Цекум МКБ C18.0

Сляпото черво или цекум (caecum от латински: caecus - сляп) представлява началния сегмент на дебелото черво с форма на сак, който обикновено се разполага интраперитонеално в дясна хълбочна ямка. Цекумът се свързва с илеума (хълбочно черво) посредством илеоцекална клапа (valva ileocaecalis) или Баухинова клапа. Сляпото черво преминава в краниална посока във възходяща част на дебелото черво (colon ascendens). Докато цекумът, обикновено, е разположен интраперитонеално, то colon ascendens се разполага ретроперитонеално.

Подробна информация за анатомия на цекум може да прочетете при:

• Сляпо черво

Злокачествените новообразувания на дебело черво и в частност на цекум са едни от най-разпространените ракови заболявания в световен мащаб (засягат над 1 милион души годишно). Представлява втората по смъртност локализация след малигнените тумори на белия дроб и най-честата карциномна локализация в храносмилателната система. В икономически развитите страни се среща по-често, сравнено със страните с развиваща се икономика. В България честотата на рака на дебело черво е на второ място след рака на белия дроб при мъжете и след рака на млечна жлеза при жените. Заболеваемостта в България е 24 на 100 хил. души при мъжете и 20/100 000 при жените. Засяга възрастта между 40-60 години.

Етиопатогенезата на злокачествено новообразувание на цекум не изяснена. Обсъжда се влиянието на канцерогени в храните, начина на хранене, генетична предразположеност и наличието на преканцерозни патологични състояния.

Към преканцерозите се отнасят:

единични, групови и множествени аденоми в дебело черво;

фамилна аденоматозна полипоза;

хронични възпалителни заболявания на дебело черво - болест на Cronh, ХУК (хроничен улцерозен колит).

Към хранителните фактори се включват: храна бедна на плодове и зеленчуци, богати на животински мазнини хранителни продукти, консумация на много червено месо, наличие на пестициди, оцветители, стабилизатори и консерванти в хранителните продукти. Под действието на чревните бактерии, приетата харна, богата на животински белтъци, мазнини, алкохола, в червото се образуват нитрозамини, летливи феноли, първичните жлъчни киселини с трансформират във вторични, които имат мутагенен и канцерогенен ефект. Бедната на целулоза храна намалява обема на изпражненията, забавя пасажа на химуса (чревно съдържимо), с което се удължава действието на канцерогенните агенти.

Ракът на цекум може да бъде наследствен. В около 1% се развива в резултат на фамилна аденоматозна полипоза. Допуска се, че генетичната предразположеност се обуславя от мутации в един от четирите ДНК гени: MLH1, MSH2, PMS1, PMS2. В около 20% от случаите се касае за фамилен рак.
Злокачествените новообразувания дебелото черво се локализират в цекум и илеоцекална клапа в приблизително 16% от случаите.

Патоморфологично се различават следните макроскопски форми на рак на цекум:

1. Вегетиращи, редки, с екзофитен растеж (растат към лумена на червото) и вилозен изглед.

2. Язвено-инфилтративна форма, като в цекума са по-обемисти.

3. Малки, полипоидно растящи карциноми.

4. Linitis plastica под формата на ригиден участък с няколко сантиметра растеж.

Международната хистологична класификация на туморите определя следните злокачествени новообразувания на дебело черво:

1. Епителни тумори (карциноми):

• аденокарцином - високо-, умерено- и слабодифернциран;
• желатинозен аденокарцином;
• пръстеновидно-клетъчен (мукоцелуларен);
• недиференциран рак;
• жлезисто-плоскоклетъчен;
• некласифицируем.

2. Карциноидни тумори:

• аргентафилни;
• неаргентафилни;
• смесени.

3. Неепителни малигнени тумори - лейомиосарком и др.

4. Тумори на кръвотворната и лимфна тъкани.

5. Вторични тумори.

Аденокарциномите са най-честия хистологичен вариант, които образува ацинарни, тубуларни и папиларни структури. Функционалната им активност се определя по слузообразуването (екстра- и интрацелуларно). Карциномите, които образуват слуз и са нискодиференцирани имат лоша прогноза.

Клиничната картина на колоректалния рак е много разнообразна и се определя от локализацията на тумора, морфологичната му характеристика, от стадия на развитие на туморния процес, от наличието на усложнения. При ранния карцином на цекума не се установява нито един патогномоничен симптом, възникват нехарактерни оплаквания като: усет за тежест и подуване на корема, метеоризъм (раздуване на корема, причинено от натрупване на газове в червата), слаби болки с коликообразен характер.

Първият и най-чест симптом при рак на цекум е появата на болки в дясна ингвинална област или неточно локализирана болка в дясна половина на корема. Болките се дължат на нарушена функция на илеоцекалната клапа, при което чревно съдържимо се връща от цекума в илеума или на възпаление на тумора. Болката в областта на цекума не се свързва с прием на храна и може да имитира остър апендицит, особено при възникване на чревна перфорация. Често първият признак на рак на цекума може да бъде наличие на плътен инфилтрат в regio inguinalis dextra (дясна ингвинална област) или regio abdominalis lateralis dextra (дясна средна коремна област). Заболяването може да се прояви с ректохеморагия, а много често като продължителна и с неясен произход хипохромна анемия. При напредване на туморния процес и прорастване в съседни структури възникват фебрилитет, нарастваща болка и астеноадинамия. Доминира картината на ракова интоксикация и кахексия.

Диагнозата на рак на цекум и илеоцекална клапа се базира на данни от анамнезата, клиничната картина, физикалния преглед, които имат насочваща роля. Важни за диагнозата са следните изследвания:

• лабораторния изследвания - открива се хипохромна микроцитна анемия;
• фекална проба за окултни хеморагии;
• ултразвукова диагностика;
• рентгеново изследване на дебело черво: проследяване на чревния пасажа на контрастна материя, иригография (контрастна клизма), двойноконтрастно изследване;
• фиброколоноскопия с вземане на материал за хистологично изследване;
• компютърна томография - КАТ за предоперативно стадиране на туморния растеж, откриване на близки и далечни метастази;
• имуносцинтиграфия - откриват се лимфогенни метастази;
• туморни маркери CAE и CA 19-9.

Лечението на злокачествено новообразувание на цекум е комплексно и включва два основни метода - хирургично и химиотерапевтично лечение. Хирургичното лечение се състои в резекция на цекума, определяне на латералните граници на тумора и премахване на регионалния лимфен басейн. Видът и обемът на операцията зависят от стадия на туморния процес, от наличието на усложнения и общото състояние на пациента. Основният принцип на оперативното лечение е достатъчна радикалност, като се резецира до здраво дебело черво заедно с част от мезоколона и отстраняване на регионални лимфни възли. При рак на цекума се извършва дясна хемиколектомия с резекция на 10-15 см от терминалния илеум заедно с цекума, възходящото черво и дясна половина на напречния колон. Целостта на чревния тракт се възстановява с илео-трансверзоанастомоза. Хирургичното лечение се комбинира със системна или локална химиотерапия и имунотерапия.