Дренаж на абсцес

При липса на своевременни мерки обикновеното възпаление може да доведе до формирането на абсцес.

Редица фактори повишават риска от развитието на абсцес, чието лечение най-често се състои в извършването на дренаж на абсцеса, последваща антисептична обработка и подходяща антибиотична терапия.

Абсцес може да се образува навсякъде, но показва повишена склонност в определени области (например в устната кухина при зъбни проблеми, ректално или периректално при наличие на хемороиди, фисури и други, по гърдите на кърмещи жени и други).

В зависимост от дълбочината на проникване на процеса се различават най-общо повърхностни, кожни абсцеси и дълбоки, вътрешни абсцеси, като лечението им се определя индивидуално при отделните болни в зависимост от тяхното общо състояние, възраст, физиологични особености, придружаващи заболявания, прием на медикаменти и други.

Какво представлява дренаж на абсцес?

Абсцесът представлява патологично оформена кухина, изпълнена с гнойна материя и ограничена от околните тъкани чрез капсула от гранулационна тъкан.

За премахването му се прилагат няколко основни методики, а именно антибиотична терапия, дренаж (пункция и инцизия) и хирургично отстраняване.

Изборът на метод за лечението му се определя в зависимост от локализацията (в устната кухина, по кожата на лицето, корема, крайниците, дълбоко разположен) и етиологията (инфекциозна, възпалителна, вторично усложнение от друго заболяване).

Една от най-често прилаганите методики за отстраняване на абсцес в клиничната практика включва извършването на дренаж на абсцеса с помощта на пункция и инцизия.

Пункцията е диагностичен метод, свързан с евакуация на гнойното съдържимо, но и лечебен метод, предвид въвеждането на антисептични разтвори или антибиотици в кухината.

При неефективна пункция се извършва инцизия. Процедурата се провежда под анестезия при спазване правилата на септиката и антисептиката.

При пункцията често се взима материал (гной) от кухината за последващо микробиологично изследване, изолиране на микробните причинители и назначаването на подходяща антибиотична терапия след извършване на антибиограма (определяне на чувствителността на изолираните причинители към определени антибиотици).

Инцизията представлява разрез на тъканите над патологичната кухина. Дължината на разреза зависи от големината на абсцесната кухина, а вида му зависи от локализацията (целта е минимално засягане на околните тъкани и последващ цикатрикс с минимални размери).

Отварянето на гнойника се последва от евакуация на съдържимото му и налагането на дренаж. За дренажи може да се използват гумени лентички или тръбички, които се перфорират на няколко места. Те не бива да бъдат прекалено твърди, за да не травмират тъканите.

Често се налага престой с дренажа няколко дни до пълно отстраняване на гнойта от кухината на фона на антибиотична терапия.

При дълбоко разположени (вътрешни) абсцеси за определяне на точната им локализация се използват различни образни диагностични похвати (ултразвуково изследване, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс) и с помощта на подходящи инструменти (аспирационна игла) се прониква до кухината.

Вътрешните абсцеси показват по-висока склонност към неуспех единствено от тази манипулация, като при тях по-често се налага провеждане на хирургично лечение, обикновено под обща анестезия. При малки вътрешни абсцеси дренажът в комбинация с подходяща антибиотична терапия може да се окаже ефективен метод при някои пациенти (в зависимост от редица фактори).

След отстраняване на гнойната колекция се извършва обстойна антисептична обработка и дезинфекция на мястото, като целта е намаляване на риска от рецидив (повторно запълване с гнойна колекция), както и навлизането на други микробни агенти и вторично инфектиране на раната.

Хирургично лечение на абсцес се налага в случаите, когато размерите на абсцеса са твърде големи, когато не е възможно лечението чрез дренаж и аспирация, при неуспех от предшестващата терапия с дренаж.

Кога е необходимо извършването на дренаж на абсцес?

