Колостомия

Съвременната хирургия показва значимо разширяване на своите възможности в сравнение с хирургичните методики отпреди например 50 години.

Напредъкът в технологичното развитие, модернизацията на използваната апаратура, усъвършенстването на методиките за антисептична обработка и дезинфекция правят възможно реализирането на манипулации, считани за невъзможни и част от научната фантастика в близкото минало.

Развитието на хирургичните специалности дава втори шанс на много пациенти с тежки увреждания, позволявайки им поддържане на нормално качество на живот, комфорт и самочувствие.

Така например в резултат от тежки увреждания по хода на гастроинтестиналния тракт, като например извършването на значителна резекция на части от хода на червата в резултат от злокачествено новообразувание, тежко възпаление, инфекция, обструкция и други се извършва колостомия, позволяваща нормално функциониране на храносмилателната система.

Извършването на колостомия се осъществява планирано или по спешност, като се различават няколко основни вида в зависимост от локализацията и временни и постоянни в зависимост от тежестта на уврежданията и възможностите за възстановяване.

Полезна информация относно важното физиологично значение на храносмилателната система и дебелото черво може да намерите в раздел Анатомия и раздел Физиология:

• Дебело черво
• Физиология на храносмилателната система

Какво представлява колостомията?

Хирургическа процедура, при която единият край на дебелото черво се изнася на предната коремна стена, се нарича колостомия. Фекалиите се дренират в прикачена към коремната стена специална торбичка.

Стомата създава алтернативен път за дрениране на натрупаните фекални маси и оптимално изпълнение на функционалната активност на интестиналния тракт.

Колостомия обикновено се извършва при чревна обструкция (блокаж, запушване), резекция или наранявания. Може да бъде временно или постоянно решение в зависимост от вида и тежестта на заболяването на пациента.

Най-често стомата се локализира в областта на сигмоидното черво или в ниската лява част на абдоминалната кухина, но в зависимост от локализацията на болестния процес локализацията може да обхваща възходящата част, низходящата или трансверзалната част (напречната част, напречно дебело черво) на интестиналния тракт.

Това всъщност са четирите основни части на колона (дебелото черво), като при различните състояния се предпочита определена локализация:

• напречна колостомия: осъществява се върху средните части на дебелото черво и стомата се поставя в горните участъци на абдомена. Този тип колостомия обикновено се осъществява при дивертикулит, възпалителни заболявания на червата, тумори, обструкция или вродени дефекти и често е с перманентен характер. При този вид колостомия фекалните маси напускат дебелото черво преди да достигнат до низходящата му част. Стомата може да има един или два отвора, като при наличие на два отвора единият е предназначен за фекалните маси, а другият служи за елиминиране на мукус, нормално продуцирана от останалата част на червото. При наличие на само един отвор натрупаният мукус се елиминира през ануса
• асцендентна или възходяща колостомия: обикновено се поставя на дясната част на абдомена, оставяйки голям участък от дебелото черво неактивен (само малка част от колона е активна, което е причина за по-воднистата консистенция на фекалните маси). Извършва се относително рядко, предимно при тежка обструкция или авансирал болестен процес
• десцендентна или низходяща колостомия: заема долната лява част на абдомена и тъй като засяга крайните отдели на дебелото черво обикновено фекалните маси са с по-ниско съдържание на вода
• сигмоидна колостомия: поставя се на няколко сантиметра под низходящата колостомия (в най-ниската лява част), което позволява по-голяма дискретност. Този вид колостомия се извършва относително често, като специфичната локализация оставя само малка част от дебелото черво неактивна и съответно фекалните маси имат консистенция, силно наподобяваща обичайната (с по-ниско водно съдържание)

Съществуват множество разновидности на колостомията в зависимост от нуждите и състоянието на пациента, като целта е създаване на оптимални условия за функциониране на интестиналния тракт.

Кожата в областта около стомата не се различава от нормалната, като наличието на раздразнение, зачервяване, разраняване, сърбеж насочва към необходимост от промени (подобряване) на хигиенните мерки за стомата.

Към стомата има прикрепена специална торбичка, в която се елиминират фекалните маси, като за поддържане на добри санитарни условия се препоръчва нейната подмяна при напълване до една трета от обема.

За нуждите на пациентите са разработени различни модели, вариращи по размер, степен на прозрачност, обем на вместимост и други характеристики.

При кои заболявания и състояния се извършва колостомия?

Колостомията представлява процедура, която се прилага при сериозно, тежко увреждане, обструкция (запушване) или отстраняване на части по хода на интестиналния тракт.

В зависимост от вида на увреждането, неговата тежест и общото здравословно състояние манипулацията бива временна (за кратък период от време) и постоянна или перманентна (за продължителен период от време).

По своя характер се подразделя на спешна (извършва се в състояние на спешност, обикновено при тежки травми, огнестрелни рани, перфорация, обструкция) и планова (извършва се планирано, като съгласувано решение между пациента и лекуващия го медицински екип).

Видът на манипулацията се определя в зависимост от локализацията на болестния процес.

