Новообразувания

от 12 март 2013г.

Представляват образувания, които не са свойствени за анатомията и физиологията на човека. Неоплазма (от гръцки нео - "нова" + πλάσμα - плазма "формация") е анормална маса от тъкан, възникваща в резултат на неоплазия. Неоплазия е процес на анормален растеж или делене на клетки. Преди поява на неоплазия, клетки често преминават през аномален модел на растеж - метаплазия или дисплазия. Въпреки това, метаплазията или дисплазията невинаги прогресират до неоплазия.

Растежът на неоплазмените клетки е неконтролируем и не е координиран с този на нормалните тъкани около образуванието. Растежът продължава по същия неконтролируем начин дори след прекратяване на физиологичните растежни стимулите. Процесът, обикновено, води до формиране на тумор. В съвременната медицина, терминът тумор означава новообразувание, което образува бучка.

Според степента си на инвазивност и растеж, новообразуванията могат да бъдат доброкачествени, пре-малигнени (карцином ин ситу) или злокачествени (рак). Принципно, доброкачествените образувания са ограничени и нямат тенденция към разрастване, а злокачествените - имат тенденция към разрастване и метастазиране. Като метастаза се означава разнасянето на субстанции от първичното огнище на възникване на новообразуванието на други места в тялото чрез кръвта и лимфата. Могат да бъдат засегнати различни органи и системи.

Примери за доброкачествени новообразувания са маточни фиброми и меланоцитни невуси (бенки). Те са ограничени, локализиран и не се трансформират в карцином (злокачествено новообразувание).

Потенциално злокачествените новообразувания включват карцином in situ. Те не инвазират и не разрушават тъканите, но след различно дълъг период от време се трансформират в карцином.

Злокачествените новообразувания, обикновено, се наричат рак (carcinoma). Те инвазират и унищожават околните тъкани, могат да метастазират и да доведат летален изход.

Към вторичните новообразувания се отнася неоплазмите, който представляват метастази на първичен тумор или привидно несвързани тумор, чиято честота се увеличава след лечение на карцином (химиотерапия или радиотерапия).

Извършва се стадиране на тумора според "American Joint Committee on Cancer", тъй като е от решаващо значение за прогнозата на заболяването и терапевтичния подход. Всяка от буквите в класификацията характеризира състояние, което отговаря на съответните латински букви: “T” - първичен тумор, “N” - регионални лимфни възли, “M” - далечни метастази.

1. Определяне на стадия на първичния тумор (T).

Tx - първичен тумор не се установява;
T0 - няма данни за първичен тумор;
Tis (tumor “in situ”, локализиран тумор) туморът не расте в околните структури;
Т1 - тумор 2 см или по-малък;
Т2 - тумор по-голям от 2 см, но не по-голяма от 4 см;
Т3 - тумор по-голям от 4 см;
T4 - тумор инвазира съседни структури;

2. Регионалните лимфни възли (N).

Nx - не може да се направи оценка на регионални лимфни възли;
N0 - не са засегнати регионални лимфни възли;
N1 - метастази в един ипсилатерален лимфен възел с големина 3 см или по-малки;
N2 - метастази в: един ипсилатералнен лимфен възел, по-голям от 3 см, но не по-големи от 6 см; в множество ипсилатерални лимфни възли, но не по-големи от 6 см или в двустранни или контралатерална лимфни възли, които не са по-големи от 6 см;

N2a - метастази в един ипсилатерален лимфен възел, по-голям от 3 см, но не по-големи от 6 см в най-голям размер;

N2b - метастази в няколко ипсилатерални лимфни възли, никой по-голям от 6 см в най-голям размер;

N2c - метастази в двустранни или контралатерална лимфни възли, но не са по-големи от 6 см в най-големия си размер;