Извършването на дренаж е необходимо при наличието на абсцес в напреднал стадий, който трудно се повлиява или изобщо не се повлиява при прилагането на алтернативни методи на лечение (топъл компрес, лечебни билки и растения) или от терапевтичния антибиотичен курс.

Началните стадии на формирането на абсцес в зависимост от локализацията и етиологията (причините за развитие) в някои случаи се повлияват от приложението на различни неоперативни техники и алтернативни методики, като например приложение на топъл компрес за облекчаване на болката и възпалението, природни илачи и смеси за локално третиране, лечение с ихтиол (при някои пациенти при определени ситуации се препоръчва лечение с ихтиол за намаляване на инвазивността на хирургичното лечение).

Малките и повърхностни кожни абсцеси в много случаи се повлияват от подходяща антибиотична терапия.

В масовия случай лечението при абсцес се състои в перкутанен дренаж при повърхностните образувания и хирургичен дренаж при дълбоките. Дренаж на абсцес може да се наложи в случаите на вторичното му образуване след оперативна интервенция по друг повод (например след апендектомия) или скорошна операция с различна локализация.

Най-честите показания за извършване на дренаж на абсцес включват:

• Абсцес на кожата, фурункул и карбункул: карбункул и фурункул представляват по същество дълбока инфекция на космения фоликул, която при прогресиране може да доведе до формиране на абсцес
• Ректален абсцес: протича с формиране на гнойна колекция в съединителната тъкан в областта на ректума или периректално, като най-честите причини включват лоша лична хигиена, травмиране на областта, наличие на подлежащи заболявания в областта като хемороиди, анални фисури и други
• Абсцес на гърдата, свързан с раждането: различават се в зависимост от локализацията абсцес зад ареолата, в дълбочина на гърдата или зад млечната жлеза, като най-честите причини за неговото развитие включват стафилококова или стрептококова инфекция (при проникване при раздразнения на кожата на гърдите), неправилна техника на кърмене, аномалии в зърната, неправилна и недостатъчна хигиена на гърдите при кърмене
• Възпалителни болести на млечната жлеза: абсцесът на млечната жлеза се среща относително рядко (при около три процента от жените) и най-често се развива след мастит на жлезата, протичайки с характерни симптоми (подуване, зачервяване, затопляне на кожата на гърдата, болезненост, дискомфорт)
• Абсцес на ануса и ректума: формира се кухина, изпълнена с гной, като изложени на повишен риск са лицата с подлежащи заболявания в областта и проникване на бактерии при лоша лична хигиена
• Периапикален абсцес без кухина: заболяването включва зъбен дентален абсцес, периапикален абсцес и дентоалвеоларен абсцес в зависимост от локализацията на процеса, като клиничното протичане е характерно и обикновено включва изключително силна болка с пулсиращ характер, обикновено ирадиираща (разпространяваща се) към цялата половина на лицето, в която е разположен зъбът
• Периапикален абсцес с кухина: протича под формата на дентоалвеоларен абсцес или зъбен дентален абсцес с формиране на кухина, като основните разлики в протичането са видът на болката, която тук е спонтанна, проявява се по-често вечер и се провокира от прием на топли храни и напитки, докато студените я облекчават временно
• Хроничен апикален периодонтит
• Абсцес на Бартолиновата жлеза: най-честите причини за възпалението на тези ендокринни жлези, разположени перивагинално, включват възпаление при киста на жлезата, травма в областта, понижаване на имунитета, някои полово предавани болести и други
• Вътречерепен абсцес и гранулом: вътречерепният абсцес се характеризира с образуване на гнойно-възпалително, капсулирано огнище в мозъчната тъкан, което в зависимост от локализацията и засегнатите структури на мозъка протича с различна неврологична симптоматика
• Актиномикоза: представлява инфекциозно заболяване, което се отличава с относително ниска честота, но тежко клинично протичане с развитие на възпаление, формиране на фистули и абсцеси с различна локализация (белодробна, абдоминална, цервикофациална и други)
• Функционални нарушения на полиморфно-ядрените неутрофили: най-често протича с формиране на белодробен, мозъчен абсцес, подкожни, периректални или чернодробни абсцеси и други

Подходът при всеки пациент е индивидуален, тъй като всяко заболяване протича с различни особености при отделните болни.

