Временна колостомия

› Въведение

› Видове колостомия

› Индикации

› Физиология на храносмилателната система

› Предимства на колостомията 

› Рискове от процедурата

› Грижи за колостомата

Въведение

Хирургическите стоми служат за свързване на телесна кухина с външната среда и се наименуват според анатомичното им местоположение - колостома, илеостома, уростома и др. Колостомията е хирургична процедура, чрез която се извършва екстериоризация на дебелото черво при някакъв патологичен процес.

Колостомата може да бъде като бримкова или крайна колостома. Бримковата колостома се дефинира като стома, при която цялата бримка на дебелото черво се екстериоризира като не се прекъсва чревния пасаж. Колостомията най-често се използва при колектомия, процедура за отстраняване на част или цялото дебело черво. Други състояния също могат да доведат до извеждането на временна колостомия, за да се спре използването на дебелото черво, най-често при някакъв възпалителен процес. Това е временна интервенция, която позволява на тялото ви да се излекува, или може да е постоянно решение за необратимо състояние.

Видове колостомия

Колостомията се извежда, докато пациентите са под обща анестезия, като се използва едно от следните:

• Отворена хирургия (лапаротомия) - при която се прави голям разрез върху предната коремна стена за достъп до дебелото черво.
• Минимално инвазивна хирургия (лапароскопия) - при която хирургът прави няколко по-малки разреза и използва малка камера и хирургически инструменти за достъп до дебелото черво. Това е предпочитаният метод, тъй като при него възстановяването е много по-бързо и рисковете от усложнения са много по-малки.

Видовете колостомия биват:

• Loop colostomy (временна) - този тип колостомия обикновено се използва при спешни случаи и представлява временна и голяма стома. Примката на червата се изтегля към коремната стена и се фиксира.
• End colostomy (дефинитивна) - използва се при пълното прекъсване на някоя част от дебелото черво. Едната част се фиксира за предната коремна стена, а другата се отстранява напълно (при операция на Майлс, която представлява ампутация на ректум) или се зашива (при операция на Хартман).
• Double barrel colostomy (колостомия с двойна цев) - двуцевната колостома е временна колостомия с два отвора в дебелото черво (проксимален и дистален). Елиминирането на чревното съдържимо става през проксималната стома. Най-често двуцевната също е временна стома.

Индикации

Някои от най-честите причини за временна колостомия, включват:

• Дивертикулит - дивертикулозата на дебелото черво се среща предимно във възрастта над 60 години, като жените боледуват малко по-често от мъжете, но се описват географски различия. Болестта се характеризира с локализация на процеса предимно в сигмоидна част на дебелото черво, много често стесняваща лумена и наподобяваща туморовиден процес. Предполага се, че различни фактори играят роля в патогенезата на заболяването. Една от причините за образуване на дивертикули вероятно е приемането на бедна на фибри храна. Известно е, че храната, която е богата на фибри, има благоприятно действие върху стомашно-чревния тракт и благоприятства чревната моторика. Някои автори приемат генетичните фактори като причина за развитие на заболяването. Важна роля играят хронични заболявания на дебелото черво, хроничната констипация и colon irritabile. Допълнително въздействие оказват и някои вредни навици (тютюнопушене), честа употреба на нестероидни противовъзпалителни средства, продължително лечение с кортикостероиди и други.
• Възпалително заболяване на дебелото черво (Inflammatory bowel disease) - болестта обикновено протича с хронично-рецидиваращ ход, като възпалителните промени водят до изявата на типичните прояви на заболяването и характерни диагностични находки. Ранната диагностика позволява уточняване на формата на болестта и подбора на подходящ, целенасочен и индивидуализиран терапевтичен план за подобряване на прогнозата, навлизане в ремисия и редукция на риска от усложнения. Най-често се класифицират като:

1. Болест на Крон - представлява хронично неспецифично възпалително заболяване на тънко и дебело черво или на други части от гастроинтестиналния тракт. Болест на Crohn е неинфекциозен ентерит и колит с неизяснена етиология и най-честата му локализация е терминалния илеум. Възпалението е трансмурално. Типично е редуването на поразени зони и такива с нормален вид. Клинично протича с диарични изхождания, коремна болка, гадене, повръщане, задръжка на газове, висока температура, ускорен пулс.
2. Улцерозен колит - представлява язвено гнойно възпаление на дебелото черво и последователно обхваща различни участъци от червото. Етиологията на този вид неинфекциозен ентерити и колити е неизяснена. Възпалената лигавица на червото е зачервена, оточна, покрита с множество ерозии и язви, кърви лесно спонтанно и при допир. Заболяването започва остро или бавно, по-степенно, с оформяне на характерните симптоми: кървава диария, примеси от гной или слуз, температура. Болките не са типични за УК и насочват към усложнения токсична дилатация, перфорация, перитонит.

