определени медикаменти, включително и хранителни добавки, начин на живот, нездравословни навици и други), спазване на определения от лекуващия лекар режим преди операцията (по отношение на прием на храна и течности, прием на лекарства), достатъчно продължителен престой в болничното заведение (обикновено е достатъчен един ден, но при някои пациенти се налага мониториране на състоянието в рамките на няколко дни до пълното му стабилизиране).

След процедурата пациентите обикновено могат спокойно да се върнат към обичайните си задължения, като се препоръчва да не вдигат тежко първите няколко седмици, да ограничат действието на вредните навици (отказ от тютюнопушене, ограничаване консумацията на спиртни напитки, здравословно хранене, достатъчна двигателна активност).

Необходимо е стриктно спазване на изписаната терапия и редовни профилактични изследвания, тъй като процедурата сама по себе си не е лечение (ангиопластиката не лекува основното заболяване), а само симптоматично повлиява признаците му и намалява риска от дългосрочни усложнения.

 

По текста работи: д-р Лилия Пашова-Стоянова

4.1, 9 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Ангиопластика

ВСИЧКИ

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.medbroadcast.com/condition/getcondition/angioplasty
http://www.medtronic.com/us-en/patients/treatments-therapies/pad-balloon-angioplasty/balloon-balloon-angioplasty.html
https://www.heart.org/idc/groups/heart-public/@wcm/@hcm/documents/downloadable/ucm_300437.pdf
https://www.webmd.com/heart-disease/angioplasty
https://www.medicinenet.com/coronary_angioplasty/article.htm
https://en.wikipedia.org/wiki/Angioplasty
https://www.mayoclinic.org/tests-procedures/coronary-angioplasty/about/pac-20384761

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛеченияИсторияЗдравни съветиМедицински изследванияФизиологияЛюбопитноХранене при...СпециалистиКлинични пътекиНовиниАлтернативна медицинаОрганизацииБотаникаЗдравни проблемиИнтервютаЗаведенияСнимкиНаправления в медицинатаНормативни актовеЛайфстайлСпортДиетиПсихологияАнкети