Шънт

› Въведение

› Видове

› Индикации за поставяне на шънт

› Симптоми при хидроцефалия

› Усложнения и рискове 

› Възстановяване

› Прогноза

Въведение

Най-често срещаното лечение при хидроцефалия е хирургичното поставяне на шънт. Шънт, в най-простата си форма, в гъвкава тръба, наречена катетър, която се поставя в областта на мозъка, където се произвежда цереброспинална течност. Тази област на мозъка е известна като странични вентрикули. След това тръбата се прекарва под кожата в друг регион на тялото, най-често в коремната кухина или сърцето, отклонявайки излишната цереброспинална течност далеч от мозъка, където може да се абсорбира естествено от тялото. Чрез дрениране на течността на друго място в тялото, се облекчава натиска и повишеното налягане върху мозъка.

Самият шънт се състои от три основни компонента:

• Проксимален катетър - дренира цереброспиналната течност от страничните мозъчни стомахчета. Тази тръба напуска мозъка през малък отвор в черепа, и след това преминава в подкожието.
• Клапен механизъм - регулира вътречерепното налягане, като контролира потока на течността през шънтовата тръба. Това устройство е свързано с проксималния катетър и между кожата и черепа, обикновено на задната част на главата, или точно зад ухото. Вентилите работят в рамките на определен диапазон на налягане.
• Дистален катетър - преминава под кожата и насочва цереброспиналната течност от клапата към коремната кухина, което е подходящо място за дренаж.

Видове

Сред най-често срещаните видове шънт са:

• Сърдечни шънтове - могат да бъдат както от дясно наляво, така и от ляво надясно или двупосочни.
• Церебрален шънт - в случай на хидроцефалия и другия състояния, които причиняват хронично вътречерепно налягане, се използва еднопосочен клапан за източване на излишната цереброспинална течност от мозъка и пренасянето и до други части на тялото. Тази клапа обикновено се намира извън черепа, в подкожието. Церебралните шънтове, които дренират течността към перитонеалната кухина, се наричат вентрикулоперитонеални шънтове.
• Лумбално-перитонеален шънт - използва се в случаи на хидроцефалия, със или без еднопосочна клапа за дрениране на излишната цереброспинална течност. Лумбално-перитонеалния шънт обикновено се вкарва между два от прешлените в лумбална област, след което преминава към перитонеалната кухина.
• Перитонеовенозен шънт (наричан още Денвърски шънт) - представлява шънт, който дренира перитонеална течност от перитонеума във вените, обикновено вътрешната югуларна вена или горната куха вена. Понякога се използва при пациенти с асцит. Представлява дълга тръба с клапа, минаваща подкожно от перитонеума към вътрешната югуларна вена на шията, която позволява на асцитната течност директно да преминава в системното кръвообращение.
• Портакавален шънт - известен още като чернодробен шънт, е байпас на черния дроб от кръвоносната система на тялото. Среща при пациенти най-често с напреднал стадий на чернодробна недостатъчност и портална хипертония.
• Трансюгуларен интрахепатален портосистемен шънт - изкуствен канал в черния дроб, който установява комуникация между входната портална вена и изходящата чернодробна вена. Използва се за лечение на портална хипертония.

Индикации за поставяне на шънт

Цереброспиналната течност е съставена от вода, протеин, захар, минерали и други вещества. Протича и се образува в четири кухини или вентрикули, локализирани в главния мозък. Обикновено преминава през малки отвори в основата на мозъка и след това над мозъчната повърхност, където се абсорбира в кръвния поток.

Когато има блокиране на потока на цереброспиналната течност и тя не може да се абсорбира, тя се натрупва в мозъчните стомахчета и субарахноидалното пространство. Това състояние е известно като хидроцефалия. Задръжката на течността причинява натиск върху мозъка, който може да бъде компрометиран, ако не се предприемат мерки.

Нарушенията като хидроцефалия се лекуват успешно с хирургично поставяне на шънт. Хора от всяка възраст могат да развият хидроцефалия и следователно да се нуждаят от вентрикуло-перитонеален шънт. Въпреки това, хидроцефалията е състояние, което се среща най-често при новородени. Националният институт за неврологични разстройства сочи, че 1 до 2 от всеки 1000 бебета се раждат с хидроцефалия. Излишната течност може да се натрупа около мозъка по редица причини, включително:

• Свръхпроизводство на цереброспинална течност
• Лошо усвояване на цереброспинална течност от кръвносните съдове
• Обструкция на нормалното отичане на течността
• Мозъчни кисти, тумори или възпаление

Симптоми при хидроцефалия

Симптомите на хидроцефалия могат да включват:

• Главоболие
• Припадъци
• Раздразнителност
• Прекомерна сънливост
• Липса на апетит
• Паметови нарушения
• Лоша координация
• Нарушено зрение

За потвърждение на диагнозата хидроцефалия основно се използват образните методи. Ултразвуково изследване, КТ (компютърна томография) и ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) позволяват на лекарите да видят кухините и тъканите в мозъка. Тези изследвания показват кои части от мозъка са засегнати от патологичния процес.

Усложнения и рискове

Потенциалните усложнения при операциите за шънт включват тези, свързани с действителната операция, както и тези, които могат да възникнат дни до години по-късно. При всички пациенти настъпващите усложнения са различни и са строго индивидуални. Затова, преди самата операция е хубаво да се обсъдят ползите от самата операция, които трябва да надвишават рисковете.

Шънтовата система, която не функционира правилно, изисква незабавна медицинска помощ. Рисковете и усложненията могат да включват:

• Обструкция на шънта - това е най-често настъпващото усложнение. Запушванията често могат да бъдат коригирани и рядко водят до сериозни наранявания.
• Прекомерен дренаж - когато шънтът позволява на цереброспиналната течност да се оттича от мозъчните стомахчета по-бързо, отколкото се произвежда, вентрикулите могат да се сринат, разкъсвайки кръвносните съдове и причинявайки кървене, което да доведе до гадене, повръщане, силно главоболие, гърчове и други симптоми.
• Недостатъчен дренаж - възниква, когато цереброспиналната течност не се отстранява достатъчно бързо. Вътречерепното налягане се повишава и симптомите на хидроцефалия се повтарят.
• Инфекция - инфекцията може да обхване хирургичната рана, шънта или самата цереброспинална течност. Симптомите могат да включват фебрилитет, болезненост на мускулатурата, зачервяване и повишена чувствителност по хода на шънта.

Трудно е да се предвиди колко дълго ще продължат шънтовете, на някои лекари отбелязват, че около половината от всички шънтове трябва да бъдат ревизирани или заменени след 6 години.

Възстановяване

Възстановяването след поставяне на шънт отнема няколко дена. При здрави индивиди този период е съкратен до 3-4 дни. Дехоспитализация може да се очаква до 1 седмица след процедурата. По време на самата хоспитализация болничният персонал следи сърдечната честота и кръвното налягане на пациентите, като заедно с това се прилагат антибиотици за превенция от инфекции. Преди напускане на болничното заведение, лекарят трябва да се увери, че шънтът функционира.

Прогноза

Шънтирането е успешно за намаляване на налягането в мозъка при повечето хора. Вентрикуло-перитонеалните шънтове вероятно ще изискват подмяна след няколко години, особено при малки деца. Средната продължителност на живота на шънта на бебето е две години. Възрастни и деца над 2 години може да не се нуждаят от смяна на шънта в продължение на осем или повече години.

Шънтовите системи изискват често наблюдение и проследяване. Усложненията, които могат да възникнат при шънтовете, включват основно механична повреда, препятствия, инфекции и др. Прекомерен дренаж възниква, когато цереброспиналната течност се източва от вентрикулите с по-бърза скорост, отколкото се произвежда. Това може да доведе до колапс на вентрикулите, което може да доведе до главоболие или кръвоизлив в мозъка.

Изображения: freepik.com