Злокачествено новообразувание на дебелото черво (колон) МКБ C18

Дебелото черво (colon) е последната част от храносмилателната тръба. В него се осъществява резорбция вода и минерали от чревното съдържимо, като се намалява обема на фекалната маса, преди да се елиминира от тялото. За разлика от тънките черва, дебелото черво не играе съществена роля в усвояването на хранителни вещества. Въпреки това в дебелото черво се някои мастноразтворими витамини (вит. К).

Размерите на дебелото черво са различни при отделните индивиди и зависят от пола, индивидуалната височина и начина на хранене, а диаметърът намалява постепенно в дистална посока. Дебелото черво се разделя на следните отдели: цекум и апендикс, възходяща част (colon ascendens), напречна част (colon transversum), низходяща част (colon descendens), сигмоидно черво (colon sigmoideum), право черво (rectum).

Подробна информация за анатомично устройство на дебело черво може да прочетете при:

• Дебело черво (Intestinium grassum)

Злокачествено новообразувание на дебелото черво (колон) е сред най-често срещаните злокачествени заболявания на органите на храносмилателната система. По-често се среща в напреднала възраст. Карциномът на ректума се среща малко по-често при мъжете, а този на колона - при жените.

Етиологичните фактори, отговорни за възникване на рака на дебело черво не са изяснени. Обсъждат се генетично предразположение, канцерогени от околната среда и възникващи ендогенно (жлъчни киселини и соли). Като преканцерози се сочат полипозата на дебелото черво, болестта на Крон, хроничният улцерозен колит, глутеновата ентеропатия. Голямо значение има храненето - бедните на фибри и богатите на мазнини храни засилват генните мутации. Злоупотребата с алкохол и тютюнопушенето също оказват влияние.

Срещат се следните форми на рак на дебелото черво:

1. Макроскопски се различават следните форми:

• екзофитна (расте към лумена на червото), като съществуват следните под форми папиломатозна, полипообразна и възловидна форми;
• ендофитна (прораства в стената на червото) - язвена и скирозна форми.

2. Микроскопски най-често се касае за аденокарцином, по-рядко се среща слузест карцином. Редки са сърповидноклетъчните и недиференцираните форми. Карциномът на дебелото черво метастазира в регионалните групи лимфни възли, в черния дроб, костите, перитонеума, белите дробове, пикочния мехур и влагалището.

Клиничната симптоматика зависи от локализацията на тумора, неговата големина и наличието на метастази. Симптомите в ранен стадий са нехарактерни, дискретни и стават изразени едва при напредналите стадии на рака. Това важи особено за рака на дясната половина на колона, която е със значително по-широк лумен и чревното съдържимо е течно. Поради това частичната обтурация на лумена не предизвиква смущения в пасажа.

Основните симптоми на злокачествено новообразувание на дебелото черво (колон) са:

• Промяна на дефекацията. Обикновено най-ранен симптом при рака на дебелото черво е промяната в навиците за дефекация - поява на немотивиран запек, може и на диария или на смяна на запек с диария.

• Болка. Болката е късен симптом и се причинява от обструкцията и възпалителните промени вследствие задръжката на фекалии. Болката може да е коликообразна или постоянна, но обикновено не е много силна.

• Кръвоизлив. Пръв симптом може да е и изразен кръвоизлив. Окултната кръвозагуба води до желязо-дефицитна анемия и е по-характерна за десностранните карциноми. Периодично отделяне на слуз и кръв има при рак на сигмата и ректума.

• Обтурационен илеус. Остро запушване на дебелото черва има най-често при карцином в областта на сигмата. Често се предхожда от подуване на корема, неудобство, изкуркване.

• Треска. Първи симптом може да бъде и рецидивиращото повишение на температурата без друга обективна находка.
Основни методи на диагностиката са ректоскопията и фиброколоноскопията. При тяхното извършване се взема материал за хистологично и цитологично изследване. Използва се и иригографията в условия на двоен контраст.

Карциоембрионалният антиген (СЕА) е увеличен при малки тумори в 50%, а при напреднали - в 90%. Понеже този имунологичен маркер се повишава при редица други неопластични заболявания, той е по-подходящ за контрол след оперативното лечение.

Лечението на рака на дебелото черво е изключително оперативно. Видът и обемът на операцията зависят от локализацията на процеса и от стадия на заболяването. Прилагат се също така химиотерапия и лъчетерапия.

Прогнозата зависи от стадия, в който е опериран болният.

Подробна информация за отделните локализации на рака на дебело черво може да прочетете при:

• C18.0 Цекум

• C18.1 Апендикс

• C18.2 Колон асценденс

• C18.3 Флексура хепатика

• C18.4 Колон трансверзум

• C18.5 Флексура лиеналис

• C18.6 Колон десценденс

• C18.7 Колон сигмоидеум

• C18.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на дебелото черво