Интубация

› Въведение

› Какво представлява интубацията? Видове интубация

› Кога е необходимо извършване на интубация?

› Крие ли рискове и странични (нежелани) ефекти извършването на интубация?

Въведение

Спешните състояния и усложненото протичане на някои заболявания изискват спешни мерки за спасяване живота на пациента и минимизиране на уврежданията, нанесени в хода на създалата се остра ситуация.

В подобни случаи една от първите мерки, които се предприемат, е осигуряване на чисти и проходими дихателни пътища с цел поддържане на нормално дишане.

Успоредно с мерките, насочени към дихателната система, се проследяват и останалите основни жизнени функции (сърдечна дейност, пулс, съзнание и други). Основен метод за поддържане на дихателните пътища, освобождаването им от чужди тела и осигуряване на нормална респираторна дейност е така наречената интубация.

Методиката има дълга история и нейните следи могат да бъдат проследени повече от сто години назад във времето.

Полезна информация относно историческото развитие на метода може да откриете в раздел История:

»Комплект за интубация по Одуайър от 1891 година

»Употреба на въздуховодите за обдишване на Лъмбард и Милър

В зависимост от състоянието на пациента се прилагат различни техники за интубиране като целта на интубацията е на първо място осигуряване на респираторна дейност, често манипулацията има и животоспасяващ характер.

Какво представлява интубацията? Видове интубация

Изображение: Staff Sgt. Heather Redman, Public domain, via Wikimedia Commons; freepik.com

Интубацията представлява животоспасяваща в редица случаи манипулация, която по същество се състои в осигуряване на проходими дихателни пътища чрез проникване с уред, наречен ларингоскоп и ендотрахеална тръба (в трахеята се въвежда еластична тръба, като обикновено основна цел е осигуряване на проходимост на дихателните пътища или изкуствено обдишване на болния).

Процедурата (интубирането) е една от сравнително често прилаганите в клиничната практика, като е стандартна при въвеждане на пациентите под генерализирана (обща, пълна) анестезия и се прилага също при определени състояния, при които пациентът има затруднения с дишането или нормалната проходимост на респираторния тракт.

При извършване на процедурата пациентите обикновено са или седирани с помощта на определени за целта лекарствени средства или са в безсъзнание в резултат от остро развили се усложнения на подлежащо заболяване, травма, инцидент и други, което води до релаксация на устната кухина и дихателните пътища.

Пациентите са положени обикновено по гръб с глава, изпъната назад (в максимална флексия), а извършващият интубирането застава над главата им, гледайки по посока краката на пациента. С помощта на ларингоскоп (подходящ по вид и размери) се измества езикът и се повдига епиглотисът, така че да е възможен огледът на гласните връзки. Въвежда се еластична тръба (ендотрахеална тръба) в трахеята на пациента, която се херметизира с помощта на специален балон, прикрепен към нея.

При обдишване е необходимо проследяване дишането на пациента и установяването на еднакво дишане в двата бели дроба (при неправилно извършване на манипулацията, както и в екстремни условия е възможно проникването само в единия бял дроб, което води до свръхнатоварването му и крие риск от усложнения). При установяване на еднакво дишане и правилно извършване на процедурата еластичната тръба се фиксира по подходящ и щадящ начин към лицето на болния.

По описаната методика се извършва така наречената оротрахеална интубация или интубиране през устата, което се прилага по-често в клиничната практика.

При определени състояния и невъзможност за проникване през устата (в резултат от травма, парализа или друга причина) е възможно интубиране с помощта на така наречената интубация през носа или назотрахеална интубация.

Назотрахеалната интубация се извършва само в случаите на невъзможност за извършването на интубация през устата, тъй като се отличава с по-висок риск, самата процедура е по-трудна за извършване (отворът, през който се прониква, е по-тесен и извършващият няма видимост).

В зависимост от състоянието и особеностите на пациента медицинският екип преценя необходимостта от извършване на оротрахеална или назотрахеална интубация при спазване на всички правила за септика и антисептика с цел минимизиране рисковете от проникване на патогени в дихателните пътища на пациента.

Кога е необходимо извършване на интубация?

Извършването на интубация се осъществява главно по преценка на лекуващия медицински екип или екипа на спешна медицинска помощ при наличие на спешен случай.

Манипулацията често се оказва животоспасяваща за пациентите, като случаите, в които може да се приложи, са разнообразни и включват както спешни състояния в резултат от травма, инцидент, остро влошаване на подлежащо (известно или неизвестно) заболяване или в хода на протичане на определени болестни процеси, водещи до различни по тежест усложнения, включително и затруднено дишане.

Най-общо целта на интубацията включва поддържане на отворени и достъпни дихателните пътища на пациента с цел подаване на кислород, лекарства или анестетици (при въвеждане под обща анестезия).

В някои случаи интубацията играе поддържаща роля за осигуряване на нормална респираторна дейност (при определени заболявания на дихателната система като например пневмония, емфизем, колапс на белите дробове и други). Интубацията се използва и с цел предпазване на белите дробове от попадането в тях на течности (например при масивно кървене от хранопровода или стомаха, при отравяне, при прием на свръхдоза на наркотични вещества и други).