Индивидуалният подход позволява минимизиране на рисковете от нежелани реакции в резултат от проведеното лечение и оптимизира лечението.

Какви рискове крие извършването на дренаж на абсцес?

Като всеки вид лечение и терапевтичен подход извършването на дренаж и инцизия на абсцес крие определени рискове от нежелани ефекти и странични реакции.

Трудно може да се предвиди индивидуалният риск при всеки отделен пациент, тъй като редица фактори оказват влияние и въздействие, като например възраст на болния, тежест и давност на симптомите, наличие на подлежащи заболявания (диабет, сърдечно-съдови заболявания и/или усложнения, чернодробни, бъбречни и метаболитни нарушения), прием на лекарства, наличие на алергии и други.

Особено важно за минимизиране на рисковете от странични прояви е строгото спазване на основните правила за септика и антисептика (намалява риска от вторично инфектиране на мястото, проникването на микроорганизми и развитието на сепсис и свързаните с него усложнения), предварително подробно запознаване с пациента (анамнеза и подробен разпит, обстоен физикален преглед, назначаване на необходимите лабораторни изследвания).

Най-често наблюдаваните странични реакции в клиничната практика след извършването на дренаж на абсцес включват:

• инфекция: при неправилна антисептична обработка на мястото на извършената интервенция е възможно проникването в раната на различни микроорганизми (най-често бактерии, по-рядко гъбички, по изключение вируси) и развитието на вторична инфекция, налагаща подходящо антимикробно лечение (антибиотици при бактериална инфекция, противогъбични средства при микоза, антивирусни препарати при вирусна инфекция) и подходящи антисептици и дезинфектанти
• кървене: при малък процент от пациентите е възможно кървене след манипулацията, главно в резултат от засягане на големи кръвоносни съдове или добре кръвоснабдени структури, както и при подлежащ прием от пациента на антикоагуланти (по тази причина предварителната подробна анамнеза е от изключително значение, тъй като при пациенти на лечение с антикоагуланти преди хирургична интервенция се преминава на подходяща терапия по схема)
• сепсис: развитието на сепсис се наблюдава рядко в съвременната клинична практика и се дължи на проникването в системната циркулация на различни патогенни микроорганизми (бактерии, вируси, гъбички) и разпространението им из целия организъм с вторично засягане на различни органи и структури. По-често се развива при лица с имунен дефицит с различна етиология, различни неопластични образувания, тежки и неконтролирани хронични заболявания, дългосрочна употреба на имуносупресивни лекарства, кортикостероиди и други
• засягане на съседни органи и/или структури
• алергична реакция: при наличие на свръхчувствителност към някои от лекарствата, използвани за анестезия, към контрастните материи (при използването на такива) или към някои от антибиотиците (при провеждане на антибиотична терапия) е възможно развитието на различна по тежест алергична реакция, която налага своевременна медицинска намеса и лечение

Следва да се има предвид, че тяхната честота като цяло (на фона на общия брой пациенти) е относително ниска (от порядъка на едно на хиляда до едно на десет хиляди), но е необходима повишена бдителност, тъй като крият сериозни рискове от дългосрочни усложнения и увреждания.

При лечението на абсцес и особено при извършването на дренаж на абсцес се доверете на специалист в областта с доказан опит и дългосрочна практика.

Не предприемайте самолечение, не правете опити за премахване на абсцеса сами, тъй като може да си навлечете повече неприятности и да усложните цялостния процес, повишавайки риска от различни усложнения и затруднявайки последващото лечение.