• Остро нараняване на дебелото черво - нараняванията на дебелото черво са по-редки, защото дължината му е по-малка, а освен това то е добре защитено от ребрената дъга или таза. По принцип разкъсванията могат да бъдат пълни или непълни. При закрити травми увредите се локализират предимно в близост до фиксирана част на колона. Ректумът се уврежда най-често при открити травми в областта на перинеума, а също при фрагментирани фрактури на таза. Травма на дебело черво може да се класифицира като затворена или отворена. Затворените наранявания се получават при тъпи травми на корема, а отворените - при огнестрелни наранявания и пробождане с остри предмети. Степента на нараняването на червата е различна и зависи от продължителността на действието на травмата. При кратко действащи травми може да се получат само контузии на червото и нараняване на кръвоносни съдове.
• Обструкция или запушване на дебелото черво и ануса
• Анална фистула (патологична комуникация между ректум и външната среда или някой друг орган)
• Частична резекция на дебело черво (най-често се извършва по повод на злокачествен процес, който води до пълна или непълна обструкция на чревния пасаж)

Физиология на храносмилателната система

Колостомията няма да промени начина, по който функционира храносмилателният тракт. Обикновено след поглъщане на храната, тя преминава през хранопровода и достига до стомаха. Оттам преминава през тънките черва и след това до дебелото черво. Дебелото черво е разделено на няколко части. Възходящата част се издига нагоре от дясната страна на тялото.

Изпражненията тук са течни, с повишена киселинност и съдържат храносмилателни ензими. Напречното дебело черво минава през горната част на корема, а низходящото и сигмоидното дебело черво се спускат надолу от лявата страна на тялото към ректума. В лявото дебело черво изпражнения стават постепенно по-малко течни, с намалена киселинност и съдържат по-малко ензими. В зависимост от това къде ще бъде прекъснато дебелото черво, се определя колко дразнещи за кожата ще бъдат самите изпражнения.

Предимства на колостомията

Създаването на колостома често е последният етап на по-сложна операция, като колектомия. Когато случаят е такъв, операцията като цяло обикновено е животоспасяваща интервенция. Колостомията прави тази интервенция възможна. Ако пациент се нуждае от операция като колектомия, колостомията позволява на тялото да продължи да функционира със загуба на основен орган.
При други хора най-често с хронично възпалително заболяване на дебелото черво, временната колостомия се използва за почивка на дебелото черво, при което то може да се възстанови до някаква степен, без допълнителни усложнения. За някои хора временна колостомия подобрява качеството им на живот, особено ако са страдали дълго време от хронични чревни заболявания.

Рискове от процедурата

Колостомата бележи голяма промяна в живота на пациентите, но самата операция като цяло не е свързана с рискове. Извършва се под обща анестезия, така че пациентите не усещат никаква болка. Както вече споменахме, колостомията може да се извърши чрез отворен метод или лапароскопски. Както всяка операция, основните рискове за анестезията са проблеми с дишането и странични лекарствени реакции. Колостомата може да крие други хирургични рискове като:

• Кървене
• Увреждане на съседни органи
• Инфекция

След самата операция рисковете включват:

• Стесняване на отвора на колостомата
• Дразнене на кожата
• Развитие на парастомална херния
• Пролапс на стомата

Грижа за колостомата

Нормалната стома е влажна и розова на цвят. Първоначално след операция самата стома може да изглежда тъмночервена и подута, като в рамките на няколко седмици тя се нормализира. На мястото на временна колостомия се поставя специфична торбичка, в която се събират изпражненията. Важно е тази торбичка да се сменя често поради дразненето на кожата.

Консистенцията на изпражненията също зависи от това какъв тип колостома е извършена и каква част от дебелото черво е резицирана (отстранена).

Кожата около стомата трябва да има същия вид като останалата кожа по корема. Излагането на изпражнения за по-дълго време има силно дразнещ ефект върху кожата. Няколко основни съвета за защита на кожата:

• Торбичката и отворът на кожната бариера трябва да са правилния размер
• Честа смяна на торбичката, за да се избегне изтичане и дразнене на кожата. Не трябва да се чака, докато кожата започне да сърби и изгаря.

Пациентите трябва да уведомят лекуващия лекар при:

• Крампи, които продължават повече от два часа
• Продължително гадене или повръщане
• Промяна в размера или цвета на стомата
• Запушване или изпъкване на стомата
• Кървене от отвора на стомата или в торбичката

Изображения: freepik.com