Вазодилататори

Много групи лекарства се обозначават според един от основните ефекти, които изпълняват в организма.

Такива например са така наречените вазодилататори, която група включва няколко групи лекарства, обединени от общия механизъм на предизвикване на разширяване, релаксация, отпускане на кръвоносните съдове и осъществяване по този начин на своите многообразни ефекти.

Вазодилатацията по същество характеризира отпускането на кръвоносните съдове, позволявайки свободно преминаване на кръвта и съдържащите се в нея нутриенти, кислород и полезни субстанции до всички органи. Вазодилатацията е обратният процес на вазоконстрикцията (свиване, съкращаване на съдовете и съответно затрудняване на преминаването на кръвта).

Познаването на различните групи има голямо значение в клиничната практика и подпомага дейността на лекарите по отношение на предписването на подходяща терапевтична схема.

Вазодилататорите обикновено се прилагат в комбинация с други лекарствени средства и се използват за лечение, профилактика, поддържане или намаляване на риска от възникване на сериозни усложнения при лица с различни сърдечно-съдови заболявания (и не само).

Какво представляват вазодилататорите?

Вазодилататорите са лекарства, чийто основен механизъм на действие се състои в разширяване на кръвоносните съдове, чрез релаксация на гладката мускулатура в съдовете и предизвикване по този начина на различни ефекти, като например понижение на кръвното налягане, облекчаване дейността на сърцето, снабдяване на сърдечния мускул с необходимите количества кислород, протекция на редица периферни и коронарни съдове и други.

Вазодилататорите подобряват помпената функция на сърцето, снабдяват с необходимите количества кислород и хранителни вещества, съдържащи се в кръвта редица исхемизирани тъкани с различна локализация, подобряват трофиката на коронарните, мозъчните и периферните съдове, поради което се използват при широк кръг от заболявания.

Обикновено се прилагат като част от комплексното лечение на определено заболяване и много рядко самостоятелно, тъй като сами по себе си те не водят до лечение на основното заболяване, а до облекчаване на проявите, провокирани от него и редукция на риска от сериозни усложнения.

Прилагат се средства от различни групи според състоянието на пациента, наличието на подлежащи заболявания, приема на други медикаменти (за намаляване на риска от нежелани лекарствени взаимодействия), редица индивидуални особености и други.

Най-често се прилагат под формата на средства за перорална употреба (таблетки, капсули), някои от тях са налични и за парентерална употреба (мускулна инжекция, венозна инфузия), а препаратите от групата на нитратите са налични за употреба под формата на лингвети (таблетки, които се поставят под езика до пълната им резорбция), спрей (за впръскване под езика), трансдермални терапевтични системи (пластири, които се залепват върху определен кожен участък за 24, 48 или 72 часа), инжекционни разтвори.

Многообразието от лекарствени форми позволява задоволяване на индивидуалните потребности на отделните пациенти.

За персонализиране на терапията е необходимо предварително подробно запознаване с анамнезата на пациента (давност и тежест на проявите, генетична обремененост, придружаващи заболявания, приемани лекарства, алергии и други), физикалния статус (тежест на обективните, видими прояви на болестта), лабораторни и образни изследвания. Лекуващият лекар според резултатите от изследванията ще прецени вида на лекарствената терапия, конкретните препарати, удобна лекарствена форма, продължителност на терапията.

Видове вазодилататори

Вазодилататорите се различават по редица особености, като най-основните включват локализация на съдовете, върху които въздействат и фармакологични особености (група, към която принадлежат).

По първия критерий лекарствата се подразделят на три главни групи както следва:

• артериални вазодилататори: оказват своите ефекти главно върху артериалните съдове
• периферни вазодилататори: оказват своите ефекти главно върху венозните съдове
• смесени вазодилататори: осъществяват ефектите си както върху артериалните, така и върху венозните съдове

В зависимост от локализацията на действие лекарствата се използват при различни заболявания с цел подобряване на симптоматиката, удължаване на ремисията (период без обостряне на болестта, поддържане в стабилно състояние), намаляване на рисковете от изява на някои от сериозните усложнения на болестта.

