Вътречерепен абсцес и гранулом МКБ G06.0

Мозъчният абсцес представлява формиране на капсулирано гнойно-възпалително огнище в мозъчната тъкан, водещо до разнообразна неврологична симптоматика.

Мозъчният гранулом е форма на огнищно клетъчно струпване характерно за хронични възпалителни специфични и неспецифични процеси.

В рубриката вътречерепен абсцес и гранулом са разгледани:

• емболичен абсцес на главния мозък, на малкия мозък, включително и от отогенен произход
• вътречерепен абсцес или гранулом - епидурален, екстрадурален или субдурален

Етиологията на вътречерепния абсцес и гранулом е разнообразна - обикновено се касае за проникване на инфекциозни агенти през хемато-енцефалната бариера, поради хематогенно дисеминиране на процеса при системно заболяване със същата етиология. Възможно е процесът да проникне и по съседство - при отогенни заболявания. За разпространението на инфекциозния процес съдейства отслабената имунна защита на организма, наличието на предхождащи неврохирургични оперативни интервенции, открити черепно-мозъчни травми и др.

Патоморфологично в огнището се установяват белези на некроза, локално струпване на възпалителни клетки, а периферно - разрастване на глия.

Клиниката на вътречерепния абсцес и гранулом показва остро или подостро началото с токсико-инфекциозен синдром - повишена температура, главоболие, което не се облекчава от аналгетици, общомозъчна неврологична симптоматика. След формиране на капсулата и ограничаване на процеса в неврологичния статус доминира огнищния неврологичен дефицит с клиника, отговаряща на локализацията му.

От неврологичния статус на преден план излизат данните за повишено вътречерепно налягане - главоболие, повръщане, нестабилна хемодинамика, епилептични припадъци, степенни нарушения в съзнанието, отпадна неврологична симптоматика.

Диагнозата вътречерепния абсцес и гранулом се поставя след обстоен преглед от невролог. Необходими са лабораторни изследвания на кръв, урина, ликвор. Изследването на ликвора дава особено важна информация - налице са данни за персистиращ възпалителен процес в организма, повишено ликворно налягане, плеоцитоза (повишен брой клетки) и хиперпротеинрахия (повишено ниво на белтъка в ликвора), отклонения от нивото на глюкоза, хлор, натрий. Важна роля в диагностиката заемат образните изследвания, чрез които се визуализира патологичния процес и се определят неговата големина и разположение. Електроенцефалографското изследване показва неспецифични промени в електрофизиологичните параметри.

Диференциална диагноза се прави с друг пространствозаемащ процес - мозъчен тумор, включително и метастази, кръвоизлив, мозъчен инфаркт, паразитна киста и др.

Лечението на вътречерепния абсцес и гранулом се състои в приложението на високи дози от няколко антибиотика, като е възможно и интратекално приложение. При неуспех се преминава към оперативна интервенция.

Усложненията са сравнително редки, като най-тежкото усложнение, което може да настъпи, е пробивът на абсцеса с последващо развитие на гноен менингит. От процеса могат да бъдат обхванати и мозъчните стомахчета (вентрикулит). Клиничната картина бързо се влошава и може да се стигне до летален изход.

Прогнозата е сериозна - смъртността е висока, дори и при адекватно лечение. При голяма част от случаите има остатъчна неврологична симптоматика - неврологичен дефицит, епилепсия.