Колостомия се извършва най-често в следните случаи:

• инфекция на корема, като перфорирал дивертикулит или абсцес
• нараняване на колона или ректума (например намушкване или огнестрелна рана)
• частичен или тотален блокаж на чревния пасаж (обструкция)
• доброкачествено новообразувание на колона, ректума, ануса и аналния канал
• злокачествено новообразувание на дебелото черво (колон)
• злокачествено новообразувание на правото черво (ректум)
• злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област
• рани или фистули в перинеума (меките тъкани между ануса и вулвата при жени и ануса и скротума при мъже)
• болест на Hirschsprung
• полип на колона
• фекална инконтиненция (незадържане на изпражнения)
• болест на Crohn
• улцерозен колит

След извършването на колостомия и възстановяване на пациентите обикновено последните могат да се върнат към своя обичаен начин на живот в рамките на няколко седмици до няколко месеца (в зависимост от тежестта на болестния процес).

Необходимо е обучение за правилна грижа, хигиенно-санитарни особености по отношение поддръжката на стомата, както и съвети за безопасна употреба (например някои обичайни действия като поставянето на колан при предвижване с транспортно средство може да окаже натиск върху стомата и да я увреди, размести или прегъне).

При много пациенти колостомията е временна и впоследствие се отстранява. В случай, че сте претърпели операция на дебелото черво например, колостомията ще позволи на останалата част от червото да се възстанови. След пълно възстановяване от първата операция (колостомията) се прави втора операция за възстановяване на целостта на дебелото черво. Обикновено интервалът между двете операции е около 12 седмици.

При пациенти, при които не може оперативно да бъде възстановен засегнатият и отстранен чревен участък, колостомията е постоянна, перманентна и става нормална част от ежедневието на пациента.

Какви рискове крие извършването на колостомия?

Като всяка медицинска процедура колоностомията също крие своите рискове. За оптимизиране на лечението и свеждане до минимум рисковете от нежелани ефекти и усложнения се препоръчва предварително подробен преглед и изследвания на пациента, подходяща антисептична обработка на засегнатото място и подходяща постоперативна грижа за стомата.

При извършване на манипулацията в състояния на спешност рисковете от усложнения (най-често инфектиране на мястото, кървене, локално дразнене) са по-високи и следва да се имат под внимание.

Необходимо е обстойно разясняване на пациента за особеностите в грижата за стомата, нужните промени в диетата, които следва да се предприемат и стриктния контрол над правилното почистване и дезинфекция на стомата.

Едни от най-честите усложнения, наблюдавани при извършването на колостомия, включват:

• алергична проява или проява на свръхчувствителност към използваните медикаменти за анестезия (обезболяване)
• кървене
• засягане и увреждане на разположените в близост органи, структури, тъкани
• засягане и увреждане на преминаващи покрай участъка нервни съдове
• развитие на херния на мястото на хирургическата инцизия
• пролапс
• блокаж, изкривяване или други увреждания в нормалната функционална активност на стомата
• зачервяване, сърбеж, дразнене на кожата
• инфектиране на мястото (инфектиране по време на манипулацията или проникване на патогени след това при неправилна грижа за стомата)
• увреждане на кожата и трудно зарастване на формираната рана

След колостомията обикновено са необходими няколко дни престой в лечебното заведение, средно между 3 и 7, но при някои пациенти може да е необходим по-продължителен престой във връзка с наличието на повишен риск от усложнения и нежелани реакции (при възрастни пациенти, при лица с подлежащи хронични заболявания и други).

Обикновено в рамките на няколко седмици пациентите могат да се върнат към своите обичайни задължения и дейности (професионални, битови, лични), като е важно да не вдигат тежести, да не се натоварват физически, да полагат необходимите грижи за поддръжката и хигиената на стомата и да следят ежедневно менюто си с цел избягване на прием на дразнещи храни и особено на такива, които водят до повишено газообразуване (броколи, банани, брюкселско зеле, карфиол, млечни продукти, пълнозърнести храни и други).

Ограничаването на приема на някои храни и напитки, водещи до повишено образуване на газове води до подобряване на комфорта на пациентите. Пълноценното меню е от първостепенно значение за възстановяване на състоянието на пациента и внос на всички необходими нутриенти, витамини, минерали, аминокиселини.

В първия ден след колостомия обикновено пациентите приемат само вода, през следващите дни преминават плавно от течна диета през софт храни до своя нормален хранителен режим с цел постепенно натоварване на интестиналния тракт.

Консистенцията на фекалните маси до голяма степен зависи от вида и локализацията на чревния проблем и съответно вида на колостомията, като обикновено са с по-високо водно съдържание (меки, воднисти).

Потърсете медицинска помощ своевременно в случай, че забележите промени в кожата около стомата, имате раздразнения, сърбеж и парене в областта, при блокаж на стомата (запушване), персистиращо гадене и повръщане, крампи, продължаващи повече от два часа, промени в консистенцията и мириса на фекалните маси, кървене от и около стомата и други.