Към едни от основните и най-често наблюдавани в клиничната практика състояния и случаи, при които се налага извършването на интубация, се включват следните:

• При въвеждане под обща анестезия: при поставянето на пациента под обща анестезия използваните медикаменти водят до парализа на мускулатурата, включително и на диафрагмата, което прави дишането невъзможно без изкуствена вентилация
• За осигуряване на проходими дихателни пътища и минимизиране риска от аспирация на кръв, гной, повърнати материи и други
• Дихателна недостатъчност
• Травма на белия дроб, която води до затруднено дишане
• При тежко обостряне на хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
• Остър епиглотит
• Остър обструктивен ларингит [круп] и епиглотит
• Емфизем
• Коклюш
• Дифтерия
• Тежка пневмония с различна етиология
• Друга вирусна пневмония
• Анафилактичен шок с различна етиология
• Анафилактичен шок, неуточнен
• При коматозни състояния

Интубация може да се наложи и при редица други тежки и остри състояния, като например сърдечно-съдови инциденти (внезапен сърдечен арест, инфаркт на миокарда и други), мозъчно-съдови инциденти (инсулт), някои видове отравяния и други по преценка на лекуващия лекар или екип на спешна медицинска помощ.

Във всеки автомобил на спешна медицинска помощ е наличен сет за интубация, като извършването на манипулацията се осъществява само от добре обучен за целта медицински персонал. Неправилното провеждане на интубацията може да причини сериозни странични и нежелани реакции и да доведе до необходимост от допълнителни лечебни мероприятия.

Крие ли рискове и странични (нежелани) ефекти извършването на интубация?

Въпреки животоспасяващия характер на манипулацията, интубирането само по себе си също крие някои, макар и минимални рискове, които се наблюдават при неправилна техника на интубиране и по-често при извършване на интубация в полеви условия (при спешни състояния и необходимост от мигновена реакция).

Интубацията може да е затруднена при пациенти с определени заболявания или болестни състояния, като най-често това са тежки алергии, протичащи с така наречения оток на Квинке с характерното за него подуване на устната кухина, което затруднява проникването на ларингоскопа.

По тази причина на първо място при вземането на решение за интубация от страна на медицинския специалист е състоянието на болния и ползите и рисковете, които носи интубирането в конкретния случай.

Рядко се описват тежки нежелани реакции и усложнения в резултат от интубацията (дори и при правилна техника на интубиране, като е важно да имате предвид, че и в най-опитните ръце е възможно развитие на усложнения), като това могат да бъдат:

• посттравматично стресово разстройство при непълно седиране на пациента или липсата на психологическа подготовка за процедурата
• увреждане на зъбните структури, езика, ларинкса
• засягане на гласните връзки
• увреждане на меките тъкани по хода на ларингоскопа
• увреждане на трахеята или устната кухина
• ерозия на меките тъкани (при продължителна интубация)
• кървене
• инфектиране
• аспирация на течности (слюнка, повърнати материи, гной и други)
• пневмония
• интубиране на хранопровода

Леки и бързопреходни странични ефекти се наблюдават при голям процент от пациентите и могат да включват дрезгав глас, болки в гърлото, синузит, затруднено дишане, затруднено преглъщане (дисфагия), гадене, повръщане, в по-редки случаи възпалителни заболявания на горните или долните дихателни пътища, включително и пневмония.

При малък процент от пациентите се наблюдават нежелани ефекти и усложнения в резултат от приложените медикаменти за анестезия, като обикновено това са гадене и повръщане, дезориентация, обърканост, кратковременна загуба на памет и други.

Лекуващият медицински екип винаги следи за появата на странични реакции и предприема съответните мерки и мероприятия за минимизиране на усложненията и уврежданията.

Трудно може да бъде изчислен рискът от поява на нежелани ефекти при отделните пациенти, като до голяма степен това зависи от тяхното общо здравословно състояние, вида на заболяването им, довело до необходимост от интубиране, своевременните действия от страна на медицинския екип, опита и оборудването на здравните специалисти.

Голям процент от пациентите имат леки и преходни оплаквания веднага след интубацията, които не бива да ги плашат. Сериозен риск е налице и налага своевременна медицинска намеса при наличието на тежка болка в гърлото, затруднено дишане, болки в гърдите, подуване на лицето, задух и други.

Полезна информация по темата може да намерите в раздел Заболявания:

»Неуспешна или трудна интубация

»Погрешна ендотрахеална интубация при анестезия

»Неуспешна или трудна интубация по време на бременността

»Неуспешна или трудна интубация в послеродовия период

В масовия случаи извършването на интубация носи многократно по-големи ползи за общото здравословно състояние на пациента, отколкото рискове.

При планирани операции интубацията крие минимални рискове, докато при спешни състояния и при полеви условия са възможни, макар и рядко, развитие на различни по тежест и налагащи допълнително лечение усложнения.

Изображения: freepik.com