Така например артериалните вазодилататори се използват главно в терапията и превенцията на артериална хипертония и сърдечна недостатъчност, докато периферните вазодилататори се назначават предимно при стенокардия.

В зависимост от лекарствената група, към която принадлежат, се различават няколко основни групи представители, а именно:

• органични нитрати: включват множество агенти, като например глицерил тринитрат, изосорбид динитрат, изосорбид мононитрат и други и са едни от основните и най-стари средства, използвани в лечението при стенокардия (ангина). Те действат съдоразширяващо предимно върху капацитивните съдове, намаляват преднатоварването на сърцето и разширяват коронариите. Използват се при всички видове стенокардия, инфаркт на миокарда, застойна сърдечна недостатъчност, хипертензивна криза и други, като основният риск при продължителната им употреба е свързан с техния механизъм на действие. За намаляване на рисковете от развитие на толерантност (липса на ефект при прием на обичайните дози и необходимост от повишение на дозата) се препоръчва осигуряване на безнитратен интервал от поне 8 часа (назначават се веднъж или два пъти дневно, именно с цел осигуряване на безнитратен интервал)
• калциеви антагонисти: нифедипин, никардипин, верапамил и други блокират бавните калциеви канали и намаляват вътреклетъчната концентрация на калций в съдовете и миокарда, водят до разширение на коронарните и периферните артерии и намаляват следнатоварването на сърцето. Намират приложение главно във връзка със своите антистенокардни и антихипертензивни функции, като верапамил се прилага също и при някои форми на аритмия. Нимодипин, цинаризин, флунаризин се означават като церебрални вазодилататори и намират приложение при нарушения в мозъчното кръвооросяване (посттравматични, атеросклеротични, исхемични и други)
• ACE инхибитори: еналаприл, лизиноприл, периндоприл и други блокират ангиотензин-конвертиращия ензим, отговорен за превръщането на ангиотензин 1 в мощния вазоконстриктор ангиотензин 2 и по този начин намаляват периферното съдово съпротивление, повлияват благоприятно преднатоварването и следнатоварването на сърцето, като са особено подходящи при пациенти с подлежащ захарен диабет и увредена бъбречна функция
• Ангиотензин II антагонисти: валсартан, лосартан и други блокират определени рецептори, участващи в ренин-ангиотензин-алдостероновата система, като по този начин потискат вазоконстрикторното действие на ангиотензин 2. Използват се най-често при непоносимост или противопоказания от прием на ACE инхибитори, като показват висока ефективност и относително нисък риск от нежелани ефекти

Отделните групи лекарства, както и отделните представители се отличават с редица предимства и недостатъци, поради което е необходимо индивидуализиране на терапията при всеки болен.

Повече информация можете да намерите на:

»Органични нитрати

»Калциеви антагонисти

»ACE инхибитори

»Ангиотензин II антагонисти

При кои състояния и заболявания се препоръчва лечение с вазодилататори?

Най-общо различните видове вазодилататори се прилагат при увреждания в нормалния кръвоток и съответно риск от исхемични усложнения. Най-често се прилагат в комплексната терапия, но също и за профилактика, при пациенти с различни по тежест сърдечно-съдови заболявания.

Най-честите показания за включването на вазодилататорите към терапевтичния план са следните:

• Есенциална (първична) хипертония
• Вторична хипертония
• Хипертонични болести
• Исхемична болест на сърцето
• Хронична исхемична болест на сърцето
• Сърдечна недостатъчност
• Белодробен емболизъм
• Емболия и тромбоза на други вени
• Кардиомиопатия
• Дилатативна кардиомиопатия
• Други форми на белодробно сърце
• Болест на периферните съдове, неуточнена
• Синдром на Raynoud

Терапията с вазодилататори се назначава от специалист. Не се препоръчва самоцелно и самоволно (на собствен риск) назначаване на медикаментите, тъй като това крие съществени рискове от различни по тежест нежелани ефекти, риск от влошаване на общото състояние и нанасяне на повече щети, отколкото ползи.

Крие ли рискове лечението с вазодилататори?

Подобно и аналогично на голям процент от всички известни лекарства, така и употребата на вазодилататори крие известни рискове от нежелани ефекти, някои от които напълно невинни и предвидими, други обаче съществено смущаващи комфорта на болния и ставащи причина за промяна на терапията.

Най-често описваните в клиничната практика странични ефекти при употребата на някои от различните видове вазодилататори включват:

• главоболие
• гадене с или без повръщане
• слабост, лесна уморяемост
• оток (подуване, задръжка на течности)
• промени в кръвната захар
• флъш синдром (зачервяване на лицето, по-често наблюдавано при прием на нитрати)
• болка и дискомфорт в корема
• кашлица (суха и дразнеща, по-често наблюдавана при лечение с ACE инхибитори)
• болки в мускулите и/или ставите
• промени в някои лабораторни показатели

Терапията с вазодилататори крие известни рискове, особено при самоцелна и самоволна промяна от страна на пациента в дозата на лекарствата, честотата и продължителността на приема, приема на други медикаменти без предварителна консултация с лекуващия лекар.

Промяната в дозата на лекарствата може да доведе до липса на ефект от терапията (при прием на по-ниски от препоръчителните дози) или до токсични прояви и тежки нежелани ефекти (при прием на по-високи от препоръчаните от лекаря дози).

Честотата на прием (веднъж, два пъти или три пъти дневно, а някои лекарства се приемат само при необходимост), както и продължителността на терапията (седмици, месеци, години) имат значение по отношение на превенцията на сериозни най-често сърдечно-съдови и мозъчносъдови инциденти.

Задължително уведомете вашия лекар за всички лекарства, които приемате, сте приемали или възнамерявате да започнете да приемате, без значение дали са изписани от лекар (специалистите от различните области трябва да работят в синхрон), дали са с рецепта или свободно достъпни, както и различните хранителни добавки, витамини, минерали, лечебни билки и растения.

Едновременната употреба на вазодилататори с определени медикаменти и добавки крие определени рискове от изявата на нежелани ефекти, токсични прояви, промяна в ефективността на терапията, риск от възникване на усложнения.

Така например се препоръчва задължително да уведомите вашия лекар за всички медикаменти за високо кръвно, аритмия, исхемична болест на сърцето, хиперхолестеролемия, захарен диабет, депресия, болест на Паркинсон, епилепсия и много други заболявания, които приемате.

Едновременната употреба с някои хранителни добавки може да доведе до нежелани лекарствени взаимодействия и промени в ефективността. Редица добавки, минерали и билки показват също вазодилатиращо действие и при едновременна употреба могат да доведат до прекомерно засилване на ефекта. Такива например са коензим Q 10, L-аргинин, ниацин (витамин В3), какао, магнезий, чесън и много други.

За намаляване на евентуалните рискове и нежелани ефекти се препоръчва предварителна консултация с екип от специалисти в случай, че сте бременна или планирате бременност, тъй като за много от препаратите липсват достатъчно изследвания в областта по отношение на рисковете и безопасността им по време на бременност.

Така например ACE инхибиторите и сартаните са противопоказани по време на бременност, тъй като се свързват с риск от тератогенен ефект и тежки увреждания на плода и новороденото.

Много от лекарствата се излъчват в майчиното мляко, поради което се препоръчва да се консултирате с вашия лекар за безопасни средства и/или алтернативи в периода на лактация.

За осъществяване на безопасна и ефективна терапия с вазодилататори се препоръчва да се доверите на специалист с богат опит в областта, като следвате стриктно неговите заръки и наставления и съдействате максимално в осъществяването на терапията.

 Изображения: